Справедливостта в Исляма

Великият Аллах, който е притежател на всичко и единственият Господар на деня на справедливостта (Съдния ден), е изпратил на човечеството най-съвършената религия – исляма.

Ислямът е божествена система за живот, в чиято основа е залегнала справедливостта.

Не може да става дума за ислям, където няма справедливост, както и да се говори за справедливост, където няма ислям.

Това може да разбере всеки разумно мислещ човек.
Справедливостта е качество, което се заповядва, което се обича и се възхвалява от Аллах.

Тя е професията на пророците.

Тя е стойността на истината.

Тя не е равнопоставеност между работещия и неработещия, между честния и лъжеца.

Справедливостта е изцяло отдаване на правото на онзи, който заслужава.

Тя не е основа, която важи само за мюсюлманите, а е закон, който важи за всички хора.

 Поради това справедливостта е сиянието и на земята, и на ахирета (отвъдния свят).

 Свят без справедливост е способен да затъне в тъмнината на невежеството и безправието.
Издигането на едно общество, напредъкът му до достигане на цивилизованост е възможно единствено със справедливостта.

Защото тя е тази, която обвързва, сближава и държи хората в една дисциплина.

В общества, между чиито личности няма справедливост, колкото и да са силни от гледна точка на ресурси и икономика, отделните им представители не могат да избегнат напрежението и безпокойството.

Ако едно общество е обгърнато като от някаква заразна болест в подкупи, безправие, отвличане и продаване на хора, омраза, кръвопролития, лъжи, клюкарстване, отмъщение, лъжливи свидетелства, то в него е невъзможно да се говори за справедливост, спокойствие и сигурност. Съвременното обществото, което е пробито от мечовете на раздора, завистта и разрухата, изпитва болката на безстрашието от Аллах.

А най-лошото е, че тези отрицателни явления се наблюдават много често и сред мюсюлманите.

Това не трябва да е присъщо за тях.
Единственият път, чрез който може да стихне тази голяма болка, е връщане на всички хора към ислямската справедливост.

 Не тази, към която зоват безчестни групи и политици и която се вика по улиците, а великата ислямска справедливост.

Всемилостивият и Милосърден Аллах в Свещената Си Книга Корана повелява:
"О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!"

(Ниса, 4: 135)
И казва:
"Аллах повелява справедливост и благодетелност!"

(Нахл, 16:90)
И отново повелява:
"О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах – свидетели със справедливостта!

 И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи!

 Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах!

Сведущ е Аллах за вашите дела."

(Маиде, 5:8 )
А обичаният ни Пророк Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем)

 в своите хадиси казва:
"Справедливи хора, които се разпореждат със справедливост в семействата си и към онези, които са под тяхно управление, при Аллах те ще седят на трони от нур [сияние] и ще бъдат поставени на високи степени."

 А в друго предание казва:

 "Пазете се от безправие.

 Защото безправието в Къяметския ден е потисничество!"
При това положение всеки мюсюлманин, преди да е настъпил безспорният ден на справедливостта

(Съдният ден), е длъжен да чуе тези божествени послания. Защото, ако в едно сърце, ако в една душа няма справедливост, тогава не може нищо да стане в името на истината и доброто, в името на спокойствието и сигурността.

 Нима е възможно да има спокойствие и уважение между личностите в едно семейство или общество, в което не се спазва справедливостта?
Следователно, за да я има нашата ислямска общност, първо, трябва да изоставим личните си пристрастия, и второ, винаги да отсъждаме и да работим със справедливост и честност.

 Дори да е в наш ущърб, винаги трябва да съблюдаваме справедливостта във всяко отношение – към децата, родителите, съседите и роднините, към обществото и държавата, към подчинените ни на работното място, дори към животните, както и навсякъде другаде. Справедливостта трябва да е залегнала дълбоко в нашето съзнание и поведение.

Защото, ако един мюсюлманин не носи справедливостта в себе си и не се отнася коректно към когото и да било, той не може да е истински мюсюлманин.

И за да не стане така, че именно такива хора да развалят исляма днес, трябва да се знае със сигурност, че Денят на справедливостта най-накрая ще настъпи.

Тогава няма да има подкупи, няма да има несправедливост, няма да има адвокати, скриване и потулване на прегрешенията.

Всичко ще бъде показано наяве и за всичко ще бъде отсъдено с най-голяма справедливост.
Ако в едно училище или университет не господства справедливостта, не се прави разлика между трудолюбивия и неработещия, между учещия от неучещия, където не се учи на страх от Бога и на обич към истината, какви добродетелни хора може да бъдат възпитани в тези места?

Хора, които са натоварени със задължения към държава и народ, ако не са вярващи, знаещи, справедливи, честни, а са политически сметкаджии, в тяхното общество възможно ли е да има спокойствие и сигурност?

Ако в едно общество, в което институциите, които отговарят за справедливостта и сигурността, се отнасят несправедливо към справедливото за материални възможности и политически сполуки, като превръщат виновника в невинен, потисника в потиснат, пазят силния, а мачкат слабия, докъде може да стигне това общество освен до самоунищожение?

 Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) споделя с нас тази истина, която днес е сполетяла нас и цялото човечество:
"Народите преди вас се унищожиха, защото, ако някой силен извършел кражба, му прощавали, а ако някой слаб и нуждаещ се извършел някаква кражба, него го наказвали." Точно както е в наше време.
Ако работодателят не се грижи за правата на своите работници, работникът започва да руши, да ограбва своето работно място, където изкарва прехраната си.

Чиновникът не изпълнява съвестно своите задължения, търговецът не контролира кантара си и спокойно прави далавери. Писателят и журналистът не пишат в името на справедливостта.

Адвокатът не защитава своя клиент според истинската справедливост.

За да може болният да почувства грижата на лекаря, трябва да посети точно еди-кой си кабинет.

Потъпквайки великата справедливост, всички средства, поощрения, награди или хонорари се раздават по пътя на временни неща, заради съмнителни заслуги, като такива, които ще се загубят.

В такова общество ще се осмели ли някой да спомене за справедливостта на исляма?
В такава обстановка дори и за миг не трябва да излиза от сърцата и съзнанието ни мисълта, че със сигурност ще дойде Денят на най-голямата справедливост, когато за всичко, което сме говорили и вършили на земята, непременно ще бъдем разпитвани.

 По всяко време и на всяко място не трябва да се отделяме от истината и справедливостта!

 И да искаме, и да не искаме, листата на живота ни малко по малко ще изкапят.

Няма съмнение, че времето тече с висока скорост към този ден, в който всичко и всеки ще бъде оценен.

Идва времето на печалбата и загубата.

Защото всичко е временно, а вечен е единствено Аллах, който казва в Книгата Си:
"Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо.

И [всяко дело]

Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник."

(Aнбия, 21: 47)