Социалният живот на истинския мюсюлманин, основан на висши принципи, има за цел да осигури щастие и просперитет за отделния човек и обществото. Класовата борба,социалните касти и доминирането на отделния човек над обществото и обратно, са чужди на социалния живот при Исляма. Никъде в Корана и пътя на Пророка Мухаммед човек не ще намери споменаване на превъзходство на основа на класа, произход или богатство. Тъкмо обратното, съществуват много знамения в Корана, има и много хадиси на Пророка, които напомнят на човечеството за важните факти от живота,факти, които в същото време са основите на социалната структура на ислямския начин на живот. Сред тях е фактът, че човечеството представлява едно семейство,произхождащо от едни и същи баща и майка, и се стреми към едни и същи крайни цели.Единството на човечеството се схваща в светлината на общото родителство на Адам и Ева. Всяко човешко същество е член на универсалното семейство, основано от праотеца и прамайката, и затова ползва общите облаги, както и участвува в общите задължения. Когато хората разберат, че всички произхождат от Адам и Ева, и че те са творение на Всевишния Аллах, не ще има място за расови предразсъдъци, социална несправедливост или граждани втора ръка. Хората ще бъдат обединени в социалното си поведение, както са обединени по произход от общото родителство. В Корана и пътя на Пророка Мухаммед постоянно се напомня този важен факт единството на човечеството по природа и произход. Това е, за да се елиминира расовата гордост и твърденията за национално или етническо превъзходство, и за да се проправя път към истинското братство.
О, хора, бойте се от своя Господ, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от[прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава. [4: 1]
Той е Онзи,Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му,за да намери при нея спокойствие... [7: 189]
Единството на човечеството е не само в общия му произход, но и в крайните му цели. Според Исляма крайната цел на човечеството е Аллах. Той ни е сътворил, за Него живеем и при Него всички ще се върнем. Всъщност единствената цел на сътворението,както е рязяснено в Корана, е да служим на Аллах и да Му се покоряваме, и да се придържаме към Неговия път: пътя на правдата, справедливостта, любовта и милостта,братството и морала. Всевишния Аллах казва:
Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. [51: 56]
Отношенията между отделния човек и обществото се основават на единство в произхода и на крайната цел, като фон на социалния живот в Исляма. Ролята на отделния човек допълва ролята на обществото. Между тях има социална солидарност и взаимна отговорност. Отделният човек е отговорен за цялостното благополучие и преуспяване на своето общество. Тази отговорност е не само към обществото, но и към Аллах. Така отделният човек работи със здраво съзнание за обществото и истинско чувство за неизбежна отговорност. Неговата роля е да върши каквото може за обществото и да допринася за цялостното му благополучие. От друга страна,обществото също е отговорно пред Аллах за благополучието на отделния човек. Когато отделния човек може, той допринася за преуспяването на обществото, а то получава от него. В замяна той има право на сигурност и грижа, ако стане неспособен да дава. В този случай той получава, а обществото допринася. Така правата и задълженията се намират в хармония. Отговорността и грижата са взаимни. Обществото няма право да доминира над отделния човек и да отменя личностната му цялост. По същия начин отделният човек или класата от различни хора нямат право да експлоатират и да сеят в него развала. Съществува хармония с мир и взаимна сигурност. Съществува конструктивно взаимодействие между отделния човек и обществото.
Освен единството на човечеството по произход и крайна цел, и освен тази взаимна отговорност и грижа, социалният живот при Исляма се характеризира с взаимопомощ за добрина и набожност. Той се отличава с пълното признаване на отделния човек и неговите свещени права на живот, имущество и достойнство. Той се отличава също с ефективната роля, която отделният човек играе в областта на социалния морал и етика.
В ислямското общество отделният човек не може да бъде безразличен.Предписано му е да играе активна роля в установяването на здрав социален морал чрез подбуждане към доброто и борба със злото във всяка форма и със всички налични законни средства.
Ако човек прави това,той не само избягва злото и върши добро,но и подбужда другите да правят същото.Отделният човек,който се чувствува безразличен към своето общество,е егоист-грешник, неговият морал е в беда,съвестта му е разстроена,а вярата му е непълна.
Няма съмнение,че структурата на социалния живот при Исляма се характеризира с възвишеност,здравомислие и всеобхватност.Сред основните елементи на тази структура са искрена любов към събратята,братство в името на Аллах,милост към младите,уважение към възрастните,утешение към огорчените,посещение на болните,облекчаване на натъжените,уважение към другите хора в правото им на живот,имущество и чест. Това е взаимната отговорност между отделния човек и обществото.
Запазени са много изказвания на Пророка по този въпрос:
“Който в земния живот премахва горест от един вярващ,Аллах ще му премахне горест от горестите на Съдния ден.” *
Пророкът казва също: “Не е от нас онзи,който няма милост към децата ни,не уважава възрастните,не повелява одобряваното и не възбранява порицаваното.”
Казал е също: “Никой от вас не вярва истински,докато не заобича за своя брат онова, което обича за самия себе си.”
От друга страна, в Корана човек намира много знамения по този въпрос,например следните:
О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени! И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени. И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите. [3: 102-104]
О, вярващи, изпълнявайте обетите! И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието. [5: 1-2]
В допълнение към вече казаното още веднъж ще споменем, че образци на Исляма могат да бъдат видени в последната проповед на Пророка по време на прощалното му поклонение в Мека. Обръщайки се към десетките хиляди поклонници, наред с другите неща, той казал:
“О, хора! Чуйте моите думи, защото не знам дали другата година ще бъда удостоен с това, да съм пред вас на това място. Вашият живот и имущества са свещени и неприкосновени, докато се явите пред вашия Господ, както е свещен за всички този ден от този месец в този свещен град.Аз ви известих. Господи, бъди свидетел за това!
О, хора! Вие имате права над вашите съпруги и вашите съпруги имат права над вас. Отнасяйте се към съпругите си с любов и добрина.
О, хора! Чуйте моите думи и ги разберете! Знайте, че всички мюсюлмани са братя един за друг. Вие сте едно братство. Всичко, което принадлежи на един, е неприкосновено за неговия брат, освен ако не му го даде свободно, от добра воля. Пазете се от извършването на несправедливост! Аз ви известих. Господи бъди свидетел за това!
След мен никога не ставайте отново неверници, та да се убивате един друг! Аз ви оставих нещо, към което ако се придържате, никога не ще се заблудите Книгата на Аллах и Моя път. Аз ви известих. Господи бъди свидетел за това!
Вашият Господ е един и вашият баща е един. Всички сте от Адам, а Адам е от пръст. При Аллах най-достойният от вас е най-богобоязливият. Никой арабин няма предимство пред чужденец, освен със своето благочестие. Присъстващият да извести отсъстващия.”