В хадис предаден от Берае Ибн Азиб, Пратеника САС казва: "Когато свърши земния живот на един вярващ мюсюлманин
и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.
Те са толкова много, колкото достига погледа на човек.
Те са със светли лица, бели дрехи и носят със себе си кефин от Дженнета и много приятна миризма (миск).
Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.
Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена. Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта
(мелекул меут) и казва:
"- Ей, чиста душо, излез!
Аллах е доволен от тебе!".
"Кажи:
“Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комуто сте възложени.
После към вашия Господ ще бъдете върнати.”
(Ас-Саджда:11).
След като чуе тези думи, тази душа ще се зарадва много.
А меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова лесно, както от един мех за вода излиза една капка вода.
След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин, който мирише на миск и се отправят към небесата.
Когато минават през първото небе покрай другите меляйкета те питат:
"- Чия е тази чиста душа, та мирише толкова хубаво?
-Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-прекрасните имена.
И така те стигат до края на първото небе
и там искат разрешение да преминат във второто
(на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.
Като усетят тази приятна миризма портиерите отварят вратите на второто небе и продължават така на горе до седмото небе, като през всяко небе искат разрешение да продължат нагоре. Там има една книга, която се казва "Иллийун", в която се записват душите на дженнетлийте, и там меляйкетата записват душата на този, който носят, след което се връщат с нея в гроба.
"Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун. (“Книгата на праведниците е в Иллийун” означава, че те самите са в Иллийун въздигнати места в Рая).
Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?
Книга ясно записана.
(Ал-Мутаффифин:18-20)".
Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото
и я оставят там.
Тогава идват две други меляйкета, които се казват Мункир
и Некир, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават три въпроса:
"- Кой е твоя Господар?
Коя е твоята религия?
Кой е твоя Пратеник?". А този човек ще отговори: "- Господаря ми е Аллах, религията ми е Исляма, а Пратеника ми е Мухаммед САС.
(Тези въпроси ще бъдат задавани на арабски, като всеки ще разбира този език).
Тези меляйкета ще му се явят в много приятен вид и той ще отговаря с лекота.
След като отговори на тези три въпроса, Аллах ще му разшири гроба толкова, до колкото му достига погледа.
После при него ще дойде един човек с бели дрехи и усмихнато лице, а душата в гроба ще попита:
"- Кой си ти, че толкова си хубав и приятен и нещо ми предвещаваш на добро?
- Аз съм твойте дела, които ти си спечелил на земята!".
След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Дженнета, където ще бъде след като стане киямет. От този прозорец ще му идва приятна миризма и той ще вижда красотите и хубостите на Дженнета.
Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:
"- О, Аллах, нека стане по-бързо киямет за да отида в това място, което си ми отредил!"
И казва Пратеника САС:
"Когато свърши земния живот на един неверник и той трябва да си заминава от земята, при него идват много меляйкета изпратени от Аллах.
Те са толкова много, колкото достига погледа на човек в четирите посоки.
Те обаче са чени, грозни и страшни, който носят със себе си кефин от Джехеннема и много отвратителна миризма.
Те идват и сядат около човека, на който след секунди ще му излезе душата.
Правят дуа на Аллах и чакат момента, в който ще му бъде извадена.
Когато настъпи този момент и последните дихания свършат на този човек, идва мелейкето на смъртта
(мелекул меут) и казва:
"- Ей, мръсна душо, излез!
Аллах не е доволен от теб!".
След като чуе тези думи, тази душа от страх се разпръсква по цялото тяло и запълва всяко едно нервче и сухожилие.
Тогава меляйкето на смъртта ще извади тази душа толкова трудно, както излиза кука от чувал с вълна.
След излизането на душата, меляйкета който са насядали около умрелия вземат тази душа, слагат я в този кяфин и се отправят към небесата.
Когато минават покрай другите меляйкета те питат:
"- Чия е тази мръсна душа, та мирише толкова лошо?
- Това е (еди кой си син на еди кой си) като го назовават с най-грозните имена.
И така те стигат до края на първото небе и там искат разрешение да преминат във второто
(на всяко небе има портиери, които не допускат всеки нагоре) като казват името на този, който носят.
Като усетят тази неприятна миризма портиерите няма да ги допуснат по-нагоре.
Тогава ще севърнат и ще отидат в седмия кат под земата където се намира една книга, която се казва "Сиджжин",
в която се записват душите на тези, който са осъдени на Джехеннем.
"Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.
Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?
(“Книгата на разпътниците е в Сиджжин” означава,
че те самите са в Сиджжин, затвора на Ада.).
Книга ясно записана.
(Ал-Мутаффифин:7-9)".
Когато бъде погребан човека и си тръгнат всички близки, роднини, приятели тези меляйкета донасят душата до тялото и я оставят там.
Тогава идват меляйкета Мункир и Некир, но те идват в страшен и грозен вид, взамат този човек и го поставят в седнало положение като му задават същите три въпроса:
"- Кой е твоя Господар?
Коя е твоята религия?
Кой е твоя Пратеник?".
А този човек няма да може да отговори и ще казва само:
"Не знам. Ха, ха, ха”.
Тези меляйкета ще му се явят в много страшен вид и той не ще може да отговари.
Те ще продължават да питат и отговора ще бъде същия.
Те ще го удрят с едни джехеннемски чукове и пак ще го питат, така ще го изтезават дълго време.
След това гроба така ще се стесни, че левите ребра ще минат от дясната страна, а дясните от лявата.
После при него ще дойде един човек с черни дрехи и грозно лице, а душата в гроба ще попита:
"- Кой си ти, че толкова си грозен и страшен и нещо ми предвещаваш много лошо?
- Аз съм твойте дела, които ти си извършил на земята!".
След това Аллах ще му отвори един прозорец като екран, от който ще се вижда Джехеннема, където ще бъде след като стане киямет.
От този прозорец ще се вижда огромното наказание
(силен огън, вряща вода, отровни плодове) и ще му идва отвратителна миризма.
Тогава този човек ще започне да прави дуа като казва:
"- О, Аллах, нека никога да не става киямет, защото виждам какво страшно място ме очаква!”
Вярващ човек може да бъде наказван заради някой недостатъци:
- няма достатъчен интерес към айетите на Аллах;
- пренебрегва заповедите на Аллах.
Тогава гроба ще бъде или градина от градините на Дженнета или дупка от дупките на Джехеннема.
От хадиси научаваме, за някои неща поради, които може да бъде наказан един човек:
- човек, който не се измива след ходене по нужда (невнимателен когато отива по нужда той винаги ще бъде мръсен)
- доносничество (фитне)
- човек, който прави раздор между хората;
- лъжата - в гроба неговите усни ще бъдат изтегляни до тила;
- човек, който изостави Корана
- в гроба ще бъде замерян с камъни;
- за прелюбодеянието
- ще бъде на желязна плоча и под нея ще има огън;
- човек, който взима лихвата
- в гроба ще плува в река от кръв и ще бъде замерян с камъни в устата;
- длъжника - няма да бъде допуснат до Дженнета заради дълга.
Най-добрите средства, който предпазват от наказанието в гроба са:
- редовно отслужване на петкратната молитва;
- говеене през месец Рамадан;
- даване на задължителната плата зекят;
- добрите дела;
- садаката;
- посещението на близките;
- добрите отношения с хората;
- винаги да отправя дуа към Аллах;
- да правим дуа Аллах да ни предпазва от наказанието в гроба.
Тези който ще бъдат предпазени от задгробното наказание са:
- шехидите и този, който е умрял в името на Аллах;
(при точно определени шериатски обстоятелства);
- мюсюлманин, който умира в петък.
В хадис се казва:
“Няма мюсюлманин, който да е умрял в петък и Аллах да не го предпазил от задгроброно наказание”.
(Ахмед и Тирмизи)
- човек, който умира от болест в корема.
Пратеника САС казва:
“Който го убива неговия корем
- за него няма да има задгробно наказание”.
(Ахмед и Тирмизи)
Състоянието в гроба е от неведомото и е недостижимо за нашите сетива.
Ако беше достижимо за сетивата ни ще ше да се изгуби ползата за вярата в отвъдното, а и хората не биха погребвали умрелите, ако чуваха задгробното наказание.
Както е казал Мухаммед САС:
“- Ако не ме беше страх, че ще оставяте мъртъвците не погребани, щях да поискам от Аллах да ви позволи да чуете мъчението в гроба, както аз го чувам”.
(Муслим)