Икономическият живот при Исляма също се базира на солидни основи и на Божествени предписания. Да се печели с честен труд е не само задължение, но и голяма добродетел.
Ако човек, способен да работи, разчита на някой друг, това е религиозен грях, позорно и унизително петно спрямо обществото. Аллах повелява на мюсюлманите да се издържат сами и да не разчитат на никой друг. Ислямът уважава всеки вид труд, щом не е противен и не води до грях или непокорство. С чиста съвест и дължимо от обществото уважение мюсюлманинът може да запретне ръкави и да се заеме с всяка налична работа например да цепи дърва, да ги събира и да ги продава, за да се храни,вместо да проси от другите, независимо дали ще му дадат или не. Според Исляма достойнството на честните работещи хора не бива да се засяга заради вида работа,която те вършат за насъщния, щом е честна. Трудещите се работници нямат ограничение при подобряването на съдбата им и повишаването на жизненото им равнище, колкото може повече. Те имат на разположение еднакви възможности и се ползват със свобода на предприемчивостта.
Това, което отделният човек направи или спечели със законни средства, става негова лична собственост, поради което нито държавата, нито някой друг може да го отнеме. В замяна на това право на частна собственост човек трябва да изпълни определени задължения към обществото и да плати определени данъци на държавата.
Когато това бъде сторено, той има пълно право на покровителство от държавата и свободата му на предприемчивост е осигурена и гарантирана. При ислямската система опасност от алчен капитализъм и разрушителен комунизъм никога не се поражда.
Предприемчивият индивид е отговорен за преуспяването на държавата и в замяна тя е отговорна за сигурността на индивида. Класовите конфликти се подменят от сътрудничество и хармония, страхът и подозрението се лекуват със завидна сигурност и самоувереност.
Икономическата система при Исляма не е формирана единствено въз основа на аритметични изчисления и възможности за производство. По-скоро тя е създадена и се схваща в светлината на цялостното ислямско учение. Аллах повелява на човека,работещ за друг човек, фирма или институция, да върши своята работа ефективно и честно. Пророкът е казал, че ако някой от вас реши да предприеме някаква работа,Аллах иска той да я направи досъвършенство. След като работата бъде извършена,работникът има право на справедлива отплата за своя труд. Работодателят, който не изплаща справедлива отплата или се опита да я намали, върши наказуемо деяние според Закона на Аллах.
Ислямът отделя голямо внимание на търговията. Честната търговия е разрешена и благословена от Аллах. Тя може да се изпълнява от отделни хора, компании, агенции и други. Но всички сделки трябва да се сключват с искреност и честност. Измамата,скриването на дефекти при търговията, възползването от нуждите на клиентите,монополът върху стоките за налагане на свои цени, са грешни деяния и са наказуеми от ислямския закон. Ако някой иска да живее прилично, той трябва да прави това по честен начин и с упорит труд. Иначе всеки придобил и израснал от непозволеното го очаква Огъня на Ада в Съдния ден. За борба срещу измамата и експлоатацията Ислямът изисква честност в търговията, той предупреждава измамниците, поощрява честните усилия и забранява лихварството или взимането на лихва, когато дава заем на нуждаещите се. Това е, за да се покаже на човека, че той притежава само онова, за което работи, и че използването на належащите нужди на другите хора е нерелигиозно,нехуманно и безнравствено. В Корана Всевишния Аллах казва:
Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха:
“Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно. Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник. [2: 275-276]
И въздигна Той небето, и положи везните, за да не престъпвате мярката. И отмервайте справедливо, и не ощетявайте в мярката! [55: 7-9]
Целта е човекът да бъде напътен към справедливостта, правия път, искреността и честността във всички свои отношения и сделки. Бъдещето на измамниците е мрачно и ги очаква най-суровото мъчение. Ето как Коранът разглежда този въпрос:
Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, изпълват мярката, а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба! Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени за великия Ден - Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете? [83: 1-6]
Освен това има многобройни хадиси на Пророка Мухаммед(Аллах да го благослови и с мир да го дари!),изключващи измамниците,експлоататорите,монополистите и нечестните бизнесмени от редиците на истинските мюсюлмани. Всяка сделка,в която има несправедливост или измама, или експлоатация, дори и ако е сключена,категорично се забранява и отменя от ислямския закон,Основната цел на ислямското законодателство в областта на икономиката и търговията е да се осигурят правата на отделния човек и да се поддържа солидарността на обществото,да се въведе висок морал в света на търговията и да се приложи Закона на Аллах в тази сфера на инициативата. Логично и последователно е Ислямът да се интересува от аспекти като тези, защото той не е само духовна формула, а завършена и цялостна система на живот.
В Корана и в хадисите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) постоянно се припомня на собствениците факта, че всъщност те са просто временни притежатели и че цялото владение е единствено на Аллах. В Исляма няма нищо, което да възпира мюсюлманина от придобиване на богатство и материални подобрения чрез законни средства и правилни начини. Но истина е, че човек идва на този свят с празни ръце и го напуска по същия начин. Действителният и истински Притежател на нещата е само Аллах, на Когото всеки собственик е просто един назначен притежател и обикновен довереник. Това не е само житейски факт, но също има и важно значение за човешкото поведение, което прави собственика винаги готов да раздаде в името на Аллах и да подкрепи достойни каузи. Това го прави отзивчив към нуждите на обществото, предопределя му важна роля, свещена мисия за изпълнение и го спасява от пропастта на егоизма, алчността и несправедливостта. Това е концепцията за имуществото при Исляма и то е действителното положение на собствениците. Коранът смята притежанието за изпитание и пробен тест, а не за белег на добродетелно превъзходство или привилегирована знатност, или за експлоатация. Всевишния Аллах казва:
Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил.Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден. [6: 165]
Нещо повече, Коранът съобщава на човечеството един интересен разговор между Муса и неговия народ. Той е следният:
Каза Муса на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах и търпете!
Земята е на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своите раби, а краят принадлежи на богобоязливите.” Казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас.” Каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да ви стори наследници на земята, за да види как ще постъпите.” [7: 128-129]
Този разговор между Муса и неговия народ не означава в никакъв случай признаване на някаква привилегирована класа на човечеството по расов признак или етническа принадлежност. Това означава също, че Коранът одобрява поведението и възгледите на последователите на Муса в по-ново времее. Тонът на текста е по-скоро укорителен и критичен към съмняващите се, и потвърждава, че всичко на земята принадлежи единствено на Аллах, и Той го дарява на когото пожелае от Своите раби под формата на наследено доверие и всъщност изпитание. Смисълът още веднъж се довежда до идеите на Корана. Например в него се казва:
Негово е владението на небесата и на земята. При Аллах ще бъдат върнати делата. [57: 5]
Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и раздавайте от онова, на което ви стори Той наследници! За онези от вас, които вярват и раздават, за тях ще има голяма награда. И какво ви е, защо да не повярвате в Аллах,когато Пратеника ви зове да повярвате във вашия Господ, и Той вече получи вашия обет, ако сте вярващи? [57:7-8]
За разлика от комунизма, Ислямът замества тоталитарната изкуствена власт на комунистическата държава с върховната власт на Аллах, и комунистическата теория за класовата борба със здравия морал, взаимните отговорности и сътрудничество. От друга страна, той предоставя всички възможни застраховки срещу алчния капитализъм и безжалостната експлоатация от страна на собствениците. Ислямската икономическата система признава “независимата” личност на отделния човек и неговите естествени стремежи към труд и притежаване. Но той не приема абсолютното отделяне на човека от Аллах и от вселената, не боготвори човека или неговия капитал, нито боготвори пролетариата, нито пък премахва свободната инициатива. Той приема човека по начина, по който е сътворен от Аллах и според това се отнася с него по съответния начин като взима предвид неговите инстинктивни стремежи и ограничена сила.
Човекът е човек и той трябва да бъде приеман и третиран като такъв. Той не е бог, нито полубог, комуто се приписва абсолютна власт и неоспорима безпогрешност, нито е презряно или незначително същество. Той трябва да бъде признат, но в рамките на неговото реално състояние и ограничена природа. Той не е над или извън останалата вселена, а е част от цялата система, елемент от цялостния фундамент на вселената.
Въпреки че човекът се поощрява да работи, разполага със свободна инициатива и има право да печели и притежава, фактът, че е само един довереник, поражда необходимост от мерки да се осигури подходящо управление на доверените му имоти.
Той е свободен да печели, да инвестира и да харчи. Вършейки това, той се ръководи от висши принципи, които го предпазват от отклонение. Собствениците не са безрезервно свободни да харчат парите си или да управляват имуществата си по начина, по който желаят, а има определени правила за разходите. С думите на Корана Аллах повелява на собственика да изпълнява финансовите си задължения спрямо своите събратя и да бъде умерен в личните си разходи:
И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя], но не пилей с прахосничество! Прахосниците са братя на сатаната.
Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник. И ако се отдалечиш от тях, търсейки от своя Господ милост, на която се надяваш, кажи им поне блага дума! И не сторвай ръката ти да е прикована към шията [в скъперничество], и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван,безпомощен! Твоят Господ увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. За Своите раби Той е сведущ, всезрящ.