Личността на Мухаммед (с.а.с.), изпратен като милост за световете, осветлява всестранно живота на човека. Неговият жизнен път и дейността му са прекрасни примери за хората.
През целия си живот, като всеки човек, при различни обстоятелства, той се е срещал с нови и нови човешки чувства и желания, болки и трудности.
Но да не забравяме, че той притежаваше съвършена нравственост.
Нашият Пратеник бе изключителен пример за достойнство и справедливост.
В неговия живот всеки, независимо от това дали е мъж или жена, и в каква епоха живее, може да намери прекрасни примери, на които може да подражава, за да може да постигне щастие и благополучие, както в личния, така и в обществения си живот.
Времето потвърди правотата му
Неговият живот, преди още да му бъде поверено пророчеството, бе изпълнен със слава и доверие.
А след като бе избран за Пророк, той показа най-висши образци на самоотдайност по пътя на Аллах, на истината и справедливостта.
Благодарение на тази самоотверженост той неведнъж е заставал лице в лице срещу смъртта, но никога не бе уплашен.
Хората не един път са опитвали да го отклонят от правия път, като са му обещавали огромни богатства и блага.
Едва ли обаче има някой, който през живота си да е постигнал тези върхове.
Защото неговия живот открай време е бил в унисон с живото на всемира, в досег с благоволението на Аллах,
в единство с Твореца.
Ако не беше този досег и ако той не бе тъй завидно правдив, то вековете биха изтрили от паметта на поколенията поне едно от наставленията му.
Ала въпреки изминалите 1400 години, истините, които бе изрекъл в името на Аллах, продължават да остават като пътеводни звезди на праведноста.
Той бе най-отзивчивият сред хората
Мухаммед (с.а.с.), лечителят на душите ни, в отношенията ни с хората никога не беше поставял пророчеството си пред останалите хора.
Той винаги протягаше ръка за помощ на бедните, сиротните и вдовиците.
Винаги беше изключително отзивчив и милостив спрямо тях. Той се измъчваше дори когато наблюдаваше болката на животните.
Бе вечно засмян.
По израза на лицето му, нямаше по-любвеобилен от него сред хората.
В много от свещените хадиси на нашия Пратеник (с.а.с.), слънцето на двата свята, се отхвърлят крайностите в живота.
Той особено силно ненавиждаше две неща: неуките вярващи и учените неверници.
Без съмнение имаше и други неща, които ненавиждаше. Така например слабите вярващи и силните неверници, душевно чистите, ала физически нечистоплътните, безсилната правда и несправедливото управление.
Любимият ни Пратеник на Аллах (с.а.с.) не беше против богатството и благоденствието, но той държеше непременно човекът да бъде богат с достойнствата си.
Той поставяше наравно с нравствените добродетели и ценности борбата срещу невежеството, болестите, бедността и нечистотиите.
Великият призив
В своята Прощална проповед, в която той се обръща към стохилядното множество, повелява:
„Всички вие сте синове на Адем (а.с.) и той е сътворен от пръст.
Нито един арабин не стои по-високо един неарабин или обратното, с изключение на служенето на Аллах, което означава да имаме страхопочитание към Него и да Му служим.”
По този начин той осъди още преди много векове такива несъстоятелни теории на фашизма и нацизма, които оправдаваха с празни твърдения за висшата или арийската раса ликвидирането на милиони хора.
Неговият живот бе отрицание на неравенствата, които се пораждаха от класовите различия.
Той целеше да премахне враждата и сблъсъците между хората, класите и народите и на тяхно място да изгради един мирен и благополучен свят, като попречи на преминаването на богатствата и благополучието само от едни в други ръце на определена прослойка и да доведе обществото до социална справедливост.
Мухаммед (с.а.с.) е изразил това, със своите думи по следния начин:
„Не е от нас онзи, който ляга сит, а съседът му е гладен.”
Той казваше тези слова на своите сахаби, като им сочеше за пример останките от погубените предишни цивилизации.
Той бе човекът, който преди 14 века провъзгласи, че „Дженнетът е под нозете на майките.”
Хадиджа (р.а.) бе първият човек, който повярва в пророчеството на Мухаммед (с.а.с.). той възвърна човешкото достойнство на жената, която унизена по времето на невежеството, бе изгубила своето достойнство. Жените заеха своето заслужено място в обществения живот и се почувства тяхната тежест.
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) обвърза женитбата с договорености. С тези договорености им се гарантираха редица права.
Бракосъчетанието бе законна връзка, която се осъществяваше според волята и желанието на двете страни.
Ето защо любовта, състраданието и справедливостта ставаха опорни точки на заедността.
Неговите слова:
„Най-добрите и благодетелните сред вас са онези, които се отнасят най-добре със съпругите си.”,
станаха неотменно правило за всеки.
Пред него (с.а.с.) децата бяха големи
Той коренно и из основи промени едно общество, което не обичаше децата си и погребваше живи дъщерите си. Веднъж, когато галеше и целуваше внука си, един от присъстващите му казал:
„Имам десет деца, но все още нито едно от тях не съм целунал.”
Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) му казал:
„Не може да има милост за онзи, който не знае що е милост. Какво бих могъл да сторя аз след като Аллах е отнел милостта от сърцето ти?”
Всеизвестно е, че той е идвал в джамията с внука си на ръце. Внукът му се качвал на гърба докато той изпълнявал намаз, а Пратеникът на Аллах (с.а.с.) забавял седждетата, за да удовлетвори прищевките му.
Той обичаше да се шегува с децата и да се забавлява с тях. Когато се връщаше от далечно пътешествие върволица от деца излизаха да го посрещнат.
Той спаси човечеството не с кръвта, а с посланията си
През 1930 година Бернард Шоу пише следното:
„Според моите предположения вярата на Мухаммед както днес, така и в бъдеще, ще се радва на радушен прием в Европа.
Средновековната църква било поради невежество, било поради фанатизма си, обрисуваше с черни окраски Исляма. Според тях той бе против Исус.
Аз проучих този великолепен човек.
Той не трябва да се назовава враг на Исус, а спасител на човечеството.
Ако съвременният ни свят попадне под абсолютното владение на човек като него, вярвам че ще се разрешат всички проблеми, като ще се провъзгласят тъй желаните от всички мир и щастие на земята.
Европа започна да възприема любовта към вярата на Мухаммед. В идното столетие тя може да стигне до там, че да търси решението на своите наболели проблеми именно посредством тази вяра.”