ПРИЧИНИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСЛЕДСТВО.
Има три причини, по които човек става наследник.
1) Съпружество Съпрузите са наследници един на друг.
Ако мъжът е дал развод на жена си, и я е отпратил,
то тя не може да наследи нищо от него, тъй като вече между тях няма съпружество.
Прекратяването на съпружеството е препятствие за получаване на наследство.
Ако на жената не е преминал срока, пресмятан след развода (идда.), то в такъв случай двойката намираща се в процес на развод са наследници един на друг, а след приключване на срока (идда), те престават да са наследници един на друг.
Ако мъжът, предчувствайки своята смърт се разведе,
за да не може тя да получи наследство,
то това се нарича несправедливост в Исляма,
и тя има право да получи дял от наследственото имущество.
2) Родство
Има седем групи роднини, които получават наследство:
1) Родителите на умрелия, или прародители (дядо, баба),...
2) Децата на умрелия, внуци, правнуци,...
3) Родните братя и сестрата, и техните деца В третата група децата, получаващи наследство,
- са децата на чичото от страна на бащата.
3) Робовладение
Ако човек освободи роб, и робът няма роднини, то неговото имущество остава при освободилия го робовладелец (собственик).
НАСЛЕДНИЦИ-МЪЖЕ
Наследниците от мъжете са петнадесет, и това са:
1) Синът
2) Синът на сина (внук) и внуците надолу
3) Бащата
4) Баща на бащата (дядото) и дядовците нагоре
5) Брат№1 (по баща и по майка)
6) Брат №2 (по баща)
7) Брат №3
(по майка)
Забележка:
За опростяване на названия на роднините, авторът на книгата е решил да им даде номера.
8) Синът на брата №1 и неговите деца
9) Синът на брата №2 и неговите деца
9) Чичо №1 (т.е. родния брат на бащата)
10) Чичо №2 (т.е. брата на бащата по баща, а майките са различни)
12) Синът на чичо №1 и него синове
13) Синът на чичо №2 и неговите синове
14) Мъжът
15) Освободилият роба Не всички тези 15 вида мъже-наследници могат да получат дял от наследството тъй като в Шерията е определен строг ред за наследството.
Ако са налице всички тези 15 вида наследници-мъже,
то от тях наследство получават само трима:
синът, бащата и мъжът.
Всевишният Аллах е определил строг ред за наследяване.
Има три категории наследници.
Когато се дели наследственото имущество, то първи по ред получават хората от първата категория наследници
(близките роднини:
децата, родителите и съпругът (съпругата)).
Ако те не съществуват, тогава наследството се разпределя между втората категория наследници.
Ако и тях ги няма, тогава наследниците от третата категория получават наследството.
ЖЕНЩИТЕ-НАСЛЕДНИЦИ
Всевишният Аллах е справедлив към всички, както към мъжете, така и към жените Наследниците от жените са десет,
и това са:
1) Дъщерята (и само тя!)
(децата на дъщерята вече никога не са наследници)
2) Дъщерята на сина
3) Майката
4) Бабата от страна на майката
5) Бабата от страна на бащата
6) Жената
7) Родната сестра (от един баща и от една майка)
8) Сестрата от страна на бащата
9) Сестрата от страна на майката
10) Освободилата роб Авторът на книгата е решил да сложи номера и на роднините-жени, като с това ще изключи объркването и ще облекчи решаването на задачите, които могат да възникнат.
Схемата на роднините-жени е подобна на схемата на мъжете-роднини:
1) Родната по баща и майка - сестра №1
2) Родната само по баща - сестра №2
3) Родната само по майка - сестра №3
Ако в някаква ситуация при разделянето на наследството са налице всички тези 10 вида жени-наследници, то от тях само пет ще получат наследство, и това са:
1) Дъщерята
2) Дъщерята на сина
3) Майката
4) Жената
5) Сестра №1 (по баща и по майка)
ВИДОВЕ НАСЛЕДСТВО
Наследственото имущество преминава при наследниците по два пътя:
1) Фард – определени дялове
2) Тагсийб - по крайно деление Фард – това дял на наследника, която е определил Всевишният Аллах айетите на Своята Книга Свещения Коран.
НАСЛЕДСТВО НА ДЯЛОВЕ (ФАРДАН)
Дялове установени от Всевишният Аллах:
В Свещения Коран Всевишният Аллах е определил шест вида дялове:
В основата на наследственото право лежат само тези шест вида дялове.
Те ще бъде по-добре да се запомнят по следния начин:
три вида дялове се образуват от половината (половината (1/2), половина на половината (1/4),
и половината на едната четвърт (1/8)),
а другите три вида дялове се образуват от двете трети
(две трети (2/3),
половината на двете трети (1/3),
половината на едната трета (1/6)).
Различните категории роднини получават различни дялове при разделянето на наследството.
Забележка:
Не се дели поравно на всички!
РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ПОЛУЧАТЕЛИ НА НАСЛЕДСТВО
Има наследници, които получават само определени дялове (фардан), има и такива, които получават само по крайно деление ю(тагсийбан), има и такива, които получават и по двата начина.
1. Наследници, които получават само определени дялове,
и никога не са крайни получатели, и те биват четири вида:
а) майката
б) бабата
в) брат №3 и сестра №3
г) мъжът или жената
2. Наследници, които получават имущество само по пътя на крайното деление (тагсийбан):
а) синът
б) синът на сина
в) брат№1
г) брат №2
д) синът на брат №1
е) синът на брат №2
ж) чичо №1
з) чичо №2
и) синът на чичо №1
к) синът на чичо №2
л) освободилият роба
м) освободилата роба
3. Наследници, които понякога получават само определени дялове*,
а понякога само по крайно деление **,
а понякога и определени дялове и по крайно деление заедно ***:
а) бащата
б) дядото
* Когато умрелият има синове **
Когато умрелият има синове и дъщери ***
Когато умрелият има само дъщери Кръвнината, определена (дадена) от държавата не е харам.
Дялат на майката не може да се падне на децата.
И с парите може да се прави всичко, което е халал
В случая с починалият баща със следните наследници:
жена, майка и две деца(не знаем какви са децата),
затова ще вземем следните примери:
Умрелият 1/6 Майка му
1/8 Жена му
8 4 Синът му
4 Дъщеря му
1) Жената на умрелият получава една осма част от наследството, защото умрелия има деца.
Майката получава една шеста, а от всичко останало синът получава два пъти повече от дъщерята.
Умрелият 1/6
Майка му 1/8
Жена му 4 4
Дъщеря му 4
Дъщеря му
2) Жената на умрелият получава една осма част от наследството, защото умрелия има деца.
Майката получава една шеста, а от всичко останало дъщерите получават по равно.
Например, ако умрелият е оставил наследници само жена, майка и син, в съответствие с Шерията, неговото имущество ще бъде разделено на 24 части и ще бъде разпределено по следния начин:
Майка му - 4 / 24 (16,7%)
Жена му - 3 / 24 (12,5%)
Синът му - 17/24 (70,8%).
Юридическите норми при разпределение на наследството и определяне на неговите собственици
11. Повелява ви Аллах за вашите деца:
за сина е дял, равен на дяла за две дъщери.
А ако всички деца са женски и повече от две, за тях са две третини от оставеното.
А ако е само една дъщеря, то за нея е половината.
А за всеки от родителите, е една шеста от оставеното, ако има дете.
А ако няма дете и го наследят родителите му, за майка му е третината.
А ако има братя и сестри, за майка му е една шеста, след като бъдат изплатени завещаните от него пожертвования, или направените от него дългове.
Вашите родители и вашите деца – не знаете,
кой от тях ви е по-близък по изгода.
Такова е предписанието от Аллах!
Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
12. За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете.
А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили, след като бъдат изплатени завещаните от тях пожертвования или направените от тях дългове.
А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако нямате дете.
А ако имате дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили, след като бъдат изплатени завещаните от вас пожертвования или направените от вас дългове.
А ако мъж или жена, които са оставили наследство и нямат родители и деца, но имат брат или сестра, то за всеки един от тях се пада по една шестина.
Но ако са повече, те имат равни права в третината след като бъдат изплатени всички завещани пожертвования или направените дългове, без да има ощетен.
Това е заповед от Аллах!
Аллах е Всезнаещ, Всеблаг.
Тези айети и последния айет на тази сура се отнасят към айетите за наследството и съдържат предписания, свързани с неговото разпределение.
Съществува също така и хадис от Абдуллах Ибн Аббас, сведен в сборника от достоверни хадиси на имам Бухари, в който се казва:
“Давайте полагащите се части от наследството на онези, които се полагат, а всичко останало след разпределение на имуществото трябва да остане на мъжа, който се явява най-близък роднина на покойника.”
Айетите за наследството и този хадис съдържат голяма част от предписанията, свързани с разпределение на наследството. Дори може да се каже, че те съдържат почти всички тези предписания, в което можете да се убедите.
Единственото предписание, което не се споменава в тях, се явява предписанието за наследството, което се дава на бабата на покойния.
То се споменава в хадиса от Мугира Ибн Шуаба и Мухаммед Ибн Масляма, които са разказали, че пратеника на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е разпределил една шеста от наследството за бабата на покойника.
Сред мюсюлманските учени няма разногласия по този повод. Наследството, което се разпределя между децата Всевишният Аллах е казал:
Повелява ви Аллах за вашите деца.
Всевишният Аллах е доверил на родителите техните деца и е заповядал те да се грижат за техните религиозни и земни интереси.
Родителите са длъжни да ги обучат и да ги възпитават, да ги предпазват от неприятности, да им повеляват извършване на благочестиви постъпки и да ги призовават към боязън от Всевишния Аллах при всякакви обстоятелства.
Всевишният Аллах е казал:
О, вие, които повярвахте!
Пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото на който са хората и камъните!
/66:6/
Ако те изпълняват тази заповед, то ще получат щедро възнаграждение.
Но ако те я пренебрегнат, то ще бъдат удостоени със страшно предупреждение и наказание. това е свидетелство, че Всевишният Аллах е по-състрадателен към Своите раби, отколкото техните собствени родители, тъй като Всевишният Аллах е заповядал на родителите да се грижат за децата, независимо от това, че те проявяват към тях най-голямо милосърдие.
След това Всевишният Аллах е съобщил за това, как следва да се разпределя наследството сред децата:
За сина е дял, равен на дяла за две дъщери. т.е. на собствените деца и децата на своите синове.
Сина трябва да получи дял, равен на дяла за две дъщери, и ако освен тях няма други преки наследници, то наследството трябва да бъде разпределено помежду им по този начин. Мюсюлманските учени улеми са единодушни по повод на това, че ако на покойника са останали родни деца, то наследството се разпределя само помежду им, и децата на неговите синове не получават наследство.
Това предписание е действително в тези случаи, когато покойникът е оставил след себе си както синове, така и дъщери. Може обаче да се случи така, че покойникът да остави след себе си само синове или само дъщери.
Първият от тези случаи ние ще разгледаме впоследствие.
Предписанието по повод на втория случай Всевишният Аллах е низпослал в това откровение.
Наследството, което се разпределя между децата А ако всички деца са женски и повече от две, за тях са две третини от оставеното.
А ако е само една дъщеря, то за нея е половината.
Ако покойникът е оставил след себе си само дъщери или дъщерите на своите синове повече от две, то те са длъжни да разпределят между себе си две трети от неговото наследство. Ако той е оставил след себе си само една дъщеря или дъщерята на неговия син, то на нея се пада половината наследство, при това мюсюлманските учени улеми са единодушни по този повод.
Остава само да се попита:
На какво основание мюсюлманските улеми смятат, че на две дъщери принадлежи две третини от наследството?
За това има няколко обяснения.
Първо, Всевишният Аллах е казал: А ако е само една дъщеря, то за нея е половината.
От това следва, че ако дъщерите са повече от една, то техния дял в наследството нараства от половина до две третини. Второ, Всевишният Аллах е казал:
За сина е дял, равен на дяла за две дъщери.
Ако покойникът е оставил след себе си син и дъщеря, то синът трябва да получи две третини от наследството, защото неговия дял трябва да бъде два пъти по-голям от неговата сестра.
От това следва, че ако покойникът е оставил след себе си само две дъщери, то на тях се падат две третини от наследството. Трето, след като дъщерята на покойника при наличието на един брат получава една третина от наследството и ако братът лишава своята сестрата с по-голямата част от наследството, отколкото сестрата, то при наличието на една сестра тя има много повече право да получи своята третина от наследството. Четвърто говорейки за дяла, който сестрите получават от наследството на покойния брат, Всевишният Аллах е казал: Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете.
А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил.
/4:176/
Всевишният Аллах ясно е казал, че на две сестри се падат две третини от наследството на покойния брат.
А тъй като дъщерите се явяват по-близки роднини за човек, отколкото неговите сестри, то две дъщери имат още по-голямо право да получат две третини от наследството на покойния. Пето, известно е, че пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е разпоредил да се даде за дъщерите на Саад две третини от неговото наследство.
За това се съобщава в достоверен сахих хадис. Възниква въпрос обаче, защо Всевишният Аллах е казал, че две третини от наследството принадлежат на повече от две дъщери?
Най-добре за това е известно на Всевишният Аллах, но съществува мнение, че по този начин Всевишният Аллах е дал да се разбере, че дяла на дъщерите не се увеличава, ако те повече от две.
От този прекрасен айет следва, че ако покойникът е оставил след себе си една родна дъщеря, и една или няколко дъщери на своя син, то неговата родна дъщеря трябва да получи половината наследство.
А тъй като за дъщерите му и дъщерите на синовете му се полагат само две третини от наследството, то останалата една шестина част от наследството трябва да бъде разпределена между едната или няколкото дъщери на сина на покойника. Тази една шестина от наследството се нарича допълнение до двете третини.
По такъв начин се разпределя наследството между дъщерята на сина на покойника и дъщерите и синовете на неговия син. От този айет също така следва, че ако дъщерите на покойника и дъщерите на сина му получават две третини от наследството, то дъщерите на синовете от следващо коляно се лишават от наследство, защото Всевишният Аллах е определил за дъщерите само две третини от наследството, които вече са разпределени между наследниците.
Ако на тях им се е полагало наследство, то дяла на дъщерите е трябвало да превишава две третини, това обаче противоречи на ясното коранично откровение.
Между ислямските учени улема няма никакво противоречие по този повод.
Хвалата за това принадлежи единствено и само на Всевишният Аллах.
Трябва също така да се отбележи, че наследниците наследяват всичко от оставеното.
Тук влизат недвижимите имоти, мебелите, златото, среброто и други ценности.
Те също така наследяват откупа дия за убийството на човек и дълговете, които е трябвало да получи покойника.
Наследството, което получават родителите Всевишният Аллах е казал:
А за всеки от родителите, т.е. бащата и майката е една шеста от оставеното, ако има дете.
Ако покойникът е оставил след себе си родни деца или децата на сина му, били те синове или дъщери без значение на техния брой, то неговия баща и майка получават по една шестина от наследството му.
Трябва да отбележим, че ако на покойника са му останали деца, то неговата майка при никакви обстоятелства не може да получи повече от една шестина.
Наследството, което получава бащата Що се отнася до бащата, то ако на покойника са му останали синове, то за него също така не може да се полага повече от една шестина от наследството.
Ако на покойника са останали една или няколко дъщери,
ако единствени негови наследници се явяват родителите и дъщерите, и ако той няма други роднини по мъжка линия, то след разпределение на наследството между дъщерите на бащата се пада освен полагащата му се една шестина и останалата част от наследството като роднина по мъжка линия. Това се обяснява със следното, че след разпределението на наследството между наследниците в съответствие с полагащите им се дялове, останалата част от наследството се пада на най-близкия роднина по мъжка линия.
Бащата се смята за по-близък роднина отколкото родния брат, чичо от страна на бащата или другите роднини.
А ако няма дете и го наследят родителите му, за майка му е третината.
Ако покойникът не е оставил след себе си деца, то неговите единствени наследници се явяват родителите, при това на майката се полага една третина от неговото наследство. Останалите две третини принадлежат на неговия баща, защото Всевишният Аллах е казал, че при такива обстоятелства покойника бива наследяван само от родителите, и ако майката получава установената за нея част от наследството, то всичко останало трябва да остане за бащата на покойника.
От всичко казано следва, че ако на покойника не са останали деца, то неговия баща не получава определен дял от наследството, а наследява от него цялото имущество, което остава след разпределянето между наследниците на съответните дялове, като най-близък роднина по мъжка линия. Но ако освен родителите, покойника е оставил след себе си съпруга, то тя получава установения за нея, дял след което майката на покойника получава една третина от останалата част, и всичко останало от наследството се пада неговия баща. Това означава, че майката на покойника наследява една третина, която е установена за двамата родители.
При това са възможни два варианта.
Ако покойната е жена, то нейната майка получава една шестина от наследството, тъй като наред с нея наследници се явяват нейния съпруг и баща й.
Ако покойникът е мъж, то неговата майка получава една четвъртина от наследството, тъй като наред с нея наследници се явяват неговата съпруга и баща му.
От обсъждания айет не следва, че майката на покойника получава една третина от цялото наследство в случаите, когато покойника не е оставил след себе си деца, и споменатите от нас два варианта не се явяват изключения от това предписание. То се обяснява с това, че дяла на съпрузите при наследство един друг е подобна на това, което получават кредиторите по дълговите задължения на покойника.
Те получават своя дял от цялото наследство, след което то се разпределя между родителите.
Освен това, ако майката получи една третина от наследството на своята дъщеря, то нейния дял ще надвиши дяла на бащата след приспадането на дяла, който е установен за мъжа на покойницата.
А ако майката получи една третина от наследството на своя син, то след приспадането на дяла, който е установен за жената на покойния, дяла на неговия баща ще надвиши дяла на неговата майка само с една дванадесета част от наследството. Подобно разпределение на наследството е недопустимо, защото или дяла на двамата родители трябва да бъде еднакъв, или дяла на бащата трябва да надвишава дяла на майката не повече от два пъти.
А ако има братя и сестри, за майка му е една шеста.
Ако покойникът има родни или заварени братя или сестри по линия на баща или майка, то за неговата майка се пада само една шестина от наследството.
Братята или сестрите на покойника могат да наследят част от неговото имущество, но могат да бъдат и лишени от това наследство, ако техния баща или дядо са живи.
Не трябва обаче, еднозначно да се утвърждава, че словата на Всевишният Аллах:
“А ако има братя и сестри”се отнасят за тези, които са лишени от дял в наследството, тъй като те не получават права върху половината от наследството.
На това основание някои ислямски учени улеми смятат, че майката на покойника не получава една третина от наследството напълно само при наличието у покойника на братя и сестри, които имат право на дял от неговото наследство.
Това мнение се потвърждава и от факта, че ако братята и сестрите имат право на наследство, то те получават една значителна част от него, в резултат на което майката на покойника се лишава от възможността да получи една третина от цялото наследство А за това най-добре е известно на Всевишният Аллах.
Трябва да се отбележи, че това предписание влиза в сила само тогава, когато братята и сестрите на покойника са две или повече. Арабската дума “ихва” (букв. “братя”) в това откровение е използвана във формата на мн. число. Множественото число тук изразява наличието на повече от един брат или сестра, а наличието изведнъж на няколко братя или сестри.
В арабския език е допустимо използването на формите на мн. число по отношение и към две лица.
Всевишният Аллах е казал за пророците Дауд и Сюлейман:
И свидетелствахме Ние за присъдата им.
/21:78/
Тук е използвано местоимение в мн. число.
А, говорейки за заварените братя и сестри по майчина линия, Всевишният Аллах е казал:
А ако мъж или жена, които са оставили наследство и нямат родители и деца, но имат брат или сестра, то за всеки един от тях се пада по една шестина.
Но ако са повече, те имат равни права в третината
/4:12/
Мюсюлманските учени улеми са единодушни в това, че тук е използвано мн. число, въпреки че става дума за тези случаи, при които братята и сестрите са двама или повече.
От всичко казано следва, че ако покойникът е оставил след себе си майка, баща и братя, то на майката принадлежи една шеста част от наследството, а всичко останало се пада на неговия баща.
При наличието у покойника на братя и сестри лишава майката от право върху една трета от наследството, а съществуването на жив баща лишава братята и сестрите от наследство на покойника въобще.
Такова разпределение на наследството се опира върху мнението на ислямските учени улеми, които вземат под внимание наличието на братя и сестри, които нямат право на наследство.
Съгласно мнението на други учени улеми, те не влияят върху разпределението на наследството, и затова на майката се пада една третина от наследството, а всичко останало се пада на неговия баща.
След това Всевишният Аллах е съобщил, че имуществото на покойника се разпределя между наследниците, след като бъдат изплатени завещаните от него пожертвования, или направените от него дългове.
Останалата част от неговото имущество се нарича наследство, което се пада на неговите наследници.
Всевишният Аллах е споменал за завещанието в този айет до изплащане на дълговете, щото наследниците да осъзнаят важността на това предписание, които се явяват за тях тежки и обременителни.
Независимо от това дълговете на покойника са длъжни да бъдат изплатени от неговия основен капитал до разпределението на неговото имущество по завещание. Що се отнася до самото завещание, то на човека се разрешава да завещае до една третина от своето имущество на хората, които не са негови наследници.
Ако той е завещал своето имущество на хората, които имат право на част от неговото наследство, то такова завещание се изпълнява само след съгласие на останалите наследници. След това Всевишният Аллах е казал:
Вашите родители и вашите деца – не знаете, кой от тях ви е по-близък по изгода.
Ако те разпределяха наследството по свое усмотрение, то биха причинили на околните много вреда, за което е известно само на Всевишният Аллах.
А причината за това се заключава във факта, че хората притежават несъвършен разум и не знаят, кое ще им донесе повече полза.
Това се отнася за всички хора, живели във всички времена и във всички краища на земята. никой от тях не знае, кой от родителите или децата ще се окаже по-близо до тях, ще им донесе повече полза и ще им помогне в постигането на религиозните и земните цели.
Такова е предписанието от Аллах!
Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.
Т.е. заповедта на Всевишният Аллах, Който обхваща всяко нещо със Своето знание, издава само мъдри закони и определя на всяко нещо мярка по най-съвършен начин.
Що се отнася до разума на творенията, то той не е способен да измисля закони, подобни на законите низпослани от Всевишния Аллах, които идеално подхождат за всяка епоха, всяка страна и всички обстоятелства.
Юридическите норми при разпределение на наследството между съпрузите и съпругите Всевишният Аллах е казал:
За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете.
А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили, след като бъдат изплатени завещаните от тях пожертвования или направените от тях дългове.
А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако нямате дете.
А ако имате дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили, след като бъдат изплатени завещаните от вас пожертвования или направените от вас дългове.
Под дете, чието съществуване или отсъствие се явява условие при разпределението на наследството, се разбират родните синове и дъщери, а така също синовете и дъщерите на родните синове.
При това няма значение, колко деца са останали у покойника и дали те се явяват деца от последния или предишните мъже. Мюсюлманските учени улеми са единодушни в това, че децата на родните дъщери не се вземат под внимание.
Наследството на този, който не е оставил родители и деца (киляля) Всевишният Аллах е казал:
А ако мъж или жена, които са оставили наследство и нямат родители и деца, но имат брат или сестра.
В арабския език покойника, който не е оставил след себе си баща или деца, се нарича “киляля”.
На такъв човек след смъртта не остава нито баща, нито деца, нито син, нито дъщеря, нито внуци от своя син и други такива роднини по низходяща линия.
Това тълкувание принадлежи на Абу Бакр Саддик радияллаху анху, и между мюсюлманските учени улеми няма разногласия по този повод.
Хвалата за това принадлежи единствено и само на Всевишният Аллах.
То за всеки един от тях, т.е. за брата и сестрата се пада по една шестина.
Но ако са повече от един, те имат равни права в третината.
Т.е. ако мъж или жена, които са оставили наследство, но нямат баща или деца, но имат брат или сестра, то на всеки от тях се пада една шестина.
В едно от кораничните откровения се казва, че ако те имат заварен брат или заварена сестра по майчина линия, то на всеки от тях се пада една шестина.
Мюсюлманските учени улеми са единодушни в това, че под братя и сестри в това откровение се разбират заварените братя и сестри по майчина линия.
Ако заварените братя или сестри са повече от един, то те имат равни права върху една третина от наследството.
Дяла на заварените братя и сестри не може да превишава една третина дори ако те са повече от двама.
От това откровение следва, че заварените братя и сестри получават еднакъв дял, тъй като те имат равни права.
От това откровение също така следва, че преките наследници от всяко коляно и преките наследници от мъжки пол лишават заварените братя по майчина линия от наследство, тъй като Всевишният Аллах е установил за тях дял от наследството само тогава, когато покойника няма баща и деца.
Ако покойникът е оставил след себе си баща или деца, то мюсюлманските учени улеми са единодушни, че неговите заварени братя и сестри не получават дял от неговото наследство.
Трябва да се отбележи, че ако покойника е наследен от заварени братя или сестри по майчина линия, то неговите родни братя се лишават от своя дял в наследството.
Например, ако покойница е оставила след себе си мъж, майка, заварени братя по майчина линия и родни братя, то за съпруга й остава половината от наследството, за майката-една шестина и за заварените братя-една третина.
Родните братя на покойната при този случай се лишават от своята част в наследството, защото Всевишният Аллах е определил една третина от наследството за заварените братя по майчина линия.
Ако родните братя бяха получили права върху една третина, която се пада на заварените братя по майчина линия, то това би било опит да се обединят наследниците, относно който Всевишният Аллах е низпослал различни предписания.
Освен това, заварените братя по майчина линия имат право над определен дял от наследството, докато в същото време родните братя наследяват покойника като роднини по мъжка линия. Пратеникът на Аллах Мухаммед Мустафа салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Давайте съответните части от наследството на тези, на които то се полага, а всичко останало след разпределяне на имуществото трябва да остане на мъжа, който се явява най-близък роднина на покойника.”
Всевишният Аллах е установил определените дялове от наследството за тези, на които се полагат.
В обсъждания от нас случай наследството се разпределя изцяло между тези, на които се полагат установените дялове, и родните братя не получават наследство от покойната сестра. Такова е най-правилното мнение по този въпрос. Наследството, което се пада на родните братя и сестри, а също така и на заварените братя и сестри по баща, се обсъжда по-подробно в следните слова на Всевишният Аллах:
И те молят да постановиш.
Кажи:
“Аллах ви постановява за умрелите без деца и бащи.
Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете.
А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил.
/4:176/
Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете.
А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.”
Аллах ви обяснява, за да не се заблудите.
Аллах знае всяко нещо.
/4:176/
Ако у покойника е останала една родна сестра или една заварена сестра по бащина линия, то тя получава половината от наследството.
Ако са останали две сестри, то те получават две третини от наследството.
Ако са останали една сестра и една или няколко заварени сестри по бащина линия, то родната сестра получава половината от наследството, а заварените сестри получават една шестина, която допълва установените за тях две третини от наследството.
Ако родните сестри са няколко, то те разделят между себе си две третини от наследството и оставят без наследство заварените сестри по бащина линия.
По-рано вече отбелязахме, че по подобен начин се разпределя наследството между дъщерите на покойника и дъщерите на неговите синове.
Ако покойникът е оставил след себе си родни братя и сестри, то на мъжа се пада дял, равен на дяла на две жени. Наследяване имуществото на убиец и човек, изповядващ друга религия Тук могат да възникнат няколко въпроса.
Дали от айети в Свещения Коран произтичат предписания относно наследяването на имущество оставено от убиец, роби, пленници, които частично са откупили своята свобода, привърженици на други религии, хермафродити или дядо при наличие на братя и сестри не по майчина линия?
Дали в кораничните откровения се обсъжда въпроса за пропорционалното намаление на дяловете, установени за наследниците, или връщане на наследниците останалата част от наследството в пропорции, съответстващи на установените за тях дялове?
Говорили се в кораничните айети за това, което получават роднините, за които не са определени дялове в наследството и които не се явяват роднини по мъжка линия или сестри не по майчина линия при наличие у покойника на дъщери или дъщери на неговия син?
Безусловно, в кораничните айети се съдържа тънък намек и указания по тези въпроси, които е много трудно да бъдат разбрани от непросветения човек.
Още повече в кораничните айети има указание по всичките изброени въпроси.
Убиецът на покойника и роднина, който изповяда друга религия, нямат право на наследство, защото Премъдрият Аллах е разпределил наследството между наследниците в зависимост от тяхното роднинство и онази полза, която те носят на човека в религиозните и земните начинания. Всевишният Аллах е указал тази мъдрост, казвайки:
Вашите родители и вашите деца – не знаете, кой от тях ви е по-близък по изгода.
/4:11/
Съвършено очевидно е, че убиецът причинява огромна вреда на убития, и неговите права върху наследство не са способни да противостоят на тази вреда.
Той не носи на убития никаква полза, която определя неговото право на част от наследството, и затова убийството се явява велик фактор, лишаващ човек от неговия дял в наследството на убития. Извършвайки убийство на роднина, човек прекъсва роднинските връзки, за които Всевишният Аллах е казал:
И роднините според Книгата на Аллах са по-близки едни за други при наследството.
/33:6/
Освен това, съгласно един от принципите на мюсюлманския шерият:
“Ако човек се стреми да получи нещо по-рано от времето, то той се лишава от това с наказание.”
По пътя на подобни разсъждения може да се стигне до извода, че наследникът се лишава от своя дял в наследството, ако той не изповяда религията на завещателя.
Той има право на наследство благодарение на своето роднинство с покойника, това обстоятелство обаче, противостои на различието в тяхното вероизповедание, което ги прави чужди хора във всички отношения.
Факторът, който лишава наследника от неговия дял в наследството, в дадения случай се явява толкова силен, че надделява над фактора кръвно родство, който определя правото на човека върху дял от наследството.
Това предписание се обяснява с факта, че задълженията на мюсюлманите един пред друг са много по-важни, отколкото задълженията пред невярващите роднини по земните въпроси, и ако покойника е мюсюлманин, то неговото имущество трябва да премине в ръцете на тези, които имат по-голямо право на него.
Що се отнася до откровението за това, че кръвните роднини са по-близки един към друг, съгласно Книгата на Всевишният Аллах, то това се отнася към тези случаи, когато те изповядат еднаква религия.
А ако те изповядат различни религии, то религиозното братство получава преимущество пред обикновеното кръвно братство.
Ибн Кайим в книгата “Джала ал-Афхам” е написал:
“Замисли се над смисъла на айета за наследството, в който Всевишният Аллах е установил преминаване на имуществото по наследство между съпруг и съпруга, а не между мъже и жени. Всевишният Аллах е казал:
За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви
/4:12/
Това означава, че съпругите получават право върху част от наследството благодарение на своето съпружество, което подразбира родство и сходство между тях.
Между правоверните и неверниците няма сходство, нито родство, и затова те не могат да си наследяват имуществото един друг.
Тайните на кораничните слова и изражения не могат да бъдат напълно опознати дори от най-благоразумните хора.” Наследяване имуществото на роб Робите не оставят наследство и не наследяват чуждо имущество.
Това, че те не оставят наследство, е съвършено очевидно, тъй като те нямат своя собственост, която би могла да премине в ръцете на техните наследници.
Цялото имущество, което те притежават, се явява собственост на техния господар.
Те също така не наследяват чуждо имущество, защото ако те получат наследство, то ще стане собственост на техния господар, кото се явяват съвършено чужди хора за покойника. Всевишният Аллах е казал:
За сина е дял, равен на дяла за две дъщери.
/4:11/
Всевишният Алaх