Разделение, в името на какво?

Аллах е един.

Пътят на Аллах е един.

Името на този път е Ислям.

 Всеки отдаден по пътя на исляма, се нарича мюсюлманин. И всички мюсюлмани са братя.

Най-характерно за братството е наличието на обич, уважение, единство и взаимност.

Ако тези качества липсват в ежедневието на мюсюлманите, те ще заприличат на топчетата от един скъсан тесбих и ще продължават да бъдат жалки представители на своите общества и държави.
Защото най-важният момент, който може да издигне един народ морално и материално, който може да го задържи на крака и да го направи водеща сила за човечеството, е единството.

Ако се обърнем към човешката история, ще открием тази неизменна истина.

Колко общества и народи са достигали върха на своето развитие благодарение на сплотеността и единството помежду си.

И същите тези народи са били обричани на самоунищожение и крах тогава, когато вътре в тях са прониквали разцеплението и раздорът.
След като истината е такава, нима е възможно един мюсюлманин, който носи на челото си сиянието на честитата ни религия, един мюсюлманин, който е намерил богатството на Корана и в чието сърце свети съживителната светлина на Аллаховия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем), да пропадне в ямата на разделението, омразата, караниците, одумването, лъжите... и да изостави единството и братството!

Ако попаднат в този капан на злото, мюсюлманите ще извършат страшно престъпление, защото когато вярващите се мразят, когато всяват раздор и разединение помежду си и се разделят на групи, тогава цели народи страдат и биват обречени на злощастие.

А като резултат от това ще изгубят и земния и отвъдния живот.

И тогава нито парите, нито властта, нито славата, нито децата ще могат да станат техни застъпници и защитници.
Всевишният Аллах в Своята Свещена книга Коран-и Керим категорично забранява разделението, кавгата и омразата.

 Следователно това са явления, които са харам (забранени).

 "Вярващите са братя, затова помирявайте своите братя и бойте се от Аллах, за да бъдете помилвани!"

(ел-Худжурат, 49:10).

 И, онзи който не се съобразява и не изостави лошите навици да се кара, да всява раздор между хората, и да мрази, той бодро крачи по пътя на шейтана, който води него и последователите му към заблудата и наказанието. Затова ни предупреждава Премъдрият Аллах, Който ни заповядва в Корана:
"И покорявайте се на Аллах и на Неговия Пратеник и не се оспорвайте един друг, за да не се провалите и да изчезне силата ви!

И търпете!

Аллах е с търпеливите."

(ел-Енфал, 8:46).
"И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно мъчение."

 (Али Имран, 3:105).
А великият Пратеник на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) в един от своите хадиси казва:
"Заклевам се в Аллах, че докато не повярвате, не можете да влезете в Дженнета (Рая).

 И докато не се заобичате помежду си, вие не сте истински вярващи.“
След като прекрасната ни религия, която ние следваме, повелява (направила е фарз) братството, обичта, уважението и единството, защо и в името на какви цели е нужно мюсюлманите да се разделят помежду си?! Мюсюлманите, които са повярвали в Аллах и Неговия Пратеник, които следват една религия, обвързали са се с една Книга, слушат един и същ езан, обръщат се към едно и също Къбле, изпълняват един и същ намаз, празнуват едни и същи празници..., защо тези мюсюлмани са разединени.

 Как стана така, че мюсюлманите се отдалечиха от съзнанието да бъдат джемаат, да бъдат единни, да бъдат една умма (общност) на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), да бъдат братя?

Те като че ли забравиха, че са избрани като наместници на Аллах на земята.

Но наместници на кого са те сега?

За съжаление заповедите и повелите на Аллах се потъпкват от редица мюсюлмани.

 Пътят на великият ни Пратеник

 (салляллаху алейхи уе селлем)

се изоставя, моралът и културата сякаш са далеч, справедливостта е загърбена в името на лични пристрастия и стремежи, сърцата са закоравели и не изпитват притеснение от неправдата, която се върши, забравено е възмездието на ахирета, думите които се изричат коренно противоречат на делата, които са вършат. Религията като че ли се превърна в средство за постигане на цели, като власт, богатство, приоритети…

 Накратко, всичко което трябва да се върши в името на Исляма, в името на полезното и доброто, за благото на мюсюлманите, е изместено от личното Аз.

Без значение за сметка на кого и за сметка на какво.

 Много вярващи, по примера на своите друговерци, живеят в свой собствен индивидуален свят, далеч от колектива.

 А Исляма, който се практикува предимно за пред хората, е придобил само външен облик.

Те въобще или малко се интересуват от проблемите на мюсюлманската общност, в която живеят, а какво остава за отношението им към мюсюлманите по света, които за тях са сякаш в друго измерение.

В какво лошо положение са изпаднали тези вярващи и колко хубаво е описал това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем):

 "Който почине, отделяйки се от джемаата, умира като човека, умрял през времето на невежеството (джахилия)."
Какво всъщност й е останало на нашата мюсюлманска общност?

Тези разделения и неразбирателствата до кога ще траят?

 В името на Аллах и нашата свещена и истинна религия, няма ли най- после да разтопим шейтанските си страсти! Кога ще издигнем колоните на единството, братството и уважението...защо е нужно сами да работим против себе си?

 Не е ли достатъчно това, че всяка минута се работи против нас? Нека не си мислим, че никой не ни е видял какво сме извършили.

 И да не забравяме, че за това, което сме направили, ще ни се държи сметка.

Този час несъмнено ще настъпи, той идва с голяма скорост!!!
За да се възкресим отново като мюсюлмани, истински мюсюлмани, трябва да тичаме и да се устремим към ислямското братство.

 Не да нагласяме исляма към нашите желания, а ние да вървим към него.

 Трябва да бягаме от наказанието на кавгите и разделението.

И да се присъединим към милостта (рахмета) на единството и братството.

Да спрем и да изградим преграда срещу ветровете на клюките и интригите.

Никога да не забравяме спасителните думи на нашия Пратеник:

„Не си завиждайте, не се мразете и не си обръщайте гръб (от омраза)!

 О, раби на Аллах, бъдете братя!"

(Муслим)