Отношението към слугите, другите членове на семейството, роднините и съседите е тясно обвързано със семейния живот. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!) препоръчва човек да се отнася добре с прислужниците. На слугите се полага справедливост, добрина, милост, храна, облекло, удобство и други лични разноски.
Пророкът стига дотам, щото казва, че те трябва да бъдат хранени и обличани от същата материя, която използват и господарите им, и това е част от задълженията на господарите към слугите.
Последните не трябва да бъдат угнетявани или претоварвани с работа.
Всичко това показва как Ислямът уважава човечеството и почита труда, без да призовава към класова борба.
Никой човек не трябва да бъде лишен от своите права,нито да се посяга на неговото достойнство поради факта, че е прислужник или работник.
Това го предпазва от илюзията или опиума на така наречената “утопия на класата на пролетариата”.
Всички граждани на истинското ислямско общество са равни, защото Ислямът не прави разлика между хората и не признава класовата система.
Единственото превъзходство, което Ислямът признава, е превъзходството в набожността и вършенето на правдиви дела:
И кажи: “Работете! Аллах вижда вашите дела и Неговият Пратеник,и вярващите. [9: 105]
О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ. [49: 13]
Аллах е повелил на човека да помага колкото може и да проявява добрина, да обича другите членове на семейството, както и роднините.
Добрината към роднините е най-краткият път към Рая, иначе забранен за хората, които пренебрегват тези си задължения. Доброто отношение към роднините е описано от Пророка като Божествена благословия: “Онзи, който желае Аллах да му удължи живота му, да се отнася с добро към своите роднини.” (общоприет хадис). Повелята за доброто отношение към роднините често се повтаря и в Корана:
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад,праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя],и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите. [2: 177]
И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите добрина, и към близкия, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Аллах не обича горделивия,самохвалеца. [4: 36]
Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините, и възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите. [16 : 90], (вж. също 17: 23-26)
От ислямска гледна точка съседите заемат особено високо положение.
Те, каквито и да са, ползват много привилегии, дадени им от Исляма. Пророкът Мухаммед е казал:
“Не ще влезе в Рая никой, който не премахне своите злини спрямо своите съседи.” (предаден от Муслим)
Той също е казал: “Никой не може да бъде истински вярващ,ако съседите му прекарват нощта гладни, докато неговият стомах е пълен.”
Съгласно хадис, разказан от ат- Табрани, Пророкът е казал също: “От правата на съседа е да го посетиш, ако се разболее, да участвуваш в неговото погребение, ако умре, да му дадеш заем, ако обеднее, да му помогнеш, ако изпадне в нужда, да го поздравиш, ако го сполети добро, да му изкажеш съчувствие, ако го сполети беда, да не вдигаш твой строеж пред неговия и така да му пречиш, и не го дразни с миризмата на твоето ястие, без да му дадеш от него.”
Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), е казал също: “Джибрил толкова ме е наставлявал за правата на съседа, че мислех, дали не ще ме наследи.”
(общоприет хадис)