Реших да споделя с Вас моята гледна точка за новоприелите исляма в районите с преобладаващо християнско население. Осланяйки се на собствените си страхове, опасения и проблеми, мисля, че с тях се е сблъскал и ще се сблъска всеки правоверен, произхождащ от немюслюманско семейство.
Аз съм роден и живея в сравнително голям град с население предимно християни. Всъщност под това разбирам не толкова хората, които наистина са вярващи, а всички онези, които са родени в християнски семейства и се считат за такива по чисто наследствени причини. Не бива да се залъгваме, че социализма направи много за отдръпването на хората от религията, и духовното в страната ни.
Инженер съм по образование, и съм на 29. Алхамдулиллах, работя като такъв и съм доволен от работата си.
Интересувам се от ислямската религия от доста години, още по времето когато бях ученик. Знаех основни неща и добре известни факти за тази религия, но никога не бях стъпвал в джамия, не познавах хора мюслюмани и т.н., но в съзнанието ми винаги имаше въпроси, на които исках да намеря отговор. Освен това винаги съм харесвал езана, и основните идеи, низпослани ни от Хз. Мохамед (с.а.с).
Миналото лято реших да направя една голяма крачка в живота си. Престраших се да вляза в джамията в града ни, и да присъствам на джума намаз. Дълго време събирах смелост, защото за съжаление, исляма се отъждествява често по медиите с тероризма и етническа и религиозна нетърпимост. Джемаатът в града ни е предимно от етнически турци, както и араби. Това допълнително криеше в мен опасения, дали ще се чувствам добре и на място сред тези хора. За щастие те се отнесоха изключително добре с мен, запознах се с местния имам и станахме приятели.
Започнах да посещавам все по-често джамията, и през месец Рамазан научих много неща за тази религия. Обясниха ми как да взимам абдест, основните неща, които трябва да спазвам, как да се държа в джамия… Въпреки, че все още не бях мюслюманин, ходжата винаги четеше Хутбето и на български език.
Така, по логичният ход на нещата, дойде деня, в който приех исляма, изричайки „Ешхедю ен ля иляхе илляллах ве ешхедю енне Мохаммеден абдюху ве ресулюхю”. Аз съм вторият етнически българин който е приел исляма в моят град. След това кланях първият си намаз, започнах да уча арабската азбука и т.н…Все още не съм си избрал мюслюманско име, но искам да не бързам на този етап, и да натрупам повече знания в тази насока.
Само, че все още не мога да се открия напълно като такъв. Имам предвид пред родители, роднини и приятели. Причината е ясна – неодобрение, неразбиране, свързване с турската общност и назоваване с обидни епитети – предател, вероотстъпник и т.н. Освен това, както вече казах световните и частност българските медии допълнително поклаждат за омразата към исляма. Най-лошото е, че хората не се интересуват от добродетелите, които проповядва Корана, и виждат само лошите неща. Колкото и да правя опити да обясня нещата от моя гледна точка, те са предубедени. От тук се появяват и проблеми, на които не намирам отговор – консумация на свинско месо и алкохол например. Ако не ям, ще започнат въпроси, които именно поради горните си разсъждения не бих желал да ми се задават на този етап. Искам да подготвя „почвата“, но знам дали е възможно.
Основнията проблем за мен е да кажа на родителите си и на хората около мен, че съм мюслюманин. Знам, че това трябва да стане, и по-добре рано, но се опасявам, че ще ги разочаровам. Не за друго, а защото те са християни, и няма да приемат решението ми. Вероятно по същият начин би реагирал човек, изповядващ исляма, чийто дете е е решило да се покръсти, и да стане християнин.
В последно време религията в България, и в най-голяма степен мюслюманската, се използва за политически цели. Различни хора се опитват да свържат мюслюманите с турският етнос, и вероятно успяват в някои райони със смесено население. Този фактор на нашето съвремие се ‘раздухва’ от телевизиите и вестниците, и незапознатите започват да вярват, че това наистина е така. Говоря предимно за хората с предимно християнско население, които нямат досег с исляма. Тези проблеми седят пред всеки един българин-християнин, приел исляма, и те не са от вчера, но към днешна дата са особено големи. Моята основна задача, която чувствам, че трябва да извърша е, да се опитам да представя на хората около мен Исляма в истинската му светлина – една религия на мира. Обществената нагласа трябва да се промени в по-добра светлина.
Приемам всякакви идеи, отзиви, коментари и критики, ще ми бъдат от ползва за в бъдеще.