Същността на съдбата и важноста от вярата в нея.
Съдбата е предупределено от Аллах на всички създания, чрез Неговото знание и мъдрост.
Тя се връща към мощта на Аллах и че Аллах е Всемогъщия над всичко, извършва всичко което пожелае.
Вярата в съдбата е от вярата в господарството (божественоста) на Всеславен и Всевишен Аллах.
Тя е една от основите на вярата, без която не може да се осъществи вярата.
Всевишния Аллах казва:
“Ние всяко нещо сътворихме с мяра.”
(сура ал-Камер-49)
И Пратеника (С.А.В.) рече:
“Всяко нещо има предупределена съдба, дори и слабоста и хитроста, или хитроста и слабоста“
“Всяко нещо има предупределена съдба, дори и слабоста и хитроста, или хитроста и слабоста“
(предаден от Муслим)
(2)-Степените на съдбата.
Вярата в съдбата не се осъществява,
освен чрез осъществяването на следните четири степени, те са:
А)-Вяра във вечното знание на Аллах,
А)-Вяра във вечното знание на Аллах,
обхващащо всяко нещо.
Всевишния Аллах казва:
“Нима не знаеш, че Аллах знае всичко на небето и на земята? Всичко това е в Книга.
За Аллах това е лесно.”
(сура ал-Хадж-70)
Б)-Вяра в написаното в “Запазения скрижал”
(Леух ал-Мехфуз),
съдържащо предупределените съдби, които Аллах ги знае.
Всевишния Аллах казва:
“Не пропуснахме нищо в Книгата.”
(сура ал-Енам-38)
И Пратеника (С.А.В.) рече:
“Аллах написа предупределеното на създанията, 50 000 години преди да създаде небесата и земята.”
(предаден от Муслим)
В)-Вяра в изпълняващото се всяко желание на Аллах и Неговата всеобхващаща мощ.
Всевишния Аллах казва:
“Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господарят на световете.”
“Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господарят на световете.”
(сура ат-Тек`уир-29).
Пратеника (С.А.В.)
рече на човека, които му рече:
-Каквото пожелае Аллах и ти.
“Правиш ли ме да съм с Аллах бог?
Напротив каквото пожелае Аллах-Единствен.”
(предаден от Ахмед)
Г)-Вяра в, че Аллах е Създателя на всяко нещо.
Всевишния Аллах казва:
“Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Разпоредителят за всяко нещо.”
(сура аз-Зумер-62)
“Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
(сура ас-Саффат-96)
И Пратеника (С.А.В.) рече:
“Наистина, Аллах е създателя на всеко сътворено и сътворяването Му.”
(предаден от Бухари)
(3)-Видовете предопределени съдби.
А)-Предупределената обща съдба за всички създания.
Тя е написаното в – Запазения скрижил
(Леух ал-Мехфуз) 50 000 преди създаването на небесата и земята.
Б)-Предупределените съдби за живота.
Тя обхваща всичко, което ще се случи на човек от вдъхването на душата му (в утробата на майката) до края на живота му.
В)-Предупределената съдба за годината.
Тя съдържа всичко, което ще се случи през годината.
И това става през ноща Кадр във всяка година.
Всевишния Аллах казва:
“През нея се решава всяко мъдро дело.”
(сура ад-Духан-4)
Г)-Предупределената съдба за деня.
Тя обхваща каквото ще се случи всеки ден, като въздигане и понижаване, даване на препитание и забраняване, даване на живот и осмъртяване и дру- ги.
Всевишния Аллах казва:
“Умолява Го всичко на небесата и на земята.
Всеки миг изявява Той някакво дело.”
(сура ар-Рахман 29)
(4)- Убеждението на предците в съдбата.
Те вярваха, че Аллах е създателя на всяко нещо, неговия Господар и Владетел.
Той предупредели съдбите на създанията, преди да ги създаде. Предупредели техните животи, препитания и дела, и им предписа да ли ще бъдат щастливи или нещастни, и всичко отбеляза в ясна книга.
Каквото Аллах пожелае се случва, а каквото не пожелае няма да се случи. Знае каквото беше, какво става, и каквото не се е случило, и ако се случеше, как щеше да се случи.
Той е Всемогъщия над всяко нещо, упътва, който пожелае и заблуждава който пожелае.
И всички хора имат желание и мощ, с която извършват делата си, които Аллах им е позволил и им е дал възможности и сила. Предците са убедени, че хората не желаят да се случи нещо, освен ако Аллах пожелае да се случи.
Всевишния Аллах казва:
“И които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по нашите пътища.”
(сура ал-Анкабут-69)
Наистина, Всевишния Аллах е създателя на хората и техните дела, и те ги извършват истински.
И никой няма довод пред Аллах, ако е изоставил Негова заповед, или е извършил нещо забранено.
А напротив, Той притежава цялостните доводи за хората.
И е разрешено да се използва за доказателство предупределените съдби в изпитанията, а не в срамотите и греховете. Както пренася Пратеника (С.А.В.) оправданието на Муса пред Адем:
“Оправдаваха се Адем и Муса, и рече Муса:
Ти си Адем, който те изкара греха ти от Дженнета.
А Адем му рече: Ти си Муса, който те избра Аллах с Неговите послание и Неговото слово, и после ме упрекваш в нещо, което вече ми беше предупределено, преди да бъда създаден.
Тогава Адем победи Муса с неговия довод.”
(предаден от Муслим)
(5)-Делата на хората.
Делата, които Аллах ги сътворява във вселената се делят на две:
Първо: каквото Аллах е предупределил да се случи от Неговите дела в създанията Му.
Първо: каквото Аллах е предупределил да се случи от Неговите дела в създанията Му.
Никой не е в състояние да ги промени, нито да избира - Желанието е единствено за Аллах – като даването на живот и осмъртяването, разболяването и оздравяването.
Всевишния Аллах казва:
“Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
(сура ас-Саффат-96)
“Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата.”
(сура ал-Мулк-2)
Второ: каквото го извършват създанията, всичко е според желанията им. Тези дела се случват с избирането на техните извършители и с техните желание им, защото Аллах им даде право да избират.
Всевишния Аллах казва:
“За всеки от вас, който желае да е на Правия път.”
(сура ат-Тек`уир-28)
“Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!”
(сура ал-Кехф-29)
И те ще бъдат похвалени за доброто, което са извършили, и ще бъдат унижени за лошото, което са извършили.
Аллах не наказва, освен в нещо, което човек има в него избор, както казва Всевишния:
“И не съм угнетител на рабите.”
(сура Каф-29).
Човека знае разликата между избора и голямата нужда.
Може да слезне от покрива на къщата към земята по стълбите, както пожелае и избере, а може друг човек да го блъсне от покрива.
Може да слезне от покрива на къщата към земята по стълбите, както пожелае и избере, а може друг човек да го блъсне от покрива.
Първото е по негова воля и избор, а второто е принудително.
(6)-Събиране между сътворяването на Аллах и делата на човека.
Аллах сътвори човека, и сътвори и неговите дела, и му отреди желание и мощ. Човека е истинския извършител на делата си, защото притежава желание и мощ.
И когато повярва, това е според желанието му, и когато не повярва, той е невярващ по собственото си желание и избор. Като например: -когато речем, този плод е от това дръвче, или тази реколта е от тази земя.
Което означава, че са израснали от тях.
И когато кажем, и от Аллах, това означава, че Той ги създаде от нея, и в това няма противоречие.
И за това се съвпада, каквото Аллах е отредил с Неговото предупределяне на съдбата.
И за това се съвпада, каквото Аллах е отредил с Неговото предупределяне на съдбата.
Всевишния Аллах казва:
“Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
(сура ас-Саффат-96)
“Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното.
А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното.”
(сура ал-Лейл-5-10)
(7)-Задълженията на човека спряму съдбата.
Всеки човек е задължен спряму съдбата да спазва следните две неща:
Първо:
Да иска помощ от Аллах в извършване на позволеното, и отдалечаване от забраненото, и да иска от Него да му олесни и да не му отежнява.
Да се уповава на Него, и да иска прикритие от Него, и да знае, че винаги се нуждае от Аллах при искане на добро, или изоставяне на лошото.
Пратеника (С.А.В.) рече:
“Пази и търси това от, което имаш полза, и искай помощ от Аллах, и не се порицавай.
Ако те сполети нещо, не казвай, ако бях направил така, не ще ше да ме сполети, а кажи:
Аллах го е отредил да се случи, и каквото пожелае се случва. Наистина, това – ако – отваря работа на шейтана.”
Второ:
Да проявява търпение, когато го сполети нещо отредено от Аллах, и да не се притеснява, защото знае, че това е от Аллах, да бъде доволен и да го приеме.
Да знае, че каквото го е сполетяло, не е заради грешките му,
и каквото е прегрешил не е причина за да го сполети беда.
Пратеника (С.А.В.) рече:
“И знай, че каквото те е сполетяло, не е, че си прегрешил, и че каквото си сгрешил, не е причина за да те сполети беда.”
(8)-Задоволяване с отреденото и съдбата.
Всеки един трябва да е доволен от съдбата, защото това е задоволство от господарството на Аллах.
Всеки вярващ трябва да е доволен от предупределената съдба от Аллах, защото делата на Аллах и Неговото отреждане съдържат само добро, справедливост и мъдрост.
Който приеме, че каквото го е сполетяло не е заради това, че е сгрешил, и каквото е сгрешил не е за да го сполети беда, ще успокои душата си и няма да се притеснява, и ще острани съмненията, вълненията и непостоянството.
И няма да съжалява за това, което е загубил, и няма да изпитва страх от бъдещето.
И няма да съжалява за това, което е загубил, и няма да изпитва страх от бъдещето.
Тогава ще бъде най-щастливия от хората, с най-добрата душа и най-спокойния човек.
Който узнае, че живота му е ограничен, и, че препитанието му е преброено, че малодушието няма да му удължи живота, и скъперничеството няма да увеличи препитанието му.
Всичко е предписано, търпение на каквото го сполети, и искане на опрощение за каквото е прегрешил и задоволството каквото Аллах е отредил.
Така ще събере между изпълняване на повеленото и търпение в каквото го сполети.
Всевишния Аллах казва:
“Никоя беда не идва без позволението на Аллах.
А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му.
Аллах всяко нещо знае.”
(сура ат-Тегабун-11)
“Затова бъди търпелив и ти (О, Мухаммед)!
Обещанието на Аллах е истинно.
Моли опрощение за своя грях!”
(сура Гафир-55)
(9)-Напътването.
То се дели на две:
А)-Напътване, довеждащо до истината и правия път.
А)-Напътване, довеждащо до истината и правия път.
То е за всички създания, и се извършва от пратениците и техните последователи.
Всевишния Аллах казва:
“Наистина, ти насочваш към правия път.”
(сура аш-Шура-52)
Б)-Напътване с помощ и затвърдяване от Аллах, благоволение от Него за Неговите богобоязливи раби.
То не се извършва от никой, освен от Аллах, Който казва:
“Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва когото пожелае.”
(сура ал-Касас-56)
(10)-Желанието, което е споменато в книгата на Аллах.
Разделя се на два вида:
1-Предупределено, осъществяващо се желание, обхващащо всички създания.
1-Предупределено, осъществяващо се желание, обхващащо всички създания.
Каквото пожелае Аллах се осъществява, и каквото не пожелае не се осъществява.
Чрез него се осъществява- задължително- всяка нещо, но не е задължително да се обича и приема със задоволство, освен ако това нещо е свързано с шериатското желание.
Всевишния Аллах казва:
“И когото Аллах поиска да напъти, разтваря гърдите му за Исляма.”
(сура ал-Ен`ам-125)
2-Шериатско религиозно желание.
При него се обича желаното и неговия притежател,
и задоволство от него.
Не е задължително да се осъществи желаното, освен ако се свърже с предупределеното желание.
Всевишния Аллах казва:
“Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни.”
(сура ал-Бакара-185)
Предупределеното, осъществяващо се желание е по-обширно, защото всяко желано нещо в шериата се осъществява, тогава то е предупределено да се осъществи.
И не всяко нещо, което се е случило е желано от шериата. Например вярата на Ебу Бекр(Аллах да е доволен от него)обхваща и двата вида желания.
А в неверието на Ебу Джехль се осъществи само предупределеното желание, въпреки, че се желае от шериата неговата вяра.
Въпреки, че Аллах е предупределил греховете и е отредил да се случат, не е доволен да ги има в религията, не ги обича и не ги нарежда на хората.
А напротив, мрази греховете и се отвръщава от тях, забранява ги и наказва техния извършител.
Всичко това е от предупределената му съдба.
Докато служенето на Аллах и вярата в Него ги обича Аллах , повелява ги и награждава техния извършител с добро и велики награди.
Казва Всевишния Аллах:
“И не приема Той неверието у Своите раби.”
(сура аз-Зумер-7)
“И Аллах не обича развалата.”
(сура ал-Бакара-205)
(11)-Причините, които премахват съдбата.
Аллах е отредил на тези предупределени неща, причини, които ги премахват и вдигат, като молбата (дуата), милостинята (садаката), лекарствата, внимаването използването на твърдост.
Те са за всичко, което Аллах е отредил, дори за слабоста и хитроста.
(12)-Съдбата-тайната на Аллах в Неговите създания.
Мнението, че съдбата е тайната на Аллах в Неговите създания е ограничено в някои страни на съдбата, не ги знае никой, освен Аллах, и не може да ги узнае човека, като, че Аллах напътства и заблуждава, че Той дава живот и осмъртява и, че Той дава препитанието и го забранява.
Пратеника (С.А.В.) рече:
“Когато се споменае съдбата, замълчете!”
(предаден от Муслим)
А другите страни на съдбата, нейните велики мъдрости, степени и ползи, е разрешено да се разясняват на хората и да се знаят, защото съдбата е една от основите на вярата, задължени сме да я знаем и да я разясняваме на другите.
Пратеника (С.А.В.) рече, когато спомена основите на вярата на Джебраил (А.С.):
“Този беше Джебраил, дойде за да ви научи вашата религия.” (предаден от Муслим)
(13)-Използване съдбата за довод.
Вечното знание на Всевишния Аллах, обхващащо каквото ще се случи, е от невидимото за хората, никой не го знае, освен Той.
За това никой не може да взема съдбата за довод, защото не е разрешено да се изоставят заповедите на Аллах, уповавайки се на предупределеното от Аллах.
То не е довод на никой пред
Аллах, нито пред човечеството.
Аллах, нито пред човечеството.
Ако беше разрешено на някой да взема съдбата за довод, за това , което извършва от грехове, няма да се накаже нито един угнетител, няма да се убие нито един идолопоклоник, няма да се изпълни нито едно наказание, и никой няма да изостави престъпленията.
Това разваля религията и живота на земята.
И ще кажем на който взема съдбата за довод: ти нямаш сигурно знание, че ще си от обитателите на Дженнета, или на Джехеннема.
И ще кажем на който взема съдбата за довод: ти нямаш сигурно знание, че ще си от обитателите на Дженнета, или на Джехеннема.
Ако имаш знание, намаше да ти нареждаме, нито забраняваме, но ти извършвай добри дела, и може би Аллах да те напъти да бъдеш от обитателите на Дженнета.
Някой от сподвижниците на Пратеника (С.А.В) рече, когато чу хадисите за съдбата:
(Не бях по-стриктен в изпълнение на заповедите от мене си сега.)
Когато беше запитан Пратеника (С.А.В.) за вземането на съдбата за довод, рече:
“Изваршвайте дела, на всеки ще му се улесни за каквото е създаден, който е от щастливите, ще му се улесни да извършва делата на щастливците.
А който е от нещастните, ще му се улесни да извършва делата на нещастните.
И след това прочете:
“Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното,
ще го улесним към лесното.
А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа
Най-прекрасното, ще го улесним към труд-ното.
(сура ал-Лейль-5-10)
(14)-Извършване на дела чрез вземане на причини.
На всеки човек му се предлагат две неща, едното от тях има изход, и не е безсилен да го извърши.
А другото няма изход и не се тревожи, че не може да го извърши.
Всевишния и Всеславен Аллах знае какво ще сполети създанията, преди да се случи, и това, че го знае не означава, че Той вкарва човека в беда.
А това се случва чрез вземане на причините, които довеждат да го сполети беда.
Ако се случи заради това, че той занемарява и изостава причините, които го предпазват от беда, и религията му нарежда да ги използва, се обвинява самия той, защо ги е изоставил и не предпазва себе си.
А, ако няма възможност да отстрани бедата, няма да бъде съден за това.
Да извършваш делата чрез вземане на причини, не отрича съдбата и уповаването на Аллах.
Да извършваш делата чрез вземане на причини, не отрича съдбата и уповаването на Аллах.
А напротив е част от тях, и когато се случи предупределеното, трябва да е доволен и да го приеме и да каже:
(Аллах го е отредил и каквото пожелае извършва).
Но преди да се случи, човек трябва да вземе причините от религията, като пратениците които извършваха делата чрез вземане на причините и нещата, които ги предпазваха от техните врагове въпреки, че бяха подпомогнати с Откровението (Вахй) и пазене от Аллах.
(Аллах го е отредил и каквото пожелае извършва).
Но преди да се случи, човек трябва да вземе причините от религията, като пратениците които извършваха делата чрез вземане на причините и нещата, които ги предпазваха от техните врагове въпреки, че бяха подпомогнати с Откровението (Вахй) и пазене от Аллах.
Пратеника на Аллах (С.А.В.), който най-много се уповаваше на Аллах, извършваше делата си чрез вземане на причини,със силното му уповаване на Аллах.
Всевишния Аллах казва:
“И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне!
Ще наплашите с тях врага на Аллах и вашия враг.”
(сура ал-Енфаль-60)
“Той е, Който подчини за вас земята, за това ходете из нейните краища и яжте от Неговото препитание!
Към Него е съживяването.”
(сура ал-Мульк-15)
Пратеника (С.А.В.) рече:
“Силния вярващ е по-добър и по-обичан от Аллах, от слабия вярващ, и във всеки има добро.
Пази и извършвай от каквото имаш полза, и искай помощ от Аллах и не бъди безсилен.
И ако те сполети беда, не казвай, ако бях направил така, щеше да бъде така и така.
А кажи: Аллах го е отредил, и каквото е пожелал е извършил. Наистина, “ако” отваря работа на шейтана.”
(предаден от Муслим)
(15)-Отричането на съдбата.
Който отрече съдбата, той отрича основа от основите на вярата и става неверник.
Някой от предците е рекъл:
(Спорете със знание с онези, които отричат съдбата.
Ако я отрекат, те са неверници, а ако я признаят и приемат са победени.)
(16)-Ползите от вярата в съдбата.
От вярата в отреденото в Аллах и съдбата има хубави ползи и следи за човека и обществото.
От тях са:
А)-Тя увеличава различните ибадети и хубави качества, като искренноста към Аллах, уповаването на Него, страхопочитанието, копнежа за наградите Му, добронамереното мислене за Аллах, търпение и понасяне на тежкотиите, борене с отчаянието, задоволство от Аллах, благодарностите са единствено за Аллах, изпитване на радост от Неговите благодати и милост, служене единствено на Аллах, изоставяне на високомерието и гордоста, раздаване на милостиня в името на Аллах, сила и мощност, задоволяване с каквото има, следене на високи цели, твърдост, влагане на труд в нещата, справедливост в явното и скритото, отдалечаване от завистта и несъгласието, пречистване на разума от изопачение и лошотии, спокойствие в сърцето и мир в душата.
Б)-Че вярващия в съдбата, върви в живота си по прав път, и не го изкушават благодатите, и не изгубва надежда, когато го сполети беда, и е сигурен, че каквото и да го сполети е предупределено от Аллах за изпитание, и не се безпокои, а проявява търпение и знае, че ще бъде награден.
В)-Вярата в съдбата предпазва човека от заблуда и да не умре като грешник.
А)-Тя увеличава различните ибадети и хубави качества, като искренноста към Аллах, уповаването на Него, страхопочитанието, копнежа за наградите Му, добронамереното мислене за Аллах, търпение и понасяне на тежкотиите, борене с отчаянието, задоволство от Аллах, благодарностите са единствено за Аллах, изпитване на радост от Неговите благодати и милост, служене единствено на Аллах, изоставяне на високомерието и гордоста, раздаване на милостиня в името на Аллах, сила и мощност, задоволяване с каквото има, следене на високи цели, твърдост, влагане на труд в нещата, справедливост в явното и скритото, отдалечаване от завистта и несъгласието, пречистване на разума от изопачение и лошотии, спокойствие в сърцето и мир в душата.
Б)-Че вярващия в съдбата, върви в живота си по прав път, и не го изкушават благодатите, и не изгубва надежда, когато го сполети беда, и е сигурен, че каквото и да го сполети е предупределено от Аллах за изпитание, и не се безпокои, а проявява търпение и знае, че ще бъде награден.
В)-Вярата в съдбата предпазва човека от заблуда и да не умре като грешник.
Винаги се бори да е на правия път, увеличава добрите си дела и се отдалечава от греховете и от нещата, вкарващи в Джехеннема.
Г)-Прави вярващите да посрещат тежкотиите и мъченията с твърдо сърце и цялостно убеждение, чрез вземане на причините.
Пратеника (С.А.В.) рече:
“Чудно нещо е вярващия, във всяко негово дело има добро (хайр), и това не е за друг, освен за вярващия.
Г)-Прави вярващите да посрещат тежкотиите и мъченията с твърдо сърце и цялостно убеждение, чрез вземане на причините.
Пратеника (С.А.В.) рече:
“Чудно нещо е вярващия, във всяко негово дело има добро (хайр), и това не е за друг, освен за вярващия.
Ако му дойде радостна вест-благодари на Аллах, и е добро за него. А ако го сполети беда-търпи, и това е добро за него.”
(предаден от Муслим)