У един лош хазяин имало раб, който искал да напъти своя хазяин.
Как-то господин повелил на своя раб да засее пшеница, а той посял ечемик.
Когато дошло време за жътва, хазяина видял, че вместо пшеница на неговото поле поникнал ечемик, и казал:
„Аз ти заповядах да посееш пшеница!
Защо ти си посял ечемик?“
„Мислех, – отговорил раба, – че ако посея ечемик, то може да поникне и пшеница“.
„О, глупак!
– възкликнал хазяина.
– Дали това може да се случи?“
„А как искаш ти,
– казал раба,
– умишлено грешиш, и после искаш прошка от Всевишния Аллах?“