Всевишният Аллах предписа смъртта като край на всяка жива душа, затова, когато на дадена сбирка или пред определени хора се спомене смъртта, става причина да бъдат обзети от страх и да се проливат сълзи. Това е съдбата и предопределението на Всевишния Аллах за човешкия род. Всекидневно за нея четем, слушаме или сме свидетели и нямаме друга възможност, освен да изразим съгласие с решението на Всевишния Аллах и да изричаме Неговите слова.
„Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (ел-Бакара, 2: 156)
Защото Всевишният Аллах в Коран-и Керим казва: „Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Съдния ден. Който бъде отдалечен от огъня и бъде въведен в дженнета, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.” (Ал-и Имран”, 3: 185)
За смъртта трябва да знаем, че е от предопределените от Всевишния Аллах неща и никой не ще може да я избегне или да се спаси от нея. Затова ни предупреждава Всевишният Аллах: „Кажи: “Смъртта, от която бягате, непременно ще ви срещне. После ще бъдете върнати при Знаещия неведомото и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.” (ел-Джума, 62:
Това е горчивата чаша, която ще бъде изпита от всеки един. Смъртни са пейгамберите, които са избраниците на Аллах, да призовават хората към религията Му. Той се обръща към най-превъзходния и най-обичания от тях – Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) за да го извести за смъртта, като казва: „И ти ще умреш [о, Мухаммед], и те ще умрат.” (Зумер, 39: 30)
„И за никой човек преди теб [о, Мухаммед] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?” (ел-Енбия, 21 :34)
Часът на смъртта също е строго определен, нито е възможно да избърза, нито да закъснее. Аллах Теаля казва: „И щом срокът им дойде, с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.” (ел-Араф, 7: 34) Този час не е в зависимост от здравето или болестта, не се влияе от участието на бойното поле или от това човекът да се укрива. Нито здравето е в състояние да удължи срока на живота, нито болестта може да го скъси. От убеждението на мюсюлманина е, че смъртта настъпва, когато свърши времето за пребиваване на човека на тази земя. Поради това Всевишният Аллах забранява да свързваме смъртта с определено пътуване или битка и да смятаме, че това е причина, водеща към нея.
„О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха на своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.”, за да огорчи Аллах сърцата им. Аллах съживява и умъртвява. Аллах съзира вашите дела.” (Ал-и Имран, 3: 156)
От мъдростта и благоволението на Всевишния Аллах е това, че часът и мястото на смъртта са тайна за рабите. В противен случай човек би живял в страх и паника, а може би в отчаяние и безделие. Затова единствено Всевишният Аллах знае часа и мястото, където ще се случи. Всевишният Аллах казва: „Единствено при Аллах е знанието за Часа. Той изсипва дъжда и знае какво има в утробите. И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде ще умре. Аллах е Всезнаещ, Сведущ.” (Люкман, 31: 34)
Човекът е известен за истината на живота и е предупреден да се приготви за утрешния ден. Той трябва да разбере тайната на живота, че днес е времето на задълженията и делата, а утре – равносметката. Всевишният отреди живота и смъртта, като изпит за човека. Той, Субханеху ве Теаля повелява: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е владението. Той над всяко нещо има сила. Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия” (ел-Мюлк, 67: 1-2)
От задълженията на вярващия човек е да си спомня за смъртта и да се приготвя за срещата с Всевишния Аллах. Тъй като Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва: “Често си припомняйте за онова, което прекъсва насладите, т.е. смъртта.” (Ебу Давуд)
Спомнянето за смъртта въздейства върху психиката и поведението на човека и личи в отношението му с другите. Това го подтиква към извършване на праведни дела, с които цели да се доближи до задоволството на Всевишния Аллах и го предпазва от извършването на забранени неща. Човекът, разбрал истината за живота и смъртта, е съобразителен в приказките, делата и поведението. Защото, дори когато смъртта се случи на другите, за него е голяма поука, която го отправя да търси истината и правия път.
Има предание, че Омер (р.а.) носел пръстен, на който било изписано: “О, Омер! Смъртта е достатъчна за поучение.”
Когато мюсюлманинът си спомня за смъртта, това е причина да си увеличи добрите дела и в същото време му дава спокойствие да се задоволи с по-малко от земните блага и наслади. Дава му сили за уповаване във Всевишния Аллах и надежда за награда и желание за среща с Него. Относно тази подготовка ислямският поет казва: “О, човеко! Роди те майка ти плачеше, а хората около теб се смееха от радост! Стреми се в деня когато ще плачат при твоята смърт, да си засмян и радостен!“
Затова мюсюлманинът живее съобразно повелите на Всевишния Аллах и се приготвя за срещата с Него с праведни дела, с покаяние и молба за прошка.
Има предание, че Али (р.а.) отишъл на гробищата и се обърнал към мъртвите с думите:
“О, вие обитатели на гробищата! Известете ни за вас или аз да ви известя! Що се отнася за онези преди нас, притежанието им вече е разделено, съпругите им омъжени, а домовете им са обитавани от други. След това казал: “Валлахи! Ако те имаха възможност да говорят, то биха казали: “Не виждаме по-добро препитание от боязънта от Аллах.”
Страхопочитанието (таква) към Всевишния Аллах предпазва от прегрешения и пропуски и приближава човека до послушание и подчинение на Всевишния Аллах. Тук може би е необходимо да призовем небрежния да се отърси от нехайството, заблудения да се поправи преди да е дошла смъртта и преди да е отпил от горчивата чаша. Размислете за смъртта, разтреперваща сърцата, разплакваща очите, разделяща най-близките и обичащите се, прекъсващата желанията, надеждите и насладите. А за да не пропуснем нещо важно, тук може би е време да си припомним наставленията на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), които са възможност за човека да се възползва от най-ценните неща за успешен земен живот и за награда дженнет в отвъдния.
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) казва: “Възползвай се от пет неща, преди да настъпят други пет: “От живота, преди да е дошла смъртта. От здравето, преди да е настъпила болестта. От свободното време, преди да е настъпила заетостта. От младостта, преди да е дошла старостта. И от богатството, преди бедността”. (Хаким)