Този, който смята, че смъртта е последният етап на съществуването,
след който няма да има равносметка, нито Дженнет (Рай) или Джехеннем (Ад),
нито живот след това, допуска голяма грешка, която ще му донесе огромни загуби.
Ако беше така, не би имало мъдрост, с която да започне сътворяването и съществуването,
и всички хора биха били еднакво спокойни след смъртта.
Вярващият и неверника биха били в еднакво положение: убиецът и неговата жертва,
потисника и потискания, смирения и непокорния,
прелюбодеецът и онзи, който пази целомъдрието си и т.н.
Това е вярата на политеистите, които са по-лоши и от животните.
Единствено човек, който е без срам и без разум би изказал подобно становище.
Всемилостивият Аллах повелява:
"Неверниците твърдят, че не ще бъдат възкресени.Кажи:
"Не, кълна се в своя Господ, ще бъдете възкресени,
после ще бъдете известени за вашите дела. За Аллах това е лесно."
(Сура Тагабун: 7)
Също така казва:
"И дава той пример на Нас, а своето сътворение забравя.
И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?"
Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път.
Той знае всичко как се сътворява."
(Сура Йа Син: 78-79)
Смъртта е състояние, при което душата се отделя от тялото.
След като тя излезе, човекът се пренася от един свят (земния) в друг (отвъдния).
Неговата книга с делата се затваря и повече няма възможност за разкаяние.
Пророкът (с.а.с.) казва:
"Аллах приема покаянието на Своя раб докато настъпи смъртния час
(т.е. когато душата напуска тялото)."
(Ат-Тирмизи)