Степените на нефса

Относно степените на нефса (душата) доказателства черпим от Корана и от хадисите.

 В Корана те се споменават много накратко.

Но учените по тефсир и тасаввуф развиват тези въпроси по- подробно и благодарение на това могат да бъдат разбрани истини, до които не всеки може да достигне сам. Такива истини са например степените на нефса.
Познаването на тези степени дава възможност на мюсюлманите да се извисят на по-високо равнище в религията си.

Това познаване включва качествата на седемте степени на душата и начина за преодоляването им.

Всъщност душата е една, а степените й са седем.
Нефс-и Еммаре
Според Абдулкадир Гейляни качествата на нефс-и еммаре са скъперничеството, страстта, невежеството, злото, завистта и гневът.

Ако душата на човека притежава тези качества, тя ще приеме името нефс-и еммаре.

 Такава душа винаги повелява зло, следва непрестанно заблудата и прегрешава.

 Нефс-и еммаре е източник (леговище) на всякакви злини. Тя води човека винаги към лошите и грозните постъпки. Затова в айета за нея се казва еммаратунбиссуи.

 Само че Аллах е Милостив и дава напътствие и знание на човека, така че ако превъзпита и пречисти душата си, да може да я направи такава, че да му повелява добро.

А това всъщност се осъществява не чрез самия нефс (душа), а чрез милостта и напътствието, което Аллах дарява на човека.

Защото нефсът по начало повелява злото и вътрешно е изпълнен с мрака на невежеството и неправдивостта.
Ако няма божествено вдъхновение и напътствие, нефса ще продължава да броди в мрака на невежеството и злото. Както се споменава в айета, ако Аллах не прояви милостта и благоволението си никой няма да успее да възпита и пречисти душата си.

 Душата може да бъде спасена само чрез милостта на Аллах, а тогава тя вместо зло ще започне да повелява и желае добро.
Нефс-и еммаре всъщност може да бъде по-опасна дори и от шейтана.

 Както казва Ибн Атауллахел-Искендери:
"Страхувай се всъщност от нефса си!

Този нефс работи единствено против теб.

Освен това той не се отделя от теб до края на живота ти за разлика от шейтана, който поне в месец Рамазан се оттегля от човека.

Защото през месец Рамазан на шейтаните им слагат белезници.

Но въпреки това продължаващите случаи на кражби и разгулност през Рамазан не се дължат на лъжите на шейтана, а на бунта на нефса."
Здравомислещият мюсюлманин непрекъснато трябва да се бори с нефс-и еммаре.

Защото той дебне постоянно и в удобен момент кара човека да извършва грях, чрез който може да изгуби всички направени добрини и който може да го отведе в най-лошото място за пребиваване – Джехеннема.

Борбата с нефса никак не е лесна, ако човек се опитва сам да го победи.

Затова е необходима помощта и милостта на Всевишния Аллах.
Той в Корана ясно предупреждава за нефс-и еммаре:

 "И не оневинявам себе си.

 Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва.

Моят Господ е опрощаващ, милосърден."

(Юсуф. 12:53)
Това са думи на Хз. Юсуф, който успява да се спаси от съблазънта на Зюлейха – съпругата на Египетския крал. От този случай, погледнат през призмата на Корана, става ясно, че дори Хз. Юсуф би могъл да попадне в коварния план на Зюлейха, ако Аллах не беше му дал ясни знаци.

 С този айет Всевишния Аллах доказва, че без Неговата помощ човек не би могъл да се справи с нефс-и еммаре. Най-доброто оръжие срещу нефс-и еммаре е страхопочитанието (таква).
Хора, водени от нефс-и еммаре изпитват едва ли не удоволствие от това да лъжат, да клюкарстват, да се занимават с незначителни неща и дори да се опълчват и упорстват с гордост пред истините, които всъщност могат да бъдат тяхното спасение.

Във връзка с тази група хора Всевишния Аллах повелява: "Създадохме за Ада много от джиновете и от хората.

 Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват.

 Те са като добитъка, даже са по-заблудени.

 Те са нехайните."

(ел-А‘раф, 7:179)
Тези хора се заблуждават, че това, което вършат не е толкова лошо за тях и знаейки, че Аллах е Всемилостив, си мислят, че ще им бъде простено.

Когато се успокояват по този начин те продължават да прегрешават.

 Но следва друг айет, който гласи:

"О, хора, бойте се от вашия Господ и се страхувайте от Деня, в който родител не ще бъде от полза за своята рожба, нито детето ще бъде от полза за своя родител!

 Обещанието на Аллах е истинно.

 И никога да не ви подмами земният живот, и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!"

(Лукман, 31:33)
С това Всевишния Аллах предупреждава, че в Денят, който ни очаква, всеки ще си понесе заслуженото и никой няма да може да помогне на другия.
Хората, които са поробени от нефс-и еммаре са лениви, когато става въпрос за извършване на благотворителност и дела, които ще им помогнат за собственото им спасение. Когато направят малко добро те го натякват и го превръщат в много голямо, а когато направят грях или зло го омаловажават.

Те могат да бъдат третирани като болни, чиято рецепта за излекуване е равносметката, т.е. да си зададат въпроса какво вършат, да поправят грешките си, да разберат кои неща са им продиктувани от нефс-и еммаре и да се откажат от тях чрез тевбе, но истинско тевбе, с намерение повече да не извършват простъпките, които са вършили.

 Хората трябва да се уповават повече на Аллах и да се молят за помощ, за да станат от тези, които Той обича.
За духовното издигане до по-горните и по-съвършени степени е необходимо превъзпитаване на нефс-и еммаре. След като тази степен на душата бъде превъзпитана, следва степента нефс-и левваме.
Нефс-и Левваме
Левм означава укоряване и порицаване.

Нефс- и левваме е душа, която се разкайва и чиято съвест се измъчва, заради постъпките и пренебрежителното отношение към заповедите и забраните на Всевишния Аллах.

 Човек, който е достигнал до тази степен е направил тевбе и вече се е спасил от някои действия, повелявани от нефс-и еммаре.

 Това означава, че една част от душата му се е отскубнала от заблудата и желанието за прегрешение е намаляло.

Само че заради неукрепналите чувства все още не може да се въздържа от извършване на грях.
Така тези, които подлагат на силно укоряване своя нефс-и еммаре и полагат усилия за спасяване от неговите лоши състояния и действия се насочват към нефс-и левваме. Тези хора вече частично се избавят от заблудата при нефс-и еммаре.

 Те разбират какво трябва да правят и се разкайват за стореното прегрешение, но все още не могат да кажат твърдо "не" на повелите, идващи от нефс-и еммаре.

Те се разкайват, но когато се срещнат със същия грях, лошата повеля надделява и ги подтиква да го извършват отново, за което след това отново съжаляват и укоряват душата си.

Затова те не могат, например да откажат на приятелите си, тези хора затъват заедно с тях в греха, въпреки че след това съжаляват.

От друга страна те увеличават добрите си дела и привързаността си към Аллах, но заради неполученото пълно спокойствие и успокоение, вътрешно желаят хората да знаят какво са извършили.

Това означава, че нефс-и еммаре все още налага своите зли подбуди, но човекът се укорява за това желание.
Името на нефс-и левваме се споменава в Коран-и Керим в сура ел-Кийама, 75:2:

"И кълна се в многоукоряващата [се] душа."

Укоряването не трябва да бъде само устно, защото няма да има резултат.

Когато човек укорява душата си, той не трябва да се успокоява, че е постигнал сигурност, защото коварните сплетни на нефс-и еммаре все още имат сила.
За да се прояви твърдост след разкаянието и за да бъде пречистена душата от нежеланите действия, е необходимо душевно превъзпитание.

Ако душата, която се намира в степента левваме, бъде превъзпитавана и човекът се намира сред добри хора, той по-лесно може да се предпази от прегрешения.
За да може да премине към следващата степен на душата, човек винаги трябва да си прави равносметка – ако има лоши навици, постепенно да ги изостави всички и да направи тевбе.

Трябва да мисли, че мюсюлманинът е като огледало за другия мюсюлманин; погледне ли с лошо око ще види лошо, погледне ли с добро око ще види красиви неща. Душата му трябва да бъде заета с добрите страни на вярващите.
Нефс-и мюлхиме
В тази степен човекът постига способността интуитивно да усеща кое е добро и кое зло.

Душата се отдалечава от всичко, което води до заблуда. Човек започва да се вълнува повече от своето положение пред Аллах, от колкото пред хората.

 Започва да открива истините на вярата в сърцето си.
В Корана относно нефс-и мюлхиме се казва:

 "Кълна се ... и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост!"

(еш-Шемс, 91:7-8)
Нефс-и мюлхиме е нефс, който е удостоен с вдъхновение. Удостоените с тази степен започват добре да спазват повелите и забраните на Всевишния Аллах, те получават част от тайнствените истини и знания.
В тази степен обаче дори нефсът да е победен, той постоянно търси тайни начини и занимава сърцето с весвесе (нашепване), за да свали от високата степен душата, която вече се нарича "рух- и султани".

Поради тази причина, намиращите се на степента нефс-и мюлхиме все още не са постигнали съвършена преданост и упование във Всевишния Аллах.
Лошите нрави, дори в повечето случаи да не се изразяват на практика, все още съществуват.

 В тази степен душата е успяла да изостави повелите на нефс-и еммаре.

Но само с въздържане от тези повели, без да се споменава Аллах, т.е. без душата да изпитва удовлетворение от споменаването на Аллах, не може да се стигне до следващата степен – нефс-и мутмаинне.

Докато сърцето е заето със страсти от светски характер, то не може да стигне до пълно успокоение.
Опасността в тази степен е човек да си помисли, че е "станал нещо" и да се възгордее.

Затова трябва непрекъснато да помни, че Аллах постоянно го наблюдава и да бъде смирен.

Да размишлява повече за смъртта.

Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) казва: "Споменавайте често смъртта!

Защото споменаването й пречиства от греховете и спасява от светските заблуди.

Ако вие я споменавате докато сте богати, тя ще ви спаси от бедствията на богатството.

 Ако я споменавате докато сте бедни, ще ви направи доволни от живота ви."

 (Суйути. Джамиус-Сагир, 1, 47)
По отношение на вярващия, достигнал тази степен, Хз. Омер (радиаллаху анху) казва:
"Преди да са ви извикали за равносметка, вие си направете равносметка.

 Претеглете делата си преди те да бъдат претеглени на божествената везна.

 Подгответе се за големия съд преди да се изправите пред Аллах Теаля, за Който няма да остане нито едно дело скрито."

(Нбн-иКесир. Тефсир, I, 27)
Нефс-и Мутмаинне
Изразът нефс-и мутмаинне подобно на нефс-и еммаре и нефс-и левваме се споменава само веднъж в Коран-и Керим (ел-Феджр, 89:27).

Нефс-и Мутмаинне означава успокоена душа.

 Думите ит-минан и мутмаин в свещения Коран се употребяват около 15 пъти.

Речниковото значение на итминан означава преминаване от безпокойство в спокойствие, от хаоса към порядъка, да бъдеш спокоен, да се доверяваш на нещо и на някого и др.
Когато душата се насочи към Аллах и се усмири, когато със споменаването Му постигне успокоение и когато копнее да стигне до Него и се доближи до Него, тя се успокоява.

На такава душа, когато я стигне смъртта ще й бъде казано:
"О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай!"

 (ел-Феджр, 89:27-30)
Ибн Аббас приема така споменатата душа като потвърждаваща.

А Катаде й дава значение вярваща и казва, че това е мюмин, който се е усмирил пред обещанията на Аллах.
Истината за итминан се проявява когато нефсът постигне успокоение и се укрепи.

 А това означава нефсът да покаже успокоение и твърдост спрямо Неговите заповеди, покорност и послушание, а не да постигне успокоение чрез друг, освен Аллах.

 Трябва да бъде в състояние на преданост, като вярва истински в одобрението на Аллах, да не Му изменя и да не се бунтува срещу Него.

Той трябва по категоричен начин да потвърждава съществуването и единството на Всевишния Аллах, а така също и да потвърждава и приема изцяло истините, относно Неговите имена и качества.

С една дума, трябва да е удовлетворен от Аллах като Създател, от исляма като религия и от Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) като пророк и пратеник. В същото време трябва да бъде предан към съдбата и предопределеното от Аллах.

Да се доверява на Него като се уповава истински, да приема и потвърждава, че няма друг Бог, освен Аллах.
В тази степен лошите нрави отстъпват мястото си на добрите нрави.

Сърцето на раба е увенчано с търпение, упование, преданост и одобрение.

Мутмаинне е душата на хората със страхопочитание (таква).

 Сърцата на такива хора винаги са в състояние на споменаване на името на Аллах.
Имам Раббани казва:
"Ибадетът u изпълнението, което се прави до степента нефс-и мутмаинне е подражателно.

При нефс-и мутмаинне те стават истински".
Чрез благоволението и милостта на Всевишния Аллах нефс-и мутмаинне стига до истината, спокойствието и категоричното знание, спасен е от мъките и безпокойствата, и е удостоен с някои откровения и вдъхновения.
Сърцето е очистено от съмнения и колебания и е постигнало пълно успокоение, спокойствието на истинската отдаденост.

Човекът, стигнал до тази степен, без колебание изпълнява религиозните задължения, както явно, така и вътрешно. Освен това тази вяра е толкова силна, че дори цялата вселена да се събере и да се опита да го убеди в противното на това, в което вярва, не може да породи и най-малко съмнение в него.

 Защото той вече гледа на материалния и нематериалния свят през прозореца на истината.

Такива хора вече не се страхуват от никакви мъчения и борби по пътя на вярата.
Нефс-и Радийе
Това е душата, която чрез вечното си отправяне към Създателя, е стигнала до съзнанието за близост с Аллах, покорна на мъдростта и решенията Му, доволна и удовлетворена от Своя Създател.

 Човекът, изкачил се до тази степен, се отказва от своята воля и се отдава на волята на Създателя.

 Нефс-и радийе е отдадена непоколебимо на предопределените решения, на волята на Аллах, тя е доволна и никога не се оплаква.
Изпитанията на тази степен са по-тежки в сравнение с предишните.

 Защото човек колкото повече се извиси, толкова повече нарастват неговите увлечения.

Както казва Пратеника на Аллах

 (салляллаху алейхи уе селлем):

"Сред хората пейгамберите са тези, които са подвластни на най-силните увлечения.

След това са другите по близост до тях.

Човек е изложен на увлечение според вярата си."
Човек може да понася трудностите само като преодолее препятствието на нефса.

 Големите възнаграждения се постигат с голямото търпение, устойчивост и упорство.

 За този човек мъката и обичта стават еднакви, защото знае, че каквото и да е предопределено, то идва от Премъдрия Аллах, а човекът е съгласен с това.
Нефс-и Мердийе
За да могат намиращите се в степента Радийе да се възползват от всички удовлетворения (фуюзат), Аллах също трябва да бъде доволен от тях.

 Това означава, че не е достатъчно само човек да бъде доволен от Аллах, за пълно извисяване е необходимо и Аллах да е доволен от своя раб.

Според това Радийе е степента на доволните от Аллах, а Мердийе е степента на тези, от които Аллах е доволен.
В степента Мердийе, където Аллах също е доволен от тази душа, лошите нрави са премахнати и са се разкрили добри нрави и морални достойнства.

Заради Създателя си човекът в тази степен изпитва удовлетворение, когато се отнася със състрадание, милост, обич, щедрост, всеопрощение и отзивчивост към творенията на Аллах.

Намиращият се в тази степен е най-способен да прави равносметка за делата си. Той с цялото си съществуване се е отдал на Аллах.

За такива хора Всевишният Аллах става окото, с което виждат, ухото, с което чуват, езикът, с който говорят, ръката, с която хващат...
Нефс-и Кямиле (Нефс-и Сафийе)
Нефс-и Кямиле е душата, която е пречистена, чиста, ясна, възвишена и зряла.

 Тази степен е най-висшата, тя се дава от Аллах, не може да бъде постигната само с труд.

 Тази степен се нарича още "степен на просвещението", защото на постигналите тази степен, се връчва задължението да просвещават.

Когато срещнат грешник, такива личности могат да разберат състоянието му, могат да му кажат лекарствата за душевните му болести чрез езика на "състоянието".

Ако сърцето на грешника не е запечатано, той ще се осъзнае и разкайвайки се ще се събуди от заблудата.