Пророкът повелява често да мислим за смъртта, за да не оставаме в плен на земното и казва:
“Много учудващо е положението на онзи, който въпреки че вярва във вечния (задгробния) живот, работи и полага усилия само за измамния земен живот!”
(Кудаи, Шихабу’л-Ахбар, ном.: 383)
“Много учудващо е положението на онзи, който въпреки че вярва във вечния (задгробния) живот, работи и полага усилия само за измамния земен живот!”
(Кудаи, Шихабу’л-Ахбар, ном.: 383)
Когато човек мисли за това, че ще се отдели от земния свят, ще остане сам с доброто или злото, което е вършил ище получи отплата за делата си, се отдалечава от греховете и проявява по-голямо желание да извършва праведни дела.
Следователно размисълът върху смъртта става причина за осъзнаване, поставяне в ред на живота ни и полагане на усилия за разкрасяване на отвъдния ни свят.
Както се повелява в един хадис:
“Мислете често за смъртта!
Следователно размисълът върху смъртта става причина за осъзнаване, поставяне в ред на живота ни и полагане на усилия за разкрасяване на отвъдния ни свят.
Както се повелява в един хадис:
“Мислете често за смъртта!
Защото мисълта за смъртта пречиства (човека) от греховете и го прави неподатлив към земното.
Ако мислите за смъртта, когато сте богати, това ще ви предпази от бедствието на богатството.
Ако размишлявате за смъртта, когато сте бедни - ще спомогне за това да сте доволни от живота си.”
(Суйути, Джамиу’с-Сагир, I, 47)
(Суйути, Джамиу’с-Сагир, I, 47)