Кабил и Хабил (Каин и Абел)
из "Началото и краят" на Ибн Кесир
Аллах Теаля е казал: „И им прочети вестта за двамата синове [Кабил и Хабил] на Адем правдиво, как принесоха жертва и на единия бе приета, ала на другия не бе приета. Той рече: “Ще те убия!” [А първият] рече: “Аллах приема само от богобоязливите. Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господаря на световете. Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, и ще бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.” И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите. И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите.”(ел-Маиде, 5:27-31)
За този разказ е достатъчно казаното в сура ел-Маиде и в тълкуванието. Ще споменем накратко и онова, което са казали имамите на предците ни по тази тема.
Eс-Сади предава от Ебу Малик и Ебу Салих, от Ибн Аббас и от Мурра, от Ибн Месуд и други сподвижници, че Адeм (алейхисселям) женел мъжкото от едно раждане за женското от друго раждане. Следователно Хабил трябвало да се ожени за близначката на Кабил, която била по-добра и по-красива от всяка друга. Но Кабил искал да я задържи за себе си. Тогава Адем (алейхисселям) наредил на двамата да принесат жертва на Аллах Теаля. Междувременно Адем (алейхисселям) тръгнал към Мека, за да извърши хадж. Но преди да тръгне, Адем (алейхисселям) се опитал да възложи делата на децата си на небето, на земята и най-накрая на планините, но всички отказали да поемат тази отговорност. Кабил приел отговорността и след като Адем (алейхисселям) заминал, те [Кабил и Хабил] принесли своите жертви на Аллах. Хабил принесъл в жертва угоена женска овца, а Кабил жертвал вързоп изгнили растения. След това от небето слязъл огън и погълнал жертвата на Хабил, а оставил непокътната тази на Кабил. Тогава Кабил се вбесил и от ярост казал на брат си: „Ще те убия, така че да не се ожениш за сестра ми!” Хабил казал: „Аллах приема само от богобоязливите.”
Абдуллах ибн Амр (радийаллаху анхума) е казал: „Кълна се в Аллах! Убитият [Хабил] е бил по-силен [от убиеца Кабил], но той отказал да
протегне ръка срещу брат си и да го убие, заради своята богобоязливост.”
протегне ръка срещу брат си и да го убие, заради своята богобоязливост.”
Ебу Джафер ел-Бакир споменава, че Адем (алейхисселям) е присъствал, когато те принасяли своите жертви. След като жертвата на Хабил била приета, Кабил казал на Адем: „Тя беше приета само защото ти се помоли за него.” И той тайно възнамерявал нещо срещу брат си. Един ден Хабил закъснявал и Адем (алейхисселям) изпратил Кабил да го потърси. Двамата братя се срещнали и Кабил казал: „Твоята жертва беше приета, а моята – не.” Хабил казал: „Аллах приема само от богобоязливите.” Кабил се ядосал, ударил брат си с железен прът и Хабил паднал мъртъв.
И е казано: Кабил е убил Хабил, хвърляйки камък върху главата му, докато той е спял. И е казано също: Кабил душил Хабил яростно и го хапал до смърт, както зверовете правят. И Аллах знае най-добре!
Думите на Хабил, когато Кабил се заканил да го убие: „Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Боя се от Аллах, Господаря на световете.” (ел-Маиде, 5:28) показват неговия добър характер, страха му от Аллах Теаля, благочестивостта му и че той не искал да навреди на
брат си, противно на омразното дело, планувано от брат му Кабил.
брат си, противно на омразното дело, планувано от брат му Кабил.
Затова в „ес-Сахихайн” се предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Когато двама мюсюлмани се изправят един срещу друг и единият от тях нападне другия с оръжие, и двамата ще отидат в Огъня.” Казали: „О, Пратенико на Аллах, това е за убиеца, но защо и за убития?” Казал: „Защото той също е възнамерявал да убие своя другар.”
Аллах Теаля е казал: „Искам да се обремениш с греха против мен и със своя грях, и ще бъдеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.” (ел-Маиде, 5:29), т.е. нямам намерение да се боря срещу теб, въпреки че аз съм далеч по-силен и по-як от тебе, но ти ще „се обремениш с греха против мен и със своя грях”, т.е. ще носиш греха на убийството ми заедно с предишните си грехове.
Що се отнася до хадиса, предаден от някои, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Убиецът ще носи всички грехове на убития.”, то неговата степен на достоверност е неясна и не може да бъде открит в нито един сборник с хадиси нито като достоверен, нито като добър, нито като слаб хадис.
Имам Ахмед, Ебу Давуд и ет-Тирмизи предават от Сад ибн Ебу Веккас, че Усман ибн Аффан е казал за раздора: „Свидетелствам, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Скоро ще има период на раздор, в който седящият ще е по-добър от стоящия, стоящият ще е по-добър от вървящия, а вървящият ще е по-добър от тичащия.” Някой попита: „Какво, ако някой влезе в дома ми и протегне ръка, да ме убие?” Каза: „Бъди като сина на Адем [Хабил].” В друг вариант, предаден от Ибн Мердвиййе, от Хузейфе ибн ел-Яман, се казва: „Бъди като по-добрия от двамата синове на Адем.”
Имам Ахмед предава в своя „Муснед”, че Ибн Муавийе и Веки са казали: „Ел-Амеш ни предаде от Абдуллах ибн Мурра, от Мешрук, от Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх), който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Никой не бива убит несправедливо, без част от отговорността за престъплението да не тегне над първия син на Адем, който пръв е убил на земята.”
Има една пещера, наречена „Пещерата на кръвта”, в планина, разположена на север от Дамаск, за която се твърди, че е мястото, на което Кабил е убил брат си Хабил. Хората, живеещи там, разбрали това от Хората на Писанието [християните и евреите], но само Аллах знае истинността на това. Хафиз Ибн Асакир споменава в биографията на Ахмед ибн Кесир: „Той е бил от праведните и веднъж е видял в съня си Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем), Ебу Бекр, Умер и Хабил. Хабил се заклел, че неговата кръв е била пролята в тази пещера. Той помолил Аллах Теаля да приеме дуата, отправена на това място и Аллах приел неговата дуа. Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е вярвал в това и е казал: „Аз, Ебу Бекр и Умер посещавахме това място всеки четвъртък.” Въпреки това, трябва да се отбележи, че това предание е само едно видение. Дори ако то е вярно, никакво религиозно правило не може да се основава на такова нещо. И Аллах знае най-добре!
Аллах Теаля е казал: „И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Рече: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите. (ел-Маиде, 5:31) Някои тълкуватели са казали, че след като Кабил убил брат си, той го носил на гърба си една година [без да знае какво да прави
с трупа]. Други са казали, че той го носил на гърба си сто години, докато Аллах Теаля не изпратил два гарвана, които се борили един срещу друг. Единият убил другия, при което убиецът започнал да рови земята, за да скрие трупа на мъртвия гарван. Виждайки това, Кабил казал: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” След това той погребал тялото на мъртвия си брат и го покрил с пръст.”
с трупа]. Други са казали, че той го носил на гърба си сто години, докато Аллах Теаля не изпратил два гарвана, които се борили един срещу друг. Единият убил другия, при което убиецът започнал да рови земята, за да скрие трупа на мъртвия гарван. Виждайки това, Кабил казал: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” След това той погребал тялото на мъртвия си брат и го покрил с пръст.”
Историците са казали, че Адем скърбял много за мъртвия си син Хабил. Муджахид е казал: „Много скоро Кабил бил наказан. В деня, в който той убил брат си, ходилата му били свързани с бедрените му кости, а лицето му било насочено принудително към слънцето. То се обръщало натам, накъдето се движело слънцето, като наказание и изкупление за греха, несправедливостта и завистта към собствения му брат.” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Няма грях, заслужаващ наказание от Аллах Теаля в този свят, заедно със заслуженото от неговия извършител в отвъдния свят, така както несправедливостта и прекъсването на родствените връзки.”
Имам Ебу Джафер ибн Джерир предава в своята „Тарих” от някои хора, които са казали: „Хавва е родила на Адем четиридесет деца чрез двадесет раждания.” Ибн Исхак е на същото мнение и той е споменал имената им в детайли. Въпреки това, нищо не е сигурно за техните имена и брой. Само Аллах Теаля знае най-добре! Други са казали, че е имало сто и двадесет раждания, като във всяко от тях са се раждали по едно момче и едно момиче. В първата двойка близнаци били Кабил и сестра му Калима, а в последната - Абдул Мугис и сестра му Уммул Мугис. След това броят на хората се увеличил и те се разпространили по земята.
Аллах Теаля е казал: „О, хора, бойте се от своя Господар, Който ви сътвори от един човек [Адем] и сътвори от него съпругата му [Хавва], и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.” (ен-Ниса, 4:1)
Историците са казали, че Адем не е умрял, докато не видял от потомството си четиристотин хиляди души. И Аллах знае най-добре!
Аллах Теаля е казал: „Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек [Адем] и стори от него съпругата му [Хавва], за да намери при нея спокойствие. И след като я облада, тя понесе лек товар и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господар: “Ако ни дариш читаво дете, ще сме признателни.” И когато им дари читаво дете, те Му отредиха съдружници в онова, което им е дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават!” (ел-Араф, 7:189-190)
Адем е споменат първо, за да се привлече вниманието, а след това е споменато поколението му. Аллах Теаля е казал: „Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме - частица сперма - на сигурно място.” (ел-Муминун, 23:12-13) И е казал: „И украсихме най-близкото небе със светилници, и ги сторихме да бъдат камъни за сатаните. И приготвихме за тях мъчението на Пламъците.” (ел-Мулк, 67:5) Известно е, че "светилници да бъдат камъни" не са същите като светилците за украса на небето, но Той се е обърнал от отделната категория към целия род.
Адем (алейхисселям) е бащата на човечеството. Той е бил сътворен от Аллах, Който вдъхнал от Духа Си в него, Който е наредил на ангелите да се поклонят пред него, Който го е научил на имената на всички неща и Който го е подслонил в просторния Си Дженнет. Ибн Хиббан предава в своя „Сахих” от Ебу Зер, който казал: „О, Пратенико на Аллах, колко са били пророците на Аллах?” Каза: „Сто двадесет и четири хиляди.” Казах: „О, Пратенико на Аллах, колко са били пратеници [расул] от тях?” Каза: „Триста и тринадесет - голям брой!” Казах: „О, Пратенико на Аллах, кой е бил първият от тях?” Каза: „Адем.” Казах: „О, Пратенико на Аллах, беше ли той пророк, изпратен с послание?” Каза: „Да, Аллах Теаля го е сътворил с Ръцете Си, после му е вдъхнал от Духа си, после му е придал форма.”
Ет-Таберани предава от Ибн Аббас (радийаллаху анх), който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Най-достойният ангел е Джибрил, най-достойният пророк е Адем, най-достойният ден е петъчният, най-достойният месец е месец Рамадан, най-достойната нощ е нощта Кадр, най-достойната жена е Мерйем бинт Имран.” Веригата на този хадис е слаба, но Аллах знае най-добре.
Кяб ел-Ехбар е казал: „Никой в Дженнета няма да има брада, освен Адем, който ще има черна брада до пъпа, и никой в Дженнета няма да има прякор, освен Адем, чийто прякор на този свят е Ебу-л-бешир [Баща на човечеството], а прякорът му в Дженнета ще е Ебу Мухаммед [Баща на Мухаммед].
Предава се от Джабир ибн Абдуллах, който е казал: „Обитателите на Дженнета ще бъдат викани по име, освен Адем, който ще бъде наричан Ебу Мухаммед [Баща на Мухаммед].”
В хадис за Исра [нощното пътуване], който може да бъде открит в „ес-Сахихайн”, Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Портата се отвори и ние преминахме в най-ниското небе, където видяхме един човек да седи, а вдясно и вляво от него имаше хора. Когато погледнеше надясно, той се смееше, а когато погледнеше наляво – плачеше. Той каза: „Добре дошъл, благочестиви сине и благочестиви пророче!” Казах: „Какво е това, о, Джибрил?” Той
отговори: „Това е Адем, а отляво и отдясно са душите на потомството му. Тези отдясно са обитателите на Дженнета, а онези отляво са обитателите на Джехеннема. Когато той погледне надясно се смее, а когато погледне наляво - плаче.” (ел-Бухари и Муслим)
отговори: „Това е Адем, а отляво и отдясно са душите на потомството му. Тези отдясно са обитателите на Дженнета, а онези отляво са обитателите на Джехеннема. Когато той погледне надясно се смее, а когато погледне наляво - плаче.” (ел-Бухари и Муслим)
Що се отнася до думите на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „След това минах покрай Юсуф и видях, че той бе дарен с половината красота.”, някои учени тълкуват, че това означава, че той е бил дарен с половината от красотата, с която Адем (алейхисселям) е бил дарен. И това е правилно, защото Аллах е сътворил Адем с Ръцете Си, придал му е форма и му е вдъхнал от Духа Си. Затова Той трябва да е сътворил най-доброто от всички неща.
Предава се от Абдуллах ибн Умер и от Ибн Амр: „Когато Аллах Теаля е сътворил Дженнета, ангелите казали: „О, господарю наш, отреди това за нас, защото Ти сътвори за синовете на Адем временния свят, в който те ядат и пият.” Аллах Теаля казал: „ Кълна се в Своята Слава и в Своето величие, няма да изравня праведните сред онези, които сътворих с Ръцете Си, и онези, които сътворих, казвайки: „Бъдете!”, и те станаха!”
Предадено е в „ес-Сахихайн”, че Ебу Хурайра (радийаллаху анх) е предал, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Аллах Теаля е сътворил Адем в Свой образ [няма нищо подобно на Аллах; тези думи на Пророка се тълкуват от учените по различни приемливи начини] с дължина от шестдесет лакътя, след това му е наредил да поздрави групата от седящи ангели там и да чуе отговора, който щели да му дадат, защото това щял да е неговият поздрав и този на неговото потомство. Адем се обърнал към тях с „Мир вам!”, а те отговорили: „И над теб да е мирът и милостта на Аллах!”, т.е. те добавили „и милостта на Аллах”. Така че онзи, който ще влезе в Дженнета, ще има вида на Адем и дължината му от шестдесет лакътя. После хората след него започнали да намаляват по размер до ден днешен.” (ел-Бухари, Муслим)