Разказва се, че един бедуин пътувал и камилата му паднала мъртва.
При което бедуинът слязъл от гърба й и като обикалял около нея си говорел:
"Защо не ставаш?
Защо не дишаш?
Крайниците ти са чудесни и тялото ти е здраво.
Какво се случва с теб?!
Какво те караше да вървиш?
Какво те накара да умреш?
Какво те накара да престанеш да се движиш? "
След което той оставил камилата стъписаH
чудейки се какво се е случило и продължавайки да се вайка.
Ибн Саммак (р.а.) е разказал:
"Един рибар отишъл за риба и хвърлил мрежата си в морето.
Когато я извадил в нея имало човешки череп.
Той го погледнал, след което заплакал и казал:
"Ако си бил уважаван,
твоето положение в обществото не е отсрочило смъртта ти!
Ако си бил богат,
твоето богатство не е забавило смъртта ти!
Ако си бил беден,
бедността ти не е отложила твоята смърт!
Ако си бил великодушен,
твоето великодушие не е забавило смъртта ти!
Ако си бил силен,
силата ти не е забавила смъртта ти!
Ако си бил учен, твоето знание не е отложило смъртта ти!"
Той продължавал да повтаря тези думи,
а от очите му се сипели сълзи.