От Абу Сюлейман ад-Дарани се разказва:
„Аз посетих маджлис един от проповедниците и неговата проповед много ми подейства, но когато аз закрих събранието, в моето сърце нищо не остана.
Аз го посетих още един път, проповедта остана в сърцето ми до пътя, но след това я забравих. Когато го посетих за трети път, въздействието на проповедта му остана с мен, докато не се прибрах у дома.
Влизайки у дома, аз забравих всичко, което противоречи на Шериата, и започнах да постоянствам в споменаването на Аллах .
Когато разказах тази история на шейх Яхя ибн Муаду ар-Рази, той каза, че вратите на проповедите са широко отворени винаги и за всички, но през тях минават само тези, на които е низпослана милост от Всевишния Аллах, и най прекрасната от проповедите е проповедта на Свещенния Коран“.