Тефсир на айет 141 от сура ал-Aнам

141. Той е, Който създаде градини от растения с асми и без асми, и палмите, и насажденията с различни вкусове, и маслините, и наровете сходни и несходни. Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им, но не прахосвайте Той не обича прахосниците. След споменаването за това, как езичниците са се отнасяли към домашните животни и посевите, които Аллах е обявил за позволени, Всевишният и Всеблаг Аллах е напомнил, че посевите и домашните животни са Негова милост по отношение на рабите и хората са длъжни да изпълняват свързаните с тях материални задължения. Аллах е, Който създаде градини от растения с асми и без асми, т.е. бостани с всевъзможни дръвчета и различни растения. Едни градини са с асми, благодарение на които клонките на дръвчетата се издигат над повърхността на земята, а други не се нуждаят от асми, защото в тях растат дървета с мощни стволове, или пълзящи растения. Всичко това свидетелства, че градините носят огромна полза, и че именно, Всевишният Аллах е научил рабите да отглеждат дръвчета и асми. Всевишният Аллах също така е сътворил и палмите, и насажденията с различни вкусове, които растат заедно и се напояват с една вода, но се превъзхождат по вкус. От всички растения Всевишният Аллах е отделил финиковата палма и различните зърнени култури, тъй като те носят голяма полза и са основни хранителни продукти за болшинството хора. Всевишният Аллах също така е сътворил и маслините, и наровете сходни и несходни, а плодовете им се различават по форма и вкус. За какво Всевишният Аллах е създал тези градини заедно с плодовете? Отговаряйки на този въпрос, Всевишният Аллах е съобщил, че те са създадени за благо на рабите. Яжте от плодовете им, т.е. хората могат да употребяват в храната си фурми и зърнени култури,когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им! Тук става дума за зекята, който се взема от урожая на определени зърнени култури, ако той достигне облагаемия минимум при зекята нисаб. Всевишният Аллах е заповядал да се плаща зекята от събирането на урожая от зърнените култури в деня на беритбата, защото срока на беритбата е подобна на времето за преминаването на цяла година. Освен това, именно, този ден с нетърпение се очаква от бедняците и нуждаещите се, и през този ден за селскостопанските производители е най-лесно да заплатят задължителния зекят, защото могат без труд да отделят част от урожая, който предстои да раздадат от тази част, която те оставят за себе си. След това Всевишният Аллах е повелил: Но не прахосвайте Той не обича прахосниците! Всевишният Аллах е забранил да се разточителства в храната, да се яде повече от необходимото и да се изяжда частта от реколтата, която селскостопанския производител е длъжен да раздаде в качеството на зекят. Всевишният Аллах също така е забранил да се разточителства при раздаването на зекята и да се изплаща над определеното,причинявайки вреда на себе си,семейството си и накърнявайки правата на кредиторите. Изброените постъпки се явяват проява на прахосничество и излишество, което е забранено от Всевишния Аллах. На Него не е угодно рабите да постъпват по този начин,защото подобни постъпки са Му ненавистни. От този прекрасен айет следва, че мюсюлманите са задължени да плащат зекят от плодовете и зърнените култури. Този зекят не се заплаща, след като премине цяла година, а в деня на беритбата и прибирането на урожая. Реколтата от тези видове имущество се прибира веднъж годишно дори ако след беритбата тя престои в хранилищата няколко години, защото Всевишният Аллах е заповядал да се заплаща от нея дължимото в деня на беритбата й. Изключение от това правило са плодовете и зърнените култури, предназначени за търговия. От този айет също така следва, че ако стихийно бедствие е погубило реколтата от плодове или зърнени култури до тяхното прибиране, то стопанина на урожая не носи отговорност за неплащането на зекят, след като реколтата е погубена не по причина на неговото нехайство. От това също така следва, че се разрешава яденето на фурми и зърнени култури преди настъпването на срока за заплащане на зекята, при това изяденото количество не се взема под внимание при определяне размера на зекята, тъй като той се плаща от реколтата останала за времето на беритбата. Именно, затова пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е разпращал оценители, които са оценявали реколтата, определяли са размера на дължимия зекят и са разрешавали на стопаните да оставят за семейството си една трета или една четвърт част от зекята, които са могли да консумират сами или да раздадат на хората.