Аллах Теаля е сътворил човека слаб, както от физическа така и от психическа гледна точка: …Човекът бе сътворен слаб. (Ниса, 4: 28)
Когато човек се вгледа в заобикалящата го природа, вижда величествените творения на Господаря си и усеща своето безсилие. Нещо повече, физическата слабост на човека може да бъде прозряна и от факта, че дори и един микроб, който не може да бъде забелязан без микроскоп, е способен да го обезсили. Човек физически е слаб, но психически силен! Това може да е виждането на някои, но ако проследим внимателно човешката психика, ще видим също, че и психически човек е слаб. Дори и най-малката несгода е способна да разстрои човека, да го предизвика, да го злепостави, да провали плановете му. От всички тези факти се вижда, че човек има нужда да се опре на нещо, да потърси помощ от някого… Винаги, когато човек потърси помощта на друг човек, рано или късно той е разочарован, тъй като този, от когото е потърсена помощта, притежава същите недостатъци, той също се нуждае от подкрепа… Необходимо е да се търси помощ от Този, Който не се нуждае от отпла, Който няма недостатъци и нищо не може да Му попречи да изпълни желанието на този, който се обръща към Него. Този, който притежава такива качества и може да удовлетвори желанието на нуждаещите се е Всевишният Аллах, Който е Целта на всяко нещо, Самодостатъчният, Пребогатият, който не изпитва никаква нужда. Обръщението към Аллах, моленето за милост, търсенето на помощ от Него се нарича дуа. Дуата е ибадет, който се изпълнява от всеки, независимо дали е религиозен или не, и независимо от религията, която той изповядва. Ангажирането на този ибадет от всеки се опира на факта, че човек е сътворен слаб и в природата си той се нуждае от помощта на Аллах Теаля. Следователно, умишлено или неволно, всеки се обръща към Аллах Теаля и моли за помощ. Това се забелязва и в нашето всекидневие, тъй като дори и най-твърдите привърженици на атеизма биват забелязани да изричат молитви към Всевишния. Дуата е ибадет изпълняван от всеки пратеник на Аллах. Така например Юнус (алейхисселям) попада в стомаха на кит и прави дуа към Аллах да го избави от там.
“…Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.”(21: 87)
В Свещения Коран се споменава и за дуата на пратеници на Аллах като Нух (алейхисселям):
По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест. (Енбия, 21: 76) Зекерия: …“Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” (21: 89) и много други.