Кадер е предопределението на Всевишния Аллах за създанията,според Неговото знание и мъдрост,а Када е осъществяването на нещо,съответстващо на предопределението при Аллах. Вярата в Када съдържа четири неща: 1. Вяра,че Всевишния Аллах знае всяко нещо–общо и с подробности,от началото до края,свързано с действията на Неговите раби. 2. Вяра,че Аллах е записал това знание в Опазения скрижал(Ал-леух ал-мехфуз).За тези две неща Всевишният Аллах казва: “Нима не знаеш,че Аллах знае всичко на небето и земята?Всичко това е в Книга.За Аллах то е лесно.” (ал-Хадж: 70) В хадис, предаден от Муслим, Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас (Р.А.) казва: “Аллах е записал предопределението на създанията 50 000 години преди да сътвори небесата и земята.” 3. Вяра, че всички създания се създават само с позволението на Аллах. Всевишният Аллах казва: “Твоя Господар сътворява каквото пожелае и Той избира.” (ал-Касас: 68) “И ако Аллах бе пожелал,щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас.” (ан-Ниса: 90) “А ако Аллах бе пожелал,нямаше да сторят това.И остави ги с техните измислици!” (ал-Ен`ам: 137) 4. Вяра, че всички създания - тяхната същност, качества и движения - са сътворени от Всевишния Аллах. Всевишният Аллах казва: “Аллах е Твореца на всяко нещо и Той е Разпоредителя за всяко нещо.” (аз-Зумер: 62) “И е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” (ал-Фуркан: 2) Вярата в предопределението не отрича, че раба има свободна воля в действията си, които избира и може да извърши. Всемогъщият Аллах казва: “И който се покори на Аллах и на Пратеника.” (ан-Ниса: 69) “Който стори зло или себе си угнети,а сетне помоли Аллах за прошка,ще открие,че Аллах е опрощаващ,милосърден.” (ан-Ниса: 110) Всеки човек има волята да извърши деяние или да го остави, да разграничи между това, какво е извършил доброволно и какво е станало без неговото желание. Но, трябва да знае, че волята на човека и делата му са под волята и желанието на Всевишния Аллах и Неговата мощ. Всевишният казва: “За всеки от вас,който желае да е на Правия път.Тогава ще пожелаете само онова,което желае Аллах,Господаря на световете.” (ат-Текуир: 28-29) Цялата вселена е владение на Всевишния Аллах, и нищо не се случва в Неговото владение без Неговото знание и желание. Ето защо:
1. Вярата в съдбата прави човека да се уповава само на Аллах, Единствения. Той може да му помогне и навреди, друг освен Аллах не може да му навреди, освен ако Аллах му го е отредил. Неразумният подлъгва душата си, като се обръща с делата си към този, който не може да му помогне или навреди. В съвета на Пророка (С.А.С.) към Ибн Аббас (Р.А.) се казва: “И знай,че дори цялата общност да се съберат да ти помогнат с нещо,няма да ти помогнат освен с нещо,което Аллах ти е предписал.И ако се съберат да ти навредят,няма да ти навредят освен с нещо,което Аллах ти е предписал. Писалките са вдигнати и листата са изсъхнали.”
2. Вярата в съдбата отстранява от вярващия себелюбието, когато му се осъществява желаното, защото знае, че то се е осъществило с предопределение от Всемогъщия Аллах. Себелюбието и възгордяването прави човека да забрави да благодари на Истинският даващ благодатите - Всемогъщия Аллах.
3. Човек намира спокойствие и душевен мир, когато се случи предопределението от Всевишния Аллах. Не съжалява при загуба на обичан приятел, или при случване на нежелано, защото знае, че това е отредено от Аллах, Притежателя на небесата и земята. Всевишният Аллах казва: “Не се случва беда,преди да сме я породили,нито на земята,нито с вас самите,без да е(записана) в Книга.За Аллах това е лесно.За да не страдате за онова,което ви се е изплъзнало и да не ликувате за онова,което ви е дошло.Аллах не обича горделивите,самохвалците.” (ал-Хадид: 22-23) “Никоя беда не идва без позволението на Аллах.А,който вярва в Аллах,Той напътва сърцето му.Аллах всяко нещо знае.” (ат-Тегабун: 11) Един ислямски учен е казал:“Това е човека,сполетява го беда и знае,че тя е от Аллах, задоволява се и я приема.” А Ибн Аббас (Р.А.) е казал: “Той напътства сърцето му към пълна убеденост,и знае, че каквото го е сполетяло не е за да сгреши,и каквото е сгрешил не е за да го сполети.” Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал: “Чудно нещо е делото на вярващия,всяко негово дело е добро.Това не е за никой друг освен за вярващия.Ако го погоди щастие–благодари,и е добро за него,и ако го сполети беда–проявява търпение,и е добро за него.” Който не вярва в съдбата, става високомерен и горделив. Но, когато го сполети беда, изпитва страх и живота му се преобръща, дори може да достигне до самоубийство заради неговата нетърпеливост и гняв. Това се случва много често днес там, където света е достигнал голям напредък в технологията и икономиката. Вярата в предопределението подтиква човека към извършване на онова, от което има полза. Знаменията в Свещения Коран и хадисите в Суннета доказват, че когато мюсюлманите се придържат към религията, тяхната вяра в предопределението ги подтиква към труд и дела, а не към противното. Използването на съдбата като довод за извършване на лошо и изоставяне на доброто е от наследеното от съдружаващите неверници, както Всевишния Аллах говори за тях, казвайки: “Онези, които съдружават ще кажат: ”Ако пожелае Аллах, нямаше да съдружим нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да възбраним нищо.” Така отричаха и онези преди тях.” (ал-Ен`ам: 148) А доколкото до вярващият, той се старае да извършва това, от което има полза, иска помощ от Аллах за осъществяване на своето желание, а не оставя делата, използвайки съдбата за довод. И когато после го надвие нещо, след влагане на труд и сили, трябва да обърне погледа си към Аллах и Неговото предопределение, да се успокои и приеме волята на Аллах и Неговата надделяваща мощ, и да каже: “Аллах така е отредил, и каквото е пожелал, е направил.” Това е потвърдено от Пратеника на Аллах (С.А.С.), който е казал: “Силният вярващ е по-добър и по-обичан от Аллах от слабия вярващ, но във всеки има добро. Старай се да извършваш това, от което имаш полза и искай помощ от Аллах, и не се предавай. Ако те сполети нещо не казвай: Ако бях сторил така, щеше да се случи така. А кажи: Аллах е отредил и каквото е пожелал е направил. Защото “ако” отваря работа на сатаната.”
4. Вярващия е велик със своята вяра в Аллах и Неговото предопределение, не се унижава пред никой,освен пред Пречистия Аллах,защото знае и е убеден, че онзи,в чийто ръце е ползата и доброто,който отстранява вредата и лошото,е Всемогъщия Аллах.Той е притежателя на всяко нещо и нищо не се случва,освен с Неговата повеля. Всевишния казва: “Негови са творението и повелята.” (ал-Еа`раф: 54)5. Твърдо убеждение, че добрият край е за богобоязливите. В това е убедено сърцето на всеки вярващ в Аллах и в Неговото предопределение, и че добрия край е за богобоязливите, че победата се постига с търпение, че след трудността идва лекота, че белите са като летни облаци, трябва да се изсипят и да си отидат, че тъмната нощ непременно ще си отиде и Истината непременно ще излезе. Затова идва възбраната от отчаяние и изгубване на надежда: “И не губете надежда за милостта на Аллах.Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.” (Юсуф: 87)
“Откъде да знаеш,Аллах може да породи след това и нещо ново.” /ат-Таляк: 1/ “Аллах предписа: ”Аз ще надвия,и Моите пратеници.”Аллах е Всесилен,Всемогъщ.” (ал-Муджаделе: 21)
6. Вярата в предопределението прави раба да узнае, че Аллах е дарил човека с разум, с който разграничава доброто от лошото, с него преценява от какво има полза и от какво не. Разграничава извършеното от хората, като истина и лъжа, справедливост и угнетеност. Аллах му даде свободна воля да избира между тези неща, и сила да извърши избраното от него. Аллах го стори да бъде отговорен за своите действия, увеличи Своята благодат върху него, като му изпрати пратениците Си, низпосла Книгите Си, и му разясни какво му вреди и от какво има полза. Повели му и му възбрани, обеща да му помогне, когато Го моли за помощ.
7. Аллах е повелил на вярващия да е доволен от това, което Му е предопределил. Обаче, неподчинението и извършването на грехове не трябва да се приемат от човека добродушно и да е доволен от тях, а напротив, трябва да се старае и да влага труд в служене на Аллах и изоставяне на греховете. Когато изостави някакъв фарз, или извърши грях, трябва да се покае пред Аллах, а едно от условията за искреното покаяние е, да съжалява за извършеното.
8. Отстраняване на болестите на сърцето, като омразата, завистта и други, защото истински вярващия в предопределението знае, че Аллах е даващия препитанието, Той е притежателя на всемогъщата сила, Той е Който дава на даден човек, а друг лишава. Когато човек се възпротиви, възпротивява се на отреденото и предопределеното от Аллах.
9. Тръгване с Истината и нейното разпространяване, смелост и безстрашие от неверниците и угнетителите. Това е за утвърждаване на вярата в Аллах и в предопределението от Него, пълно доверие на Пречистия и цялостно уповаване на Него, търпение при сполетяващите човека беди по пътя на Истината, защото вярващия е убеден, че края на живота е в ръката на Аллах, Единствения, че препитанието е при Него, че рабите не владеят нищо от това – каквато и сила да имат, каквито и помощници да им помагат.
10. Вярата в съдбата подтиква към смелост и приемането й, защото смъртта е отредена, и живота на хората е в ръката на Всемогъщия Аллах. Човек няма да го сполети нищо освен това, което Аллах му е отредил. Човека е предпазен, става смел и се напътства към призоваване към Всевишния Аллах, защото е убеден, че нищо няма да го сполети нищо няма да му навреди освен това, което Аллах му е отредил.
- Муслим – 4/2044 № 2653
- Тирмизи – 4/57576 №2516, Ахмед – 1/293 (сахих)
- Табери в Тефсира си – 12/115-116
- Муслим – 4/2295 №2989
- Муслим – 4/2052 №2664