Разказват, че по време на лов хан Ануширван се отбил от своите слуги и стигнал до една градина, където видял малко момченце.
Ануширван го мъчела жажда, и той поискал от момчето да му даде нар от градината.
Един плод, но той бил толкова сочен, че напълно утолил жаждата на хана.
Той много се удивил и започнал да планира да отнеме градината от нейния владелец. Ануширван отново поискал нар, но този път той се оказал кисел, а сока бил много малко.
Хана попитал момчето, защо този плод не е такъв, както предишния.
Тогава момчето отговорило, че, навярно хан Ануширван е имал намерение да го притесни. Тогава хана искренно се покаял от сърце за това, което посмял да помисли за лошо, а след това отново поискал нар.
Но този път Ануширван разбрал, че този плод е още по сладък и сочен от първия, и попитал момчето за причината.
Този път момчето отговорило, че хана, вероятно, се е покаял и изменил своето намерение.
След този случай хан Ануширван направил тевбе и се отказал от каквито и да е притеснения. Неговото име останало в историята като име на справедлив водач.
По такъв начин, намерението на човека може да влияе на изхода от неговите дела.