От Абу Хурайра (р.а.) се предава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
„От доброто ислямско поведение на човека е да изоставя онова, което не го засяга.”
/Ат-Тирмизи, Ибн-и Маджа/
------
Абу Хурайра (р.а.), който е бил неотлъчно до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и възприел от него пророческия морал, ни известява за думите на Пророка (с.а.с.), който с едно кратко и смислено изречение ни пояснява онова, което обхваща най-доброто за земния живот и щастието за Задгробния.
И наистина, както казват учените, това е от многозначните хадиси на Пратеника (с.а.с.), подобни думи преди него никой не е изричал.
Това е хадис, който обхваща половината религия, защото религията е вършене на нещо и изоставяне на друго, а той ни указва какво трябва да изоставим.
Ибн Раджаб ал-Ханбли е казал:
„Този хадис е много важно начало от нравствената етика.”
„От доброто ислямско поведение на човека е да изоставя онова, което не го засяга.”
/Ат-Тирмизи, Ибн-и Маджа/
------
Абу Хурайра (р.а.), който е бил неотлъчно до Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и възприел от него пророческия морал, ни известява за думите на Пророка (с.а.с.), който с едно кратко и смислено изречение ни пояснява онова, което обхваща най-доброто за земния живот и щастието за Задгробния.
И наистина, както казват учените, това е от многозначните хадиси на Пратеника (с.а.с.), подобни думи преди него никой не е изричал.
Това е хадис, който обхваща половината религия, защото религията е вършене на нещо и изоставяне на друго, а той ни указва какво трябва да изоставим.
Ибн Раджаб ал-Ханбли е казал:
„Този хадис е много важно начало от нравствената етика.”
Ислямът държи както на благополучието на обществото, хората да живеят в съгласие и мир, без да има конфликти между тях, нито вражди – така и на благополучието на отделния човек – да живее щастливо на този свят, да обича и да бъде обичан, да бъде уважаван, да не бъде измъчван, да напусне този свят като спечелил победител. Едно от нещата, които най-често предизвикват раздори между хората, развалят общността и водят до различни опасности, е намесата на едни в работите на други, особено що се отнася до неща, които не ги засягат. Именно поради това един от показателите за изправянето на мюсюлманина и искреността на вярата му е да се въздържа от намеса в работите на другите, които не го засягат.
Занимаването с нещо, което не засяга човека е загуба и признак на слаба вяра.
Човек живее на този свят обкръжен от много хора, от много ангажименти и най-разнообразни взаимоотношения.
А мюсюлманинът е отговорен за всичко, което върши – за всеки изминал час, за всяка изречена дума.
И ако човек се занимава с всичко, което го заобикаля и се намесва в нещата, които не го засягат, това нещо възпрепятства изпълнението на неговите задължения и отговорности, поради което той ще бъде порицаван в земния живот и наказан в Отвъдния.
Това ще е показател за неговата слаба зрелост, за неукрепването на пророческата етика в неговата душа и че неговият ислям (отдаването му на Аллах) е по-скоро ислям на думи, който не надвишава
(не отива по-далеч от) езика и устните!
-----------
В хадис, предаден от Тирмизи
с първоизточник Анас ибн Малик (р.а.) се казва, че
един мъж от сахабетата починал и някой казал:
- Нека бъде зарадван с Дженнет!
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рекъл:
- Не можеш да знаеш, може да е говорел за нещо, което не го засяга или да се е скъпял да даде нещо, което не би го ощетило!
-----------------
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Достатъчна голяма злина за човека е да не познава себе си и да се обременява с нещо, което не го засяга!”
/Ибн Хаббан в неговия достоверен сборник/
-------------------
А мюсюлманинът е отговорен за всичко, което върши – за всеки изминал час, за всяка изречена дума.
И ако човек се занимава с всичко, което го заобикаля и се намесва в нещата, които не го засягат, това нещо възпрепятства изпълнението на неговите задължения и отговорности, поради което той ще бъде порицаван в земния живот и наказан в Отвъдния.
Това ще е показател за неговата слаба зрелост, за неукрепването на пророческата етика в неговата душа и че неговият ислям (отдаването му на Аллах) е по-скоро ислям на думи, който не надвишава
(не отива по-далеч от) езика и устните!
-----------
В хадис, предаден от Тирмизи
с първоизточник Анас ибн Малик (р.а.) се казва, че
един мъж от сахабетата починал и някой казал:
- Нека бъде зарадван с Дженнет!
А Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рекъл:
- Не можеш да знаеш, може да е говорел за нещо, което не го засяга или да се е скъпял да даде нещо, което не би го ощетило!
-----------------
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Достатъчна голяма злина за човека е да не познава себе си и да се обременява с нещо, което не го засяга!”
/Ибн Хаббан в неговия достоверен сборник/
-------------------
Отвръщането от онова, което не засяга човека е пътят за благополучието и успеха.
Ако вярващият осъзнае задълженията и отговорностите си, той ще бъде зает със собствените си недостатъци и ще се стреми към онова, което ще му бъде от полза както в земния, така и в задгробния му живот.
Ще се отвръща от любопитството и глупостите, и ще насочи вниманието си към обстоятелствата и отношенията, които пряко го засягат.
Ще се отвръща от любопитството и глупостите, и ще насочи вниманието си към обстоятелствата и отношенията, които пряко го засягат.
А когато разберем, че въпросите, които интересуват човека в този свят са много по-малко в сравнение с онези, които не го засягат, разбираме, че този, който се ограничи с това, което го засяга, той се избавя от много злини и грехопадения и по този начин може да се посвети на онова, от което ще има полза в задгробния живот. Това ще е показател за неговия добър ислям, за укрепването на вярата му, за истинската му боязън от Аллах, за отклоняването от страстите и за спасяването му при неговия Създател – Всемогъщия, Всеславния.
Мухаммед (с.а.с.) е казал:
„Ако ислямът на някой от вас се подобри, за всяка добрина, която върши, ще му се пишат десет като нея до седемстотин пъти.
А за всяка лоша постъпка, която върши, ще му се пише по една като нея.”
„Ако ислямът на някой от вас се подобри, за всяка добрина, която върши, ще му се пишат десет като нея до седемстотин пъти.
А за всяка лоша постъпка, която върши, ще му се пише по една като нея.”
Имам Малик споменава в ал-Муватта, че Лукман бил запитан:
„Кое е най-полезното нещо, което си разбрал?”
Той отговорил:
„До се говори истината, повереното да се връща на собственика и изоставянето на онова, което не ме засяга.”
„Кое е най-полезното нещо, което си разбрал?”
Той отговорил:
„До се говори истината, повереното да се връща на собственика и изоставянето на онова, което не ме засяга.”
Сърцето, което е заето с Всевишния се отвръща от онова, което не го засяга.
Вярващият, който служи на Всевишния сякаш Го вижда и мислено си представя, че е близо до Него, това поглъща неговото внимание и не се отклонява към онова, което не го интересува.
Предадено е от Хасан ал-Басри, че той е казал:
„Един от признаците, че Аллах се е отвърнал от човека е да стори така, че да се занимава с нещо, което не го засяга.”
-------------
Какви неща засягат човека и какви не го засягат?
-------------
Какви неща засягат човека и какви не го засягат?
Нещата, които засягат човека са:
Онова, което е свързано с необходимостите за съществуването и живота му като храната, водата, дрехите, жилището и други подобни;
онова, което е свързано с неговото благополучие в задгробния му живот.
Всичко, извън тези неща попада в групата на нещата, които не го засягат.
----------------
Неща, които не го засягат са вещите, които са над нуждите и необходимостите като прекаленото разширяване в земния живот, разнообразието на храната и питиетата, искането на ръководни постове и оглавявания, обичта да се чуват
похвали и благодарности от хората.
-----------
Признак за искреността на мюсюлманина е отдалечаването от всичко това, особено ако в тях има елементи на съмнение и учтивост за сметка на вярата му.
Онова, което е свързано с необходимостите за съществуването и живота му като храната, водата, дрехите, жилището и други подобни;
онова, което е свързано с неговото благополучие в задгробния му живот.
Всичко, извън тези неща попада в групата на нещата, които не го засягат.
----------------
Неща, които не го засягат са вещите, които са над нуждите и необходимостите като прекаленото разширяване в земния живот, разнообразието на храната и питиетата, искането на ръководни постове и оглавявания, обичта да се чуват
похвали и благодарности от хората.
-----------
Признак за искреността на мюсюлманина е отдалечаването от всичко това, особено ако в тях има елементи на съмнение и учтивост за сметка на вярата му.
---------------
Позволените дела, от които човек няма полза за земния или за Отвъдния си живот, като игрите, шегите и нещата, които нарушават порядъчността спадат също към групата на нещата, които не ни засягат и по-добре е да бъдат изоставени.
Това е така, защото те са загуба на скъпоценно време за неща, за които то не е създадено и за което ще се търси сметка в Съдния ден.
-------
Това е така, защото те са загуба на скъпоценно време за неща, за които то не е създадено и за което ще се търси сметка в Съдния ден.
-------
Излишните думи също спадат към групата на нещата, които не ни засягат, защото може да повлекат вярващия да изрече неща, които са забранени.
Поради което характерното за мюсюлманина е да не шуми, да не бърбори празни приказки и да не се впуска във всички слухове и клюки.
Поради което характерното за мюсюлманина е да не шуми, да не бърбори празни приказки и да не се впуска във всички слухове и клюки.
В хадис, предаден от Тирмизи с първоизточник Муаз (р.а.) се казва:
„О, Пратенико на Аллах, нима ще се иска сметка за всичко, което изговаряме?!”
На което Расулюллах (с.а.с.) отговорил:
„Майка ти да се лиши от теб, ей, Муаз!
/Нима мислиш, че/ хората не ще бъдат хвърлени в огъня /на Джехеннем/ по носовете си само заради плодовете на езиците си?!”
--------------
Предал е също, че Пратеникът (с.а.с.) е казал:
„Словата на чедата на Адем са против него
/т.е. не са в негова полза/,
с изключение на повеляването на одобряваното и възбраняването на порицаваното, и споменаването на Всевишния Аллах.”
„О, Пратенико на Аллах, нима ще се иска сметка за всичко, което изговаряме?!”
На което Расулюллах (с.а.с.) отговорил:
„Майка ти да се лиши от теб, ей, Муаз!
/Нима мислиш, че/ хората не ще бъдат хвърлени в огъня /на Джехеннем/ по носовете си само заради плодовете на езиците си?!”
--------------
Предал е също, че Пратеникът (с.а.с.) е казал:
„Словата на чедата на Адем са против него
/т.е. не са в негова полза/,
с изключение на повеляването на одобряваното и възбраняването на порицаваното, и споменаването на Всевишния Аллах.”
До тук става ясно, че едно от качествата н мюсюлманина е да се занимава с възвишените дейности, да стои далеч от глупостите и нищожните дела.