Мухаммед Пратеника на Аллах

Великият Аллах, Всевишният и Пречистият, изпрати като последен пратеник за цялото човечество Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който постави началото на една нова цивилизация, в която господства съвършената Божествена система.

Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

бе избран от Аллах като най-достоен за пророческото място, човекът с най-добър нрав и характер.

С живота си той даде пример на хората как да живеят истински, как да се обичат, как да се уважават, как да се отнасят справедливо един към друг, да обичат красивото, чистото, доброто, полезното и да ненавиждат мръсното, злото, безполезното, безправието и безнравието.

Ислямът се развива ускорено и дава решение на проблеми във всяка една област от човешкия живот.

 Той е религия на красивото и естественото.

Онези, които казват, че ислямът е разпространен чрез сабя, са твърде безчовечни.

Ислямът е разпространен чрез нравствения пример на ислямския Пророк.

Онези, които виждат благочестивия му живот и добрия му нрав, са привличани от исляма и се издигат, следвайки свещената и величествена личност на Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), който е вдъхновен от влиянието на Аллах (Джелля Джелялуху):

Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) в един хадис казва:

 "Аз съм изпратен, за да допълня добрия нрав."
Премъдрият Аллах е избрал него да изпълни това свещено задължение, защото той е най-съвършеният човек.

Той притежава най-добрия характер.

 В Корана Великият Аллах казва:
"Без съмнение, ти се намираш върху най-добрия нрав". (Калем, 68: 4)
Неговият възпитател е Аллах.

Неговите съвети и дела, всяка една негова постъпка е за пример на човечеството. Аллах Всевишният казва в Свещения Коран:
"Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах." (

Ахзаб, 33: 21)
Следователно, да се следва Пратеникът на Аллах е чест за хората.

 Защото този Пророк носи със себе си братството, милостта, доброто и състраданието, учи хората на смисъла и целта на живота.

Наистина най-голямото благо за хората е обичта между тях.

 Човешките общности трябва да живеят с обич и състрадание.

 Обичта в семейството, към децата, към близките, към хората постепенно се увеличава.

Ако обичта не съществува, не би имало цивилизации и общества.
Ислямът е религия на доброто и справедливостта.

 Ако един човек направи едно добро, в замяна се възнаграждава с десет.

Ако направи зло, се наказва само с онова, което е извършил.

Хз. Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем) в първото си хутбе край Медина казва:

 "Всеки, който има възможност да предпази себе си от Огъня на Джехеннема [Ада], дори и с половин фурма, нека да го направи. Ако не може, поне с добра дума да спаси себе си [от огъня]."
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) говорел със своите сподвижници (сахабета).

Дори с тях се смеел и шегувал.

Децата, които срещнел, ги галел, целувал ги, вземал ги на ръце…

 Свободни или слуги, богати или бедни, каквито и да били те, в неговия поглед всички били равноправни.

Следял положението на всеки и спечелвал сърцата. Посещавал болните дори в най-крайните махали на града. Когато срещнел някого, не изчаквал той да му даде селям, а го изпреварвал.

 Казвал:
"Разпространете селяма помежду си, за да се, обичате!" Подавал ръка, здрависвал се с тях, стискал им ръцете, питал ги за състоянието им.

 Дори когато кланял намаз, ако дойдел някой при него, скъсявал намаза, за да не го кара да чака, давал селям, питал за състоянието му и за неговото желание.

На всеки един говорел мили думи и бил със засмяно лице. На устните му винаги имало лека усмивка.
И в семейния живот бил за пример.

 Винаги се отнасял добре със семейството си.

 Никога не ги оскърбявал.

Вкъщи не бездействал.

Чистел дрехите си, кърпел обувките си, доял овцете си… Винаги си намирал работа.

 Хз. Хатидже (радиаллаху анха) веднъж му казала:

 "О, Пратенико на Аллах, не се изморявай, вкъщи има човек, който ще свърши тази работа!"

 Доволен от думите на обичаната си съпруга, той (салляллаху алейхи уе селлем) й казвал:

"О, Хатидже, четири неща на този свят ненавиждам, осланям се на Аллах за тях, това са: страхът, скъперничеството, мързелът и мръсотията."

 Обичта и състраданието винаги го съпровождали.

 Когато видел нуждаещ се човек, със сърцето си страдал за него.

 Предпочитал него пред себе си и семейството си.

 Тъй като следял всеки един нуждаещ се и се стремял да посрещне техните нужди, в къщата си нищо не трупал, нито скривал.

 Бил прекалено смирен, заедно със сахабетата се хранел и се шегувал.

Гостите обслужвал лично той.

Веднъж от Абисиния (Етиопия) дошла една делегация.

След като сахабетата видели, че лично той ги обслужва, казали:

 "Престани, о, Пратенико на Аллах!"

 Той отговорил:

 "Те обслужиха нашите сподвижници (сахабета), посрещнаха добре първите преселници.

И в замяна аз лично искам да се отблагодаря."

 Такъв бил Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).

И още колко неизброими качества притежавала неговата благословена същност.

Всеки един споменавал с добро.

 Изключително милостив и мек бил към човешката класа, която се нуждаела от повече състрадание и милост.

 Той умеел по най-благоприятния начин да събере и привлече техните съсипани сърца, особено малките дечица и бебетата.

Винаги ги обичал и галел.

Децата на дъщерите му скачали на гърба му, когато правел намаз, но той нищо не им казвал.

Неговата обич не обгръщала само хората.

От безкрайната му обич не били лишени и животните.

Той бил изключително състрадателен към всички живи същества.

На котка, която искала да влезе в къщата му, сам й отворил вратата.

Бил се заел да излекува болен петел.

Лично се грижел и решел коня си.

 Бил известил с Дженнет (Рай) жена, която подала вода на куче, примряло от жажда.

Казвал, че Аллах ще възнагради онзи, който полее едно засъхнало дърво.
Колко красиво нещо е състраданието към всяко живо същество.

 Такъв бил Великият Пратеник на исляма.

Той бил изпратен за милост на световете и лично с делата си е потвърдил това.

 С безкрайната си милост, обич и състрадание дал един нов урок на света.

 Поднесъл е една нова цивилизация.

Сиянието на честитата му религия като едно светило е разпръснало светлината си по всички страни на света, осветило пътя на хората.