По време на смъртта душата напуска измерението на този свят, в който живеем и след себе си оставя своето безжизнено тяло.
Тялото, което е било за този свят бива изоставено подобно на животинките, които сменят своята кожа и се отправя към действителния живот.
Тялото, което е било за този свят бива изоставено подобно на животинките, които сменят своята кожа и се отправя към действителния живот.
Онова, с което ще се сблъска изоставеното тяло е доста назидателно.
И най-вече за онези, които приживе са отдавали значение на това тяло повече от необходимото.
И най-вече за онези, които приживе са отдавали значение на това тяло повече от необходимото.
Добре, а въобще помислихте ли какво ще се случи с тялото след смъртта?
Един ден ще умрете и ще напуснете този свят!
Вероятно ненадейно и по неочакван начин.
Вероятно ненадейно и по неочакван начин.
Може би при катастрофа, отивайки да си купите хляб от хлебарната или безмилостна болест ще прекъсне живота ви, или сърцето ви ще спре изведнъж!...
Така ще започнете да вкусвате смъртта и ще се сблъскате с един напълно нов свят.
Тялото, което цял живот сте притежавали и е било вашето "Аз", ще се превърне в парче месо.
С настъпването на смъртта тялото ви вече ще бъде предвижвано (носено) от други хора.
С настъпването на смъртта тялото ви вече ще бъде предвижвано (носено) от други хора.
Край вас ще плачат и ще казват:
"А вчера беше сред нас!", "Беше човек като планина!..."
После ще вземат безжизненото ви тяло и ще го сложат в една стая в къщата ви, а може би в моргата, заедно с другите трупове, където ще престои една нощ, а на следващия ден ще започне работа по погребението.
Ще отнесат вашия труп да го изкъпят.
Ще измият тялото ви с хладка вода и тогава по него ще се появят следи от смъртта.
Ще започне да придобива виолетов цвят.
След това ще увият тялото ви в бял плат (кефен), ще го сложат в табут и ще го покрият със зелено покривало.
Катафалката ще пристигне и табутът ще бъде натоварен в нея.
Колата ще се отправи към гробището, а животът за останалите ще си продължава.
Някои хора ще покажат уважение към преминаващото погребение, а повечето ще продължат да се занимават с личните си работи.
Щом пристигнете на гробището, ковчегът ще бъде свален от катафалката и носен от ръцете на онези, които са ви обичали или са се правили, че ви обичат, а навярно наоколо отново ще има плачещи и роптаещи.
После ще се стигне до онова неизбежно място - гробът, а върху камъка над него ще бъде изписано вашето име...
Тялото ще бъде извадено от табута и както е увито в белия кефен ще бъде поставено в гроба.
После ще бъде извършено последното действие, вземайки по една лопата в ръка ще започнат да заравят гроба.
След като го зарият ще се разотидат.
Както винаги гробището ще потъне в дълбока тишина.
Всички ще се върнат към личния си живот, а за заровеното тяло не ще остане никакъв помен от този живот.
То вече не ще може да види никоя земна красота, нито изящно построена къща, красиво облечен човек, хубав пейзаж...
Тялото ви не ще може вече да се срещне с никой приятел.
Единственото нещо за тялото е пръстта с бактериите и червеите, които са в нея.