...Ние дотолкова привикваме към някои необичайни неща, че просто не ги забелязваме. Когато се качвам на минбара и погледна в залата на джамията, пред мен се открива удивителна гледка: на пейката седят няколко старци: помъдряли от опита си, много преживяли и много видяли, с чувство за собствено достойнство те очакват началото на проповедта.
Ето и един преуспял бизнесмен в скъп костюм, който видимо е много зает и нетърпеливо поглежда към мен, като често поглежда и часовника си.
Отстрани стоят група студенти, очевидно – чужденци. Те се притесняват, тъй като все още не знаят добре езика и затова стоят в „пакет”.
В другия край на залата в ярък костюм стои миньор.
Цялата му осанка, ръцете, очите – всичко в него издава работника.
До него – новоприел исляма, наскоро излязъл от затвора...По радостното му лице се вижда, че той е щастлив да бъде сред единоверци, като равен сред равни.
А ето и един младеж, който с нескрито любопитство гледа наоколо – той е приел исляма само преди дни и за него всичко е ново и интересно. Колко сме различни всички!
На различни възрасти, националности, всеки има свое минало и настояще.
Какво ни обединява? – Единството пред Бога, единство във вярата и единението в сърцата при общата молитва.
Молитвата
Отварям голямо и авторитетно в научните кръгове издание по психология на религията: „Молитвата – индивидуално или колективно словесно обръщение на вярващите към Този, в Когото вярват.
Посредством молитвата се поддържа и установява обратна връзка между естествения свят /земния, човешки/ и свръхестествения свят, т.е. божествения.
От тази връзка човек очаква преди всичко необходимото участие на Бога в неговата Съдба и съдбата на останалите хора.”
Дори страничните наблюдатели са принудени да признаят, че системата от култови действия /молитвата несъмнено се отнася към тях/ постоянно поддържа религиозните чувства на вярващите, укрепва вярата им, явявайки се тяхно естествено проявление.
Представете си дори за минута някакво религиозно течение, напълно отказало се от молитва – естествено, то ще престане да бъде религиозна група и ще се превърне в някакво философско течение или школа по изучаване и тълкуване на някакви идеи, било то и от религиозен характер.
Молитвата – това е духовен акт, в който се осъществява комуникацията между човека и Бога. Тя е незаменима част от всяка религия, във всички исторически времена и епохи.
Молитвата може да бъде индивидуална или групова и има различни разнообразни форми. Тя е първична и основна форма за изразяване на религиозните чувства.
Всички мюсюлмански теолози и богослови са единодушни в мнението си, че молитвата заема цетнрално място в Исляма.
По мнението на американският философ Ул Джеймс, ако няма молитва, не може да става и дума за религия.
Да бъдеш мюсюлманин и да се молиш – по същество е едно и също.
Молитвата се разглежда като най-чиста форма за изразяване същността на религията. За мюсюлманина молитвата е не по-малко важна от дишането.
Ето защо Пророка /с.а.с./ е казал: „Разликата между вярващият човек и невярващия е отказът от молитва.”
Има се в предвид случая, когато човек е повярвал, осъзнал важността на задължителната молитва, но започвайки да я съблюдава се е отказал от нея.
Съгласно единодушното мнение на богословите, този който не съблюдава молитвата и отрича нейната задължителност не е повярвал в Господа.
Чрез молитвата благочестивият вярващ осъществява своето служене на Бог, трепетно предчувства какво предстои и макар, че не вижда своя Създател знае, че Той го вижда! Господ, чиято воля ежесекундно се проявява във всичко, както в единичното, така и в глобалното е възвишен, но молитвата несъмнено е възможност за непосредствен контакт с Него.
В хадис е казано: „Аз поделих молитвата между Себе си и Своя раб и той ще получи това, за което Ме помоли.
Когато рабът казва: „Хвала на Аллах, Господа на Световете!”- Всевишния Аллах отговаря: „Моят раб ме споменава”,
когато рабът казва „Милосърдния, Милостивия”Всевишния казва: „Моят раб ме възхвалява”.
Когато той казва „Господарят на Съдния ден”, Аллах казва: „моят раб ме прославя”.
Когато човек казва „Единствено на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем” – Аллах казва: „Това е между Мен и Моят раб и той ще получи от Мен това, което желае”.
Когато рабът говори: „напъти ме Ти по правия път, пътят на онези, които си дарил с благодат, а не на онези, над които тегне гняв...”
Аллах казва: „ Да, Моят раб ще получи онова, за което Ме моли!” /Муслим/
В Исляма наричат Корана „молитвена книга”, тъй като това е последното Слово на Бога.
В молитвата може да четем всеки аят, всяка сура – всичко това е за наше духовно усъвършенстване. Възпявайки чистата и безкористна любов към Аллах, поетесата на VІІІ век Рабия Ал-Адавия е писала за душевното състояние на човека след нощната молитва:
О, Всевишни, Отмина нощта, И деня настъпва, Чу ли моите молитви? Или ги отхвърли? Утеши ме! Тъй като само Ти, Единствен, Можеш да ме утешиш, В моето страдание... Ти си ме дарил с любов, И Си загрижен за мен, Ти си най-велик! Ако искаш прогони ме от дверите Ти, Но аз няма да си отида отТеб, Заради любовта ми към Теб, Която нося в сърцето си!
Колективната молитва Пратеникът /с.а.с./ често подчертавал:
„Общата молитва превъзхожда индивидуалната двайсет и седем степени”.
Какво ще изберете: да получите един подарък или двадесет и седем такива?!
Отговорът е ясен: само безумеца ще се откаже от такава награда.
Защо колективната молитва е толкова ценна?
Да отворим Корана и да намерим аятите, които предписват колективната молитва в Исляма – петъчната молитва джума .
„О, вие, които повярвахте! Когато ви призовават за молитва в петъчния ден, то устремете се за споменаване на Аллах и оставете търговията. Това е по-добро за вас, ако знаехте!” /Св.Коран 62:9/
Тук е използван експресивният арабски глагол фас’уа, който се превежда като „устремете се”, „стремление”. Използването на този глагол говори за необичайната важност на проидхождащото, ценността на това, към което се стремим. Излиза така, че прад Аллах нашата молитва е толкова важна и ценна за нас, че ако ние го осъзнавахме, щяхме сами да се стремим към нея.
По-нататък в аята се казва„...и оставете търговията си...”.
Защо именно търговия? За арабите тази епоха на търговия била най-важното нещо, а Мекка живеела изцяло на базата на търговията с кервани. Всяко дете мечтаело да стане преуспяващ търговец и да забогатее.
С този аят Всевишния подчертава нищожността на всички земни ценности пред колективната молитва.
Това е момент от вселенска важност: да оставим своите търговски грижи и в един миг цялата Вселена да преклони глава пред Твореца!
Пратеника Мохаммед /с.а.с./ казвал: „ Ако не извършват обща молитва всеки трима човека, живеещи в близост или в пустинята, шейтанът непременно ще вземе връх над тях, следователно вие трябва да се молите заедно, тъй като вълкът ще разкъса онази овца, която се отлъчи от другите”.
Личните амбиции и мнения, неприязънта, гордостта или празнословието, завистта и недоверието, се вбиват като клин и разединяват нашата умма.
Колективната молитва има огромна сила и може да ни обедини. В противен случай, нас просто ще ни разкъсат като отлъчената овца. Но, да се върнем към хората, очакващи молитвата в джамията. Обърнах внимание на това, колко сме различни...
Социалният аспект на молитвата е много важен в Исляма. Ние всички сме равни пред Бога. И следователно, сме равни един пред друг. Кой би посмял да се възгордее, ако всички принадлежим на Аллах и при Него е завръщането? Ислямът утвърждава: всички сме равни пред Бога, а най-добрият сред нас е най-богобоязливият!
Колективната молитва ни обединява и е гарант за целостта и разцвета на уммата ни!
Саид Исмаилов -Имам хатиб на джамия
По материали на islam.ru
ислямбг