Смъртта е най-голямото нещастие
и Аллах я е нарекъл беда.
Нашият Създател казва:
,,... и ви е сполетяла бедата на смъртта."
(Сура Маида: 106)
Ако рабът е бил покорен, той съжалява,
че не е направил повече праведни дела в момента на смъртта си,
но ако е бил престъпващ,
той се разкайва за греховете си и желае да се върне към живота,
за да може да се разкае и да постъпи правилно, ала вече е много късно.
Аллах казва:
"Дори да търпят, обиталището им е Огънят.
И дори да молят милост, не ще получат милост."
(Сура Фуссилат: 24)
Той също така казва:
"А когато се яви при някого от тях смъртта,
той казва:
"Господи мой, върни ме,
за да сторя праведно дело в живота,
който оставих!"
Ала не!
Това си е негово слово.
Но зад тях има преграда до Деня,
когато ще бъдат възкресени."
(Сура Муаминун: 99-100)