Аллах Теаля обича да опрощава.
Ако рабът се разкайва искрено и със съжаление за греховете си, Всевишният Аллах обещава, че ще приеме покаянието му.
Тъй като Той е много-опрощаващ, в Свещения Коран иска и рабите Му да проща-ват.
Условията за опрощаване на греха са:
Условията за опрощаване на греха са:
искрено съжаление, подчинение на Аллах и странене от забраните (харам).
Най-прекрасните примери за прошка са от живота на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем).
Например в деня на завоюва-нето на Мекка извинил Хинд в замяна на вярата й – в битката при Ухуд тя от злоба разкъсала със зъби сърцето на чичо му Хамза (радияллаху анх).
В този ден тя застанала зад Пейгам-бера
(салляллаху алейхи ве селлем) и казала:
„О, Пратенико на Аллах!
„О, Пратенико на Аллах!
Позна ли ме?”
Въпреки че оттогава изминали пет години, Расулюллах (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
„Нима мога да забравя този радостен вик?”
Така в името на вярата й простил.
От друга страна, в деня на завоюването, когато мекканците очаквали да видят как ще постъпи, Пророкът на милосърдието Мухаммед
Въпреки че оттогава изминали пет години, Расулюллах (сал¬ляллаху алейхи ве селлем) отговорил:
„Нима мога да забравя този радостен вик?”
Така в името на вярата й простил.
От друга страна, в деня на завоюването, когато мекканците очаквали да видят как ще постъпи, Пророкът на милосърдието Мухаммед
(салляллаху алейхи ве селлем) им казал:
„О, Курейши! Какво мислите, как ще постъпя спрямо вас?”
Те казали:
„Ние се надяваме, че ще сториш добро, и казваме: „Ще сториш добро!”
„О, Курейши! Какво мислите, как ще постъпя спрямо вас?”
Те казали:
„Ние се надяваме, че ще сториш добро, и казваме: „Ще сториш добро!”
Ти си великодушен и благодеятелен брат!
Син на великодушен и благодеятелен брат!...”
След това Пейгамберът
След това Пейгамберът
(салляллаху алейхи ве селлем) казал:
„Аз ви казвам, както пророкът Юсуф е казал на своите братя:
„Аз ви казвам, както пророкът Юсуф е казал на своите братя:
„Няма укор днес към вас”
(Юсуф, 12: 92).
Хайде оти¬вайте си!
Вече сте свободни!”
В друго обръщение казал:
„Днес е денят на милосърдието.
В друго обръщение казал:
„Днес е денят на милосърдието.
Днес е денят, в който Аллах чрез исляма, ще дари Курейшите със сила и превъзход-ство.”
Синът на Ебу Джехил – Икриме, бил сред известните враго¬ве на исляма.
Синът на Ебу Джехил – Икриме, бил сред известните враго¬ве на исляма.
След завоюването на Мекка, избягал в Йемен.
Когато жена му станала мюсюлманка, го завела при Пейгамбера
(салляллаху алейхи ве селлем).
Той го посрещнал със задо¬волство:
„Добре дошъл, о, преселнико!”
Така Расулюллах
(сал¬ляллаху алейхи ве селлем) го извинил, без да го упрекне за злодеянията, които извършил срещу мюсюлманите.
Хабир бин Есед също бил голям враг на исляма. Когато дъщерята на Мухаммед
Хабир бин Есед също бил голям враг на исляма. Когато дъщерята на Мухаммед
(салляллаху алейхи ве селлем)
– Зейнеб (радияллаху анха), се преселвала от Мекка в Медина, той нарочно я бутнал от камилата.
Тъй като била бременна, тя пометнала и тежко се наранила.
Хабир бин Есед извършил още много подобни престъпления.
В деня на завоюването на Мек¬ка се опитал да избяга, но не успял.
По-късно приел ислямска¬та вяра и отишъл при Пейгамбера (салляллаху алейхи ве сел¬лем).
Той извинил и него.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)
често отправял следната молба към Аллах:
,,О Аллах!
,,О Аллах!
Опрости моята общност [уммет], защото не знаят!”
(Ибн Мадже. Менасик, 56; Ахмед б. Ханбел. т. 4, с. 14)
Един човек на име Хамаме, след като станал мюсюлманин, прекъснал търговските си отношения с мекканските езичници.
Един човек на име Хамаме, след като станал мюсюлманин, прекъснал търговските си отношения с мекканските езичници.
Смаяни, мекканците се обърнали към Пейгамбера (салляллаху алейхи ве селлем).
Той изпратил писмо на Хамаме, с което го посъветвал да продължи да търгува с тях.
Цели три години езичниците подложили мюсюлманите на мъчение, лишавайки ги от храна и без да поддържат никакви взаимоотношения с тях. Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем)
простил дори на тях.
Впоследствие заради това велико благодеяние всички ста¬нали мюсюлмани.
Един ден дошла група от осемдесет души неверници, за да убият Пейгамбера
Един ден дошла група от осемдесет души неверници, за да убият Пейгамбера
(салляллаху алейхи ве селлем),
но всичките били заловени.
Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)
им простил.
В битката при Хайбер една жена сложила отрова в храната на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Когато взел първа¬та хапка, той усетил това. Въпреки че еврейката признала вината си, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)
В битката при Хайбер една жена сложила отрова в храната на Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем). Когато взел първа¬та хапка, той усетил това. Въпреки че еврейката признала вината си, Расулюллах (салляллаху алейхи ве селлем)
й про¬стил.
Защото в Корана Аллах Теаля повелява:
„Придържай се към снизхождението и повелявай при-личното, и страни от невежите!”
(Ел-Араф, 7: 199)
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем)
„Придържай се към снизхождението и повелявай при-личното, и страни от невежите!”
(Ел-Араф, 7: 199)
Пейгамберът (салляллаху алейхи ве селлем)
бил живият пример на Корана.
Прощавал от сърце, без да се колебае, всички престъпления, които лично го засягали.
Що се отнася до обществените престъпления, никой не можел да го утеши, докато сам не успеел да установи истината и да върне правото на угнетения.
Усаме, когото Мухаммед
Усаме, когото Мухаммед
(салляллаху алейхи ве селлем)
много обичал, поискал извинение за едно момиче, което от-краднало, въпреки че било от знатно семейство.
В този момент лицето на Пророка побледняло от яд. Твърдо казал:
„Дори ако дъщеря ми, Фатима, бе откраднала,
„Дори ако дъщеря ми, Фатима, бе откраднала,
щях да й отрежа ръката!...”
(Бухари. Худуд, 12)
(Бухари. Худуд, 12)