Таухид

Таухид

Буквално преведена думата „таухид“ означава „обединяване“ (описване на едно нещо като цяло)

 или „изтъкване на единство“ и произлиза от арабския глагол уаххада, който означава „свързвам“, „обединявам“ или „сплотявам“.
Когато думата таухид се използва във връзка с Аллах

(в значението на таухидуллах) под нея се има предвид осъществяването и „отстояването на единството на Аллах във всички действия на хората, които са свързани пряко или непряко с Него“.
Това е вярата, че Аллах е един единствен, без съдружници във властта (рубубия); единствен, без подобен на Него в съществуванието и характерните Му качества

(асма` уас-сифат)

и единствен, нямащ равен на Себе Си в божествеността и почитта Му (улухия/ибада).
Тези три гледни точки образуват основата на подкатегориите, на които обикновено се разделя науката таухид.
От части те се застъпват и са до такава степен неразделими, че условията за таухида

(ислямския монотеизъм)

липсват, ако се пропусне само една от тях.

 Пропускането на която и да е от гореспоменатите гледни точки се смята за ширк – приписване на партньори на Аллах.
В ислямската терминология това е равно на идолопоклонничество.

Подкатегориите на таухида се срещат най-вече под следните заглавия:

1. Таухид ар-Рубубия

(Потвърждаване на единството на Аллах)

означава да се заяви, че Аллах е един единствен, без съдружници във властта.

2. Таухид ал-Асма` уас-Сифат

 (Потвърждаване на единството на имената на Аллах и характерните за Него качества)

 означава да се заяви, че те са уникални и неделими.

3. Таухид ал-Ибада

 (Потвърждаване на единството при богослужението) означава, че единствено Аллах заслужава да Му се служи.

Разделянето на таухида на тези подкатегории не е направено от пророка (с.а.с.) или от сподвижниците му, понеже тогава не е било нужно един толкова основен принцип на вярата да бъде разглеждан по този начин. Основите на тези елементи се съдържат обаче в Корана и в пояснителните изказвания на пророка (с.а.с.) и сподвижниците му (Аллах да се смили над всички тях).
Това ще стане ясно на читателя, когато по-късно в тази глава изчерпателно се разгледа всяка една подкатегория.

Необходимостта от това аналитично разглеждане на подкатегориите на таухида се появява след разпространяването на Исляма в Египет, Византия, Персия и Индия и абсорбирането му към културите на тези региони.
Когато хората от тези страни встъпили в Исляма, с тях дошли и някои неща от предишните им религии.
Объркване настъпило обаче едва когато те започнали да представят писмено и устно различните им философски представи за Бог, което застрашило концепцията на обикновената унитарна вяра на Исляма.
Някои приели дори Исляма само привидно и тайно работили над това да унищожат религията отвътре, понеже не били в състояние да я нападнат отвън.
Тази група хора започнала интензивно да разпространява изопачени идеи за Аллах сред обществото, за да разруши първият постулат на имана (вярата) и с него и самия Ислям.

...

При едно задълбочено разглеждане на отделните подкатегории на таухида е необходимо да не се забравя, че те са част от едно цяло, което от своя страна е основата на едно по-голямо цяло – Исляма.

Извадка от книгата на Билал Филипс
"The Fundamentals of Tauheed. Islamic Monotheism"
(Основите на Таухида. Ислямския Монотеизъм)