1. Всяко действие на отделния мюсюлманин или на мнозинството мюсюлмани трябва да бъде вдъхновявано и ръководено от Закона на Аллах, който е конституцията,избрана от Аллах за неговите искрени раби:
И нека хората на Евангелието отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал,тези са нечестивците. [5: 47]
И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им... [5: 49]
2. Върховната власт в ислямската държава не принадлежи нито на управляващия,нито на обикновените хора. Тя принадлежи на Аллах и хората, упълномощени от Него,упражняват Неговия Закон и осъществяват Неговата воля. Управляващият е само действащо изпълнително лице, избрано от хората, за да им служи според Закона на Аллах. Това е основният ислямски възглед за вселената, на която Аллах е Създател и в която Той е Единственият Господар без съдружник. В Корана човек намира следните изказвания:
Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението. Той над всяко нещо има сила. [67: 1]
Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост.Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ,всезрящ. [4: 58]
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята,и на всичко между тях.Към Него е завръщането. [5: 18]
3. Целта на ислямската държава е да осигури справедливост и да гарантира сигурност и покровителство на всички граждани,независимо от цвят, раса или вероизповедание,в съответствие с повелите на Аллах така,както са споменати в Корана. Въпросът за религиозните или расови малцинства не се повдига, докато тези граждани почитат закона и са мирни. Всевишният Аллах казва:
О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах свидетели със справедливостта!И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи!Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. [5: 8]
Онези, които,ако ги утвърдим на земята,отслужват молитвата и дават милостинята закат,и повеляват одобряваното,и възбраняват порицаваното...При Аллах е завършекът на делата. [22: 41]
4. Ислямската държава, създадена за гореспоменатите цели и за да се прилага Законът на Аллах, не може да бъде управлявана от никоя политическа партия с неислямска платформа или подчинена на чужди сили. Тя трябва да бъде независима и да упражнява своята власт в името на Аллах и за Неговата кауза. Това произлиза от принципа, че мюсюлманинът се подчинява единствено на Аллах и спазва Неговия Закон, предлагайки сътрудничество и подкрепа на онези, които упражняват Закона и следят за неговото изпълнение. Така че при Исляма е немислимо мюсюлманската общност да иска поддръжка от каквато и да е партия с неислямска платформа или да отстъпи на неислямско правителство с чужди цели и произход.
“Аллах не ще направи за Неверниците път против вярващите.” [5: 141]
Аллах не ще направи за неверниците път против вярващите. [ 5?: 141]***(сура 5 е до 120 стиха?!)
Всевишния Аллах казва също:
Ако вярващите бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: “Чухме и се покорихме!” Тези са сполучилите. [24: 51]
Всевишния Аллах е повелил:
Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела,че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците. [24: 55]
Аллах предписа: “Аз ще надвия, и Моите пратеници.” Аллах е всесилен, всемогъщ. Не ще намериш хора, които вярват в Аллах и в Сетния ден, да обичат противящите се на Аллах и на Неговия Пратеник, дори да са бащите или синовете им, или братята, или роднините им. На тези Той вложи вярата в сърцата им и ги подкрепи с дух от Себе си. И ще ги въведе в Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Те са привържениците на Аллах. А привържениците на Аллах са сполучилите. [58:21-22]
5. Управляващият не е господар на народа. Той е представителен служител, избран от хората и извлича своята власт от своето послушание към Закона на Аллах, Законакойто задължава и управители, и управлявани с тържествен договор, контролиран от Всевишния Аллах. Политическият договор при Исляма не се сключва само между правителството и народа. Той е между всички тях, от една страна, и Всевишния Аллах,от друга, и е морално валиден и задължаващ само дотогава, докато хората изпълняват своите задължения пред Аллах. Управителите, които са избрани от своя народ да упражняват повелите на Аллах, имат право на неговата поддръжка и сътрудничество само дотогава, докогато зачитат повелите на Аллах. Ако хората или отделен член на обществото не подкрепят такива управляващи или не сътрудничат с тях, постъпката им ще се смята за грешка и срещу правителството, и срещу самия Аллах. По подобен начин, ако правителството се отклони от Пътя на Аллах и не спазва Неговия Закон, то не само върши престъпление, но също и няма право на поддръжка и лоялност от страна на хората. В Корана Всевишния Аллах казва:
О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход. [4:59]
Послушанието пред натоварените с власт се обуславя от тяхното собствено послушание пред Закона на Аллах и Пътя на Неговия Пратеник. В един от своите хадиси Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Няма послушание пред никое същество, ако това ще доведе до непослушание пред Аллах.”
Ранните последователи на Мухаммед са разбирали този принцип много ясно и са заявявали в първите си изказвания за политиката, че трябва да бъдат слушани и подпомагани дотогава, докогато те самите изпълняват повелите на Аллах, и че нямат право да искат послушание от хората, ако те самите се отклоняват от пътя на Аллах.
6. Управляващият и висшите служители трябва да бъдат избрани сред най-компетентните въз основа на личните им качества, способност и познания. Изборът на кандидат не трябва да се основава на неговото положение, защото то не означава непременно компетентност за висок обществен пост, нито издига или принизява личните качества на отделния човек. Всеки трябва да бъде оценяван според неговите лични качества по-отношение на които семейният престиж, расата и възрастта не играят важна роля. Кандидатите могат да бъдат избрани чрез публично съгласие в преки общи избори или да бъдат подбрани и упълномощени от народни представители, избрани от различни обществени групи. Така една ислямска държава може да има толкова представителни съвети или местни управления, колкото иска. Правото на избор или подбор и поведението на администрацията се управляват от Закона на Аллах и трябва да имат за цел защита на обществените интереси като цяло. Пророкът Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал: “Онзи, който назначава човек на обществена служба, след като в неговото общество има по-добър от този довереник, той изменя на доверието на Аллах и на Неговия Пратеник, и на мюсюлманите.” (В политически смисъл това означава, че електоратът не може да е безразличен към обществените събития и когато пуска бюлетини, гласува след внимателно проучване и предварителен избор. По този начин държавата може да има възможно най-добрия пазител на сигурността и на съзнателното гражданство, нещо, от което са лишени много демократични държави.)
7. След като хората направят избора си или подбора на своя управител, всеки гражданин трябва да следи, колкото е по силите му, поведението на администрацията и да задава въпроси, свързани с управлението на обществените дела, по всяко време,когато забележи нещо нередно. Ако администрацията измени на доверието на Аллах и обществото, тя няма право да продължи работа трябва да бъде сменена с друга отговорност на всеки гражданин е да участва в процеса на управление в името и интереса на обществото. Затова наследствената власт или пожизненото управление са неприложими в една ислямска държава.
8. Въпреки че управляващият се избира и назначава от хората, неговата първа отговорност е пред Аллах, и едва после пред хората. Неговата длъжност не е само символична, ролята му не е абстрактна. Той не е просто безпомощна марионетка, чиято функция е да подписва документи или да изпълнява неизменно обществената воля, т. е. независимо дали е правилна или не. А трябва да изпълнява фактическата власт от името на народа и в негов интерес според Закона на Аллах, защото той има двойна отговорност. От една страна,е отговорен пред Аллах за своето поведение,и,от друга,е отговорен пред хората,които са му гласували доверие.Той отговаря пред Аллах за това, как се е отнасял със самите хора или с техните представители.Но и управляващият, и самият народ отговаря пред Аллах за това, как се е отнасял със самите хора или с техните представители.Но и управляващият, и самият народ отговарят пред Аллах за това, как са се придържали към Корана, как са спазвали Закона на Аллах,който Той им е дал като обвързваща сила.Негова отговорност пред хората е да управлява делата им в техен интерес и негова отговорност пред Аллах е да върши това според Закона на Аллах. Така политическата система е напълно различна от всички други политически системи и доктрини, известни на човечеството.
Управляващият не може да управлява хората само според неговото или техните собствени желания. Той трябва да им служи, превръщайки справедливостта в общ закон, тяхното истинско послушание пред Господа на световете в редовна функция на държавата, а здравият морал в основата на всички административни начинания.
9. Въпреки че Коранът е конституцията на ислямската държава, Аллах повелява на мюсюлманите да упражняват обикновените си дела с помощта на законодателните съвети и консултативните органи на местно, национално и международно равнище.
Всеки гражданин на ислямската държава е длъжен да дава по най-добрия начин съвети, свързани с общите въпроси, и да му се осигури това право. За да се изпълни това задължение по практичен и полезен начин, управителите трябва да търсят съвета на образованите и опитните членове на общността. Но това в никакъв случай не отменя правата на обикновените граждани,които трябва да изкажат мнението си,щом възникне повод.
По този начин всеки гражданин на ислямската държава има задължение, което упражнява по един или друг начин, да се интересува, пряко или косвено, от състоянието на обществените дела. Ислямската история дава достоверни свидетелства за това, как управляващите и халифите са били питани, съветвани и коригирани от обикновените хора, мъже и жени. Принципът на взаимната консултация е толкова фундаментален при Исляма, че човек не само трябва да казва това, което мисли, но и да върши същото по най-искрения и действен начин в интерес на обществото.
Консултативните методи в политиката или в другите области са не само демократична формула на правителство, но и религиозна повеля и морално задължение, както на управляващите, така и на управляваните. Въпреки постоянното приложение на този принцип, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) е казал, че даването на добър съвет е основен дял от религията. Целта на такъв съвет е спазването на Закона на Аллах, зачитане на правата на гражданите и изпълнение на техните задължения. За да се избегне издигането на професионални политици и да се противодейства на безличните политици с опортюнистични платформи, Пророкът е казал: “Всеки, който вярва в Аллах и Съдния ден, да каже нещо добро или да мълчи.” (общоприет хадис)
Това е предупреждение към хората да се предпазват от празните думи и от даването на недобронамерени съвети. Това гарантира, че съветът се дава с най-искрени намерения и е в интерес на хората. Търсенето на съвет от страна на управляващия и даването му от народа не е въпрос на избор или доброволна мярка. Това е дял от вярата и е религиозна повеля. Самият Мухаммед, въпреки че е бил предпазен от грешка, е търсел съвети от своите сподвижници. Аллах е казал:
По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли[нещо],уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему. [3:159]
Изреждайки характеристиките на вярващите, Коранът ясно споменава взаимното съветване по делата. Всевишния Аллах казва:
... и за онези, които отбягват големите грехове и скверностите, и дори да се гневят, прощават; и за онези, които откликват на своя Господ и отслужват молитвата, и по делата се съвещават помежду си, и от онова,което им дарихме за препитание, раздават; и които, ако ги сполети насилие,се бранят. [42:37-38-39]
10. При политическата система на Исляма всеки гражданин има свобода на религия и съвест, на мислене и изразяване и да подобрява своето положение, да работи и да бъде конкурентноспособен, да печели и притежава, да одобрява или да не одобрява нещата, според собствената си преценка. Но неговата свобода не е и не може да бъде абсолютна, иначе води до хаос и анархия. Тя се гарантира от Закона на Аллах и се управлява от същия този закон. Докато е в неговите рамки, тя е естествена привилегия на всеки отделен гражданин, но ако престъпи закона или влезе в конфликт с общия интерес, тя се превръща в нарушение на Божия закон и трябва да се контролира.
Отделният човек е част от общата вселена и затова трябва да се приспособи към Закона и към повелята на Аллах Закон,съгласно който се управлява цялата вселена.От друга страна,човек е член на своята общност или нация и трябва да приспособи собствените си права и интереси към тези на другите по взаимоизгоден начин.Ако отделен човек има собствено мнение по даден въпрос от обществен интерес и види, че мнозинството е на друго мнение,той накрая трябва да се присъедини към него в името на солидарността и сътрудничеството,но при условие, че решението на мнозинството не противоречи на Закона на Аллах.Все пак,в процеса на формиране на общественото мнение човек има пълно право да изразява собственото си мнение и да убеждава другите в неговото становище без никаква принуда.Когато стане ясно, че мнозинството е избрало различна от неговата посока, тогава той е длъжен да я следва,защото въпросният проблем вече не се обсъжда от отделния човек, а е от компетенциите на колектива.
11. Управлението на ислямската държава е обществено доверие, гласувано на управляващите и служителите според повелята на Всевишния Аллах и съгласието на народа.Аллах е Най-висшия Надзорник над всичко във вселената.Онзи, който управлява,трябва да е предан на поверената му власт и да вярва във Всевишния Аллах.
И ако мнозинството от хората са мюсюлмани,онзи, който стане президент или халиф,трябва да бъде истински мюсюлманин.Тези мерки са необходими, за да се служи на колективния интерес и за изпълнение на задълженията по изграждането на държавата на Аллах, а също и за осигуряване и зачитане на правата на така наречените “религиозни и етнически малцинства”.
Жалко за човечеството, че това управление на Исляма е било лошо разбирано и изопачавано. Факт е, че това управление не води до дискриминация на малцинствата, а по-скоро ги защитава и утвърждава техните правата. Добре дошъл е всеки, който иска да зачита законите на ислямската държава, като споделя с другите задълженията и прерогативите на съответното гражданство. Това, че не е мюсюлманин, не пораждаа пренебрежение към него, нито го определя като гражданин от втора ръка, когато се подчинява на общите закони на държавата и упражнява правата си по отговорен начин.
Например, ако той желае да плаща милостинята закат и другите държавни данъци,подобно на мюсюлманите, за поддръжка на държавата и за да подсигури собствената си сигурност и благополучие, той може да го стори. Но ако мисли, че плащането на милостинята закат е унизително за неговото достойнство или оскърбително за неговите чувства на немюсюлманин, той може да плаща своите данъци под друга форма, известна като “дан” (“ джизиа ”). Така той има избор, който самите мюсюлмани нямат. В замяна на своя принос към държавата той получава пълно право на защита и сигурност от страна на държавната администрация и на обществото.
По същия начин, ако такъв гражданин иска да управлява личния си живот относно брак, развод, храна, наследство и т.н. според ислямския закон, желанието му трябва да се изпълни и правата му да се уважат. Но ако желае да управлява тези дела според собственото си религиозно учение, той е абсолютно свободен да го направи и никой не може да попречи на правата му в това отношение. Така по лични и сантиментални въпроси той може да прибягва до собственото си учение или до обществените норми,но по въпроси от колективен интерес и по общи въпроси той трябва да се придържа към закона на държавата, закона на Аллах. Независимо какво ще избере, той има право на покровителство и сигурност толкова, колкото и всеки друг гражданин. Всичко това не е мечта за небесно царство, което предстои да настъпи. Това е учението на Корана, практиката на Мухаммед и фактите от ислямската история. Веднъж Умар ибн ал-Хаттаб, вторият халиф след Мухаммед, минавал покрай място, където намерил един стар евреин в окаяно състояние. Умар попитал за него, разбрал в какво положение се намира и със съжаление му казал: “Не сме справедливи към теб. Ние събирахме от теб налозите, когато имаше сили. А сега си изоставен и пренебрегнат. Колко несправедлив към теб бе Умар!” След като изрекъл тези думи, разпоредил редовно да обезпечават стария човек заповед, която веднага била изпълнена. Умар и другите управители получили своята политическа насока директно от Мухаммед, който от своя страна бил научен от Аллах. Тези възгледи са посочени в Корана, в знамения като следните:
Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях те са угнетителите. [60:8-9]
Накрая, съвсем погрешно е ислямската държава и нуждата є от глава-мюсюлманин да се сравнява със светската държава, в която на теория е възможно държавният глава да принадлежи към малцинството. Сравнението е погрешно и заблуждаващо по няколко причини. Първо, подобен подход приема, че секуларизмът, макар и изкуствен,е по-здрав от ислямската идеология. Такова предположение и такава предпоставка са претенциозни.
Второ, задълженията и правата на държавния глава при Исляма са твърде различни от тези на равнопоставения му в светското общество, както бе посочено по-горе.
Трето, модерният светски дух е едно апологетично възвръщане,което е несвойствено за Исляма. Нещо повече, един държавен глава може да принадлежи към расово, етническо или религиозно малцинство, но той почти неизменно трябва да се присъедини към партията на мнозинството. Всъщност, това замества религиозното мнозинство с политическо, което едва ли е подобрение на положението на малцинството. По-нататък, целият светски принцип предполага, че постът държавен глава е право или привилегия, която може да бъде дадена на отделния човек или отнета от него. Ислямската позиция е коренно различна. При Исляма постът държавен глава е първо и преди всичко задължение, изпитание, дълг и голяма отговорност. Затова ще бъде несправедливо Ислямът да възложи подобна отговорност на немюсюлманин.