"Ислям" на арабски език означава покорност, смирение, покой. Думата "ислам" произлиза от арабския корен "слм".
От този корен произлизат и думите: мир, спокойствие, сигурност, чистота, здраве, поздрав, смирение, снизхождение, благополучие.
Най-благочествият поздрав в арабския език е "салям"
(Aс-саляму алейкум), който произлиза от същия корен.
Някои странични хора наричат нашата религия "мохамеданство" и се обращат към вярващите в исляма с прозвището "мохамедани".
Мюсюлмаите отхвърлят подобно определение и се възмущават от него.
Да се определя тази религия като "мохамеданство"
и вярващите в нея като "мохамедани" е напълно погрешно. Това би означавало, че името на религията произлиза от името на един смъртен човек - Мухаммед.
И още, означава, че Ислямът е не повече от още един "изъм", подобно на юдеизма, хиндуизма, марксизма и т.н.
Друга погрешна представа, която страничните хора биха придобили от това име е, че мюсюлманите, които те нарича "мохамедани" са поклонници на Мухаммед или вярващи в него по същия начин, както например християните вярват в Исус. Още една погрешна представа, която немюсюлманите могат да придобият е, че религията е основана от Мухаммед и затова така се нарича.
Подобни мисли са напълно погрешни или в най-добрия случай - заблуждачащи.
Ислямът не е просто един "изъм".
Нито мюсюлманите се кланят на Мухаммед, нито гледат на него по същия начин, по който християните, евреите, индусите, марксистите и т.н. гледат на техните водачи. Мюсюлманите се покланят единствено на Аллах.
Мухаммед, (Аллах да го дари с мир), е бил смъртен като всички останали смъртно създание, натоварено от Аллах да предава Неговото слово и да води примерен живот.
Той представлява най-добрият пример в историята за това, какъв може да бъде човек и какво може да извърши в областта на правдата и добродетелта.
Нещо повече, мюсюлманите не смятат, че Ислямът е бил основан от Мухаммед, въпреки че той го е разкрил в последния етап на религиозното развитие.
Истинският основател е не друг, а самият Аллах, а основанието се датира от времето на Адам.
Ислямът е съществувал под една или друга форма от началото на света и ще продължи да съществува до край.
Ислямът е истинското име на религията, а тези, които я изповядват, са мюсюлмани.
Обратно на разпространените погрешни представи, Ислямът или отдаването на волята на Аллах, заедно с подлушанието към Неговия закон, в никакъв случай не означава, че отделният човек губи свободата си или се отдава на фатализма.
Всеки, който мисли така и е убеден в това, със сигурност не е разбрал истинското значение на Исляма и представата на Исляма за Аллах.
В Исляма Аллах се описва като Милостивия, Милосърдиня, Любещия и Най-загрижения за благополучието на човека, и Преизпълнения с мъдрост и внимание към Своите създания. Следователно Неговата воля е воля на доброто и благополучието, и какъвто и закон да повели, той непременно е в съответствие с най-достойните човешки интереси.
Думата "Аллах" в Исляма просто, но най-изразително, обозначава Единствения и Вечния Бог, Създателя на вселената, Господа на Всяко нещо.
Единственият непростим грях в Исляма е вярата в друг Бог, различен от Аллах.
Най-разпространената дневна молитва сред мюсюлманите е: "В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния."
От гледна точка на ислямското законодателство
Ислямът е подчинение пред Господ чрез единобожието, пречистване от съдружаването с Него и непричастие към това съдружаване и към неговите последователи.
Всевишният е казал: "И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост?"
[4:125]
Ако се каже, че някой е мюсюлманин, т.е. че се е подчинил на делото на Всевишния и всецяло е отдал на Него своето служене, това означава да се проявява покорство пред Него,
да се спазва ислямският закон и да се изпълнява онова, с което е дошъл Пророка (Аллах да го дари с мир).
Така се постига спасение и предотвратяване на нежеланото. Това е значението на единобожието, с което Аллах е изпратил всички свои пророци.
Всевишният Аллах е казал:
"И на всеки пратеник, когото ние изпратихме преди теб дадохме откровението:
"Няма друг бог освен Мен!
Служете [единствено] на Мен!"
[21:25]
Ислямът е религия, която Аллах е повелил на всички хора и в която пратениците са вярвали, и са обявили своето подчинение [ислам] пред Аллах и непричастие към онези, които са приели за себе си друга религия.
Ислямът е религията на всички пророци и пратеници Божии, ала после с името му е била назована религията, която е получил пратеника Мухаммад. Всевишният Аллах е казал "Религията при Аллах е Ислямът."
[3:19]
Ислямът има две значения:
Първото е външно, а не вътрешно отдаване на Аллах.
Човек приема правдата на думи, но не я подкрепил с дела. Това е първата степпен на Исляма, външно подчинение пред Аллах и Неговия Пратеник и признаването с думи на тази религия.
Тази степен не е достатъчна, за да бъде смятан някой човек за вярващ, покорил се пред Всевишния Аллах.
Ако сърцето е лишено от убедеността, което стои в основата на същинската вяра, отдадеността (ислямът) на човека с такова сърце се ограничава само във външно проявлението и обявяването, че напуска неверието.
По такъв начин се утвърждава гаранцията за защита на имота и живота, както и прилагането на земния закон (шериата), без да се гарантира избавление от законите на отвъдния.
Тук се има предвид отсъствие на задължителната пълнота на вярата и не представлява същинската вяра, чрез която божият раб ще избави от вечността на Огъня.
Второто значение на Исляма е абсолютното подчинение, и външно и вътрешно, пред Аллах, Господа на световете, при следването на Неговите повели и отбягване на Неговите забрани.
Ако убедеността на сърцето и утвърждаването от него на правдата се съчетае с външни дела, това е правилният Ислям, повелен от Всевишният Аллах, както е казал:
"Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения.
Тези са отдадените на Аллах."
[27:81]
Това е Ислямът, за който мюсюлманите се стремят към превъзходство един над друг.
Когато Ислямът бъде споменат като отделно понятие с това се има предвид цялата религия, включително вярата, подчинението, обредите, законодателството,
методите и порядъкът.
Както Всевишният Аллах е казал:
"И одобрих Исляма за ваша религия."
[5:3]