По времето на пророка Муса (а.с) имало силно засушаване. Муса (а.с) събрал 70 човека и отишъл с тях да моли Аллах теаля за дъжд.
Три дни се молили за дъжд, бидейки смирени и покорни, но дъжд така и не падал.
Тогава Муса (а.с) се обърнал към Всевишния Аллах със следните слова:
„О, наш Господи, който казва
– искайте, и аз ще ви отговоря.
Наистина, аз Те моля да изпълниш молбата на Твоите раби“.
Всевишния Аллах отговорил:
„О, Муса, наистина сред тях има такъв, в чието препитание има харам (забранено), и такъв, който не въздържа своя език от хули и сплетни. Те са достойни за Моето наказание, а ти просиш за тях моята милост.
Как може да се обедини милост и гняв?“
Муса (а.с) попитал:
„Кои са те, о, наш Господи?
Ние ще се отвърнем от тях“.
Всевишния казал:
„Муса, Аз не съм сплетник, издаващ недостойните си раби, но ти ги събери, и всички заедно направете покаяние, идващо от цялото ви сърце.
Тогава, може би, ще има надежда в тяхното разкаяние.
Тогава вие ще почувствате цялата сила на Моята щедрост“.
Глашатай, изпратен от Муса (а.с), събрал народа. Когато всички се събрали, Муса (а.с) им разказал за посланието на Всевишния.
Хората вдигнали ръце и всички заедно се молили:
„О, наш Господи, ние се обръщаме към Теб, за да се спасим от собствените си грехове, завръщаме се към Теб, искайки милост.
Прости ни, о, Прощаващий!“
Не минало много време, и завалял дъжд.
О, Аллах, прости и нашите грехове, и греховете на останалите грешници, о, Господарю на световете! Амин.