Това е рядка тема,която е изучавана вече четири години от един офталмолог,който е бил подтикнат и подбуден(въодушевен, вдъхновен) от хадиса на Пратеника/с.а.с./,в който се повелява:
“Когато чуете кукуригането на петлите, помолете Аллах за благодат, защото те са видели меляике(ангел)!А когато чуете рев на магаре, потърсете убежище при Аллах от прокълнатия шейтан(сатана), защото то е видяло шейтан!”
От приложеното в хадиса става ясно, че мощта(силата) на човешката зрителна сетивна система е ограничена и се различава от зрителната мощ(сила) на магарето и зрителната мощ на петлите. Значи, силата на визуалното възприемане на човека е ограничена и не може да вижда под ултрачервените лъчи, нито над ултравиолетовите лъчи. Докато силата на зрението на петлите и на магаретата преминава тази граница.
Сега идва въпросът:
Как магаретата и петлите могат да виждат джинове и меляикета?
Отговорът гласи:
Магарето издържа на ултра червените лъчи, защото шейтаните са от ранга на джиновете, които са създадени от огън,съответно от ултра червени лъчи.
Затова магарето вижда джиновете, а не може да види меляикетата.
Докато петлите издържат на ултравиолетовите лъчи, защото меляикетата са създадени от светлина(нур), съответно от ултравиолетови лъчи.
Затова петлите виждат меляикетата.
Това показва, защо шейтаните бягат при споменаването на Аллах(С.Т.) Причината за това е, че меляикетата присъстват там, където се споменава Аллах (С.Т.), а шейтаните бягат, което ни подсеща за поговорката, която гласи:
“Когато дойдат меляикета, шейтаните бягат.”
Тук идва въпросът:
Когато присъстват меляикета,защо шейтаните бягат?
Отговорът гласи:
Когато шейтаните видят светлината(нура) на меляикетата, то това им вреди.
Съответно, когато се слеят ултра червените и ултравиолетовите лъчи, в този случай ултра червените лъчи се губят.
Най-важното на това място е хадисът,пренесен от ибн Аббас/р.а./ от Аиша/р.а./,която казва,че Пратеника/с.а.с./ можел да вижда в мрачна нощ, също както вижда в светъл ден.
От ибн Аббас/р.а./ се пренася, че Пратеника/с.а.с./ е казал:
“Видях как меляикетата измиха Хамза ибн Абдулмуталиб и Ханзал ибн Ер-Рахиб.”
От Енес/р.а./ се пренася, че Пратеника/с.а.с./ е казал:
“Подредете и изравнете сафовете(редиците).Съберете рамената и попълнете празнините! Защото, кълна се в Онзи, в чиято ръка е моята душа, виждам как шейтаните влизат в празнините на сафовете(редиците) като дребни черни овци.”
Тези три хадиса поясняват, че Пратеника/с.а.с./ е имал способността да може да вижда нощем както през деня.
А това науката го доказва едва след 1426 години и то с помощта на нощните телескопи, защото с тях нощем може да се вижда така ясно, както се вижда през деня.
Нощните телескопи не могат да предоставят ясна картина, а само едноцветни ефекти, да речем червени или зелени.
Що се отнася до вторият хадис, в който се споменава за виждането на меляикетата, той ни потвърждава, че Пратеника/с.а.с./ е можел да вижда и над ултравиолетовите лъчи.
След 1426 години днес науката не е успяла да измисли приспособление, с което да може да се вижда в ултра виолетовия спектър на светлината.
А отнасно третият хадис мислим, че е ясен и не се нуждае от разяснение.
Всевишният Аллах казва в Корана:
“Но снехме от теб покривалото и твоят поглед днес е проницателен.”
/Каф,50:22/
При описването на хуриите казва:
“И ще имат хубавици с големи очи”
/Ел-Уакиа,56:22/
Научно разяснение:
Аллах/С.Т./ казва на Пратеника/с.а.с./:
“Но снехме от теб покривалото и твоят поглед днес е проницателен.”
/Каф,50:22/
Всеки човек има на очите си покривало, което не му позволява да вижда много работи.
След смъртта зрението става по-силно(развито), след снемането на това покривало от очите.
Тогава човекът вижда всички работи, джиновете и меляикетата.
Пратеникът/с.а.с./ е имал остро(проницателно) зрение, както това се изтъква в айета, тъй като Аллах му е отстранил това покривало, за да може да вижда(“твоят поглед днес е проницателен”), затова можел да вижда меляикетата и онези, които кланяли зад него:
“Правилно правете рук’у и седжде, защото кълна се в Аллах, зад гърба си виждам кога правите рук’у и седжде.”
Можел да вижда нощем така ясно, както виждал през деня. Значи зрението на Пратеника/с.а.с./ е същото като онова на всеки от нас след смъртта, т.е. остро(проницателно) зрение. Това не е онова слабо зрение, което притежават живите и обикновени хора.
Пратеника /с.а.с./ казва:
“Когато душата излиза, погледът я следва.”
Значи душата е отделена от зрението(погледа) и че погледът я следва където и да ходи.
Като че ли погледът е независим орган.
Оттук е и представата за острия, проницателен поглед, от който е отстранено покривалото.
Не вярвам, че очите на мъртвия човек виждат душата и че я следват, защото са станали немощни да могат да я видят или пък да я следят, защото техните(нервните) клетки, които приемат образа и го изпращат към мозъка са мъртви.
Обикновеният човек не може да забележи меляикетата и джиновете. Това е също остро зрение(поглед), но с покривало на него.
Когато се отстрани това покривало, при идването на смъртта, мъртвецът се вижда и дори вижда и своята душа, която излиза. Понякога това покривало се снема няколко мига(момента) преди смъртта.
Затова чуваме някои добри хора, които са на смъртен одър, че виждат меляикета и джинове.
Аллах /С.Т./ казва:
“И не се отклони погледът[на Мухаммад], и не се откъсна.”
/Ен-Неджм,53:17/
Оттук е и представата за острия поглед,с който Пратеника/с.а.с. / успявал да види меляикетата и чудесата по време на възнесението Ми’арадж.
Значи, човекът се състои от тяло, душа и поглед(зрение), забулен(покрит) с покривало.
А когато умре край него остават душата и проницателният поглед, който следва душата. Пратеникът /с.а.с./ е човек, който е имал тяло, душа и поглед, който не е бил покрит с покривало. Неговият поглед и на дунята (земята) е бил проницателен (остър). Ако Пратеникът /с.а.с./ е бил на Ми’арадж само духовно, както смятат някои, то това би означавало, че той нищо не е могъл да види, защото душата не може да вижда. Това е доказателство, че Пратеника /с.а.с./ не е бил на Ми’арадж само духовно, а и телесно с погледът, върху който няма покривало, острият (проницателен) поглед, с който можел да види меляикетата. Силата на неговият поглед била същата и на Земята. Известно е, че обичайното зрение (поглед) се състои от две очи, очни нерви и първична зрителна зона, което се намира в тилния дял на кората на мозъка. Освен това съществува и остро зрение, което следи душата и е отделено от нея. За сега не се знае от какво се състои. При идването на смъртта, а понякога и преди това, спира работата на обикновеното зрение, с което виждаме. А при спирането на работата на обикновеното зрение се активира острият (проницателният) поглед, който няма покривало върху себе си. Неговата първа функция е следването на душата.
“Но снехме от теб покривалото и твоят поглед днес е проницателен.”
/Каф,50:22/
Не е чудно, че острото зрение се активира след смъртта на човека, а също и, че всеки човек от раждането си притежава остро зрение.
Само че този вид зрение е “приспано” и се “събужда”, когато душата отива към своя Създател.
Сега идва въпросът:
“Дали острото зрение може да се “събуди”, докато сме живи?"
Отговорът е:
Острото зрение се активира хиляди пъти по време на човешкия живот. Всъщност, всеки от нас всяка нощ вижда с острото зрение.
Всеки път, когато се увеличи добротворството и богубоязънта на човек се увеличава и силата на неговото зрително възприятие чрез острото зрение.
Така можем да кажем, че острото зрение на хората след Пратеника/с.а.с./ е било най-изразено при Ебу Бекр/р.а./.
Дали сте разбрали(установили) кога се “събужда “ и активира това остро зрение?
То се активира, когато ние спим!
Не говорим за сънищата, а за онова, което виждаме, докато спим. Бихме искали да поясним: ако в съня си видим Пратеника /с.а.с./ или някой от Пратениците, асхабите, меляикета, шейтани, Дженнет, Джехеннем или Съдния ден, или пък някой починал отдавна и т.н.
Тогава е приложено това остро зрение.
Затова не е учудващо, когато един есхаб казва на Пратеника/с.а.с./, че в съня си вижда как пред него се търкаля собствената му глава!
Ако размислим върху онова, което бе споменато по-горе, ще видим, че обикновеното зрение(поглед) се “буди” и активира, докато сме живи и умира, когато и ние умрем.
А що се отнася до острото зрение(проницателния поглед), то той спи, докато сме будни и се буди, докато ние спим.
Така за последен път се буди, когато душата напуска тялото и то няколко мига преди излизането й.
Тогава за последен път се буди и повече не “заспива”.
Господи наш, стори така, че нашият поглед(зрение) да се радва на гледането на Твоето лице! АМИН!
Аллах /С.Т./ казва:
“С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър.”
(Божественото откровение може да се предаде чрез низпославане насън или чрез влагане в сърцето,както и посредством слова, изречени от Всевишния Аллах,без Той да се показва(така е постъпил с пророка Муса, мир нему).
Джибрил е онзи,когото Аллах изпраща със Своето откровение.
/Еш Шура,42:51/
Това означава, че Аллах/С.Т./ с нито един Пратеник,ако изключим Муса/а.с./,не е говорил,освен по два начина: чрез Джибрил/а.с./ или зад “преграда”.
Каква е тази преграда?
Това е острото зрение(проницателния поглед) при спането. Оттук се разбират и думите на Пратеника/с.а.с./, че сънищата на Пратениците са истина.
Тяхното зрение е остро(проницателно), а тази острота (проницателност) се увеличава с оглед на това, че Пратениците са отбрани творения, до такава степен, че ако не са видели Аллах директно, то достатъчно е, че е говорел с тях.
Това ни показва силата на тяхното остро зрение (проницателен поглед).
Това ни подсеща за по-горе изреченото правило, че човекът, който е по-добър и по-богобоязлив, то неговата сила и проницателност на погледа(зрението) му е по-голяма.