Наистина, Ислямът е позволил многоженството. Позволява на вярващия мюсюлманин да притежава повече от една жена в едно и също време. Но техния брой трябва да не надвишава четири. Това се доказва от Свещения Коран, Суннета и Иджма. Всевишният казва: А ако ви е страх,че няма да сте справедливи към сираците,[ако се ожените за тях] встъпвайте в брак с онези от жените,които харесвате–две и три,и четири.А ако ви е страх,че няма да сте справедливи–с една или с[пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото,за да не се отклоните. (ан-Ниса: 3) Това се доказва и от сахабите, които бяха женени за повече от една жена, и Пратеника (С.А.С.) не им е възбранил това дело. А който от сахабите приемеше исляма и имаше повече от четири жени, Пратеника на Аллах му нареждаше да задържи четири и да разведе останалите. Сахабите, табиун и всички фикхски учени са на едно мнение за всички времена на Исляма – ползването на множеството е позволено с неговите упоменати условия в Свещения Коран и Суннета. 1. Хората преди Исляма са две групи. Едната група прилагат многоженството, без да се придържат към определен брой, дори жените да бъдат угнетявани и отнемани техните права. Другата група се придържат към брака с една жена, дори това да довежда до унизения на жените и до тяхното изоставяне на произвола и трудностите. Когато Исляма идва, не премахва многоженството напълно, а прилага нов среден път, разрешаващ многоженството по едно и също време, при условие, техния брой да не надхвърля четири, мъжете да бъдат справедливи със съпругите си, и да има сила и възможност да понася семейните тежести от икономическа и телесна страна. 2. На някои мъже не им е достатъчна една жена, заради силата на неговите полови чувства и поради женски причини, като бременност, раждане, месечен цикъл, нифас, достигане до отчайващата възраст и други. Ако на тези мъже им се възбрани многоженството и им се затвори тази врата, и бъдат притиснати да се задоволяват с една жена, те ще отворят за себе си нешериатски врати, като блудството, ще посещават публични домове и приятелки без ограничение, вместо чистите, до четири на брой жени. Такова е състоянието при народите, при които не се позволява многоженството. Самите те обаче казват: “Източния свят още един път улучиха, като утвърдиха законно многоженството, защото това е закон, който се приема и одобрява от човечеството. А при европейците – многоженството е забранено, но никой не спазва тази забрана на практика.” Други казват: “Дали е истина това, че християнската религия, която налага единоженството и забранява многоженството, строго държи това да се прилага? Дали някой може да потвърди това, без да разсмее другите около него? Например, кралете на Франция имаха многобройни съпруги и жени, и в същото време църквата ги почита и величае.” Наистина, многоженството е естествен закон, и ще остане такъв докато света съществува. И затова, християнството не постига целта, която желае. Тезата за единоженството, която се защитава от християнството, крие многобройни злини, нанася непоправими вреди, а те са:
- Проституция;
- Любовници;
- Незаконни деца.
Който наблюдава вредите, нанесени от изневярата с приятелки и любовници, и от проституцията, до какъв животински начин на живот са докарани тези народи, ще опознае мъдростта на исляма по отношение на многоженството. Ще се увери, че ислямът е религия, съответстваща на чистата природа и подхождаща за всички генерации и народности, религия за всяко време и място. 3. Мъжете са тези, които се излагат на опасности, навлизат в моретата, потапят се в техните дълбини, изкачват планини, прокопават реки, копаят минерали от недрата на земята, участват във войни и битки. Следователно, мъжете са изложени в по-голяма степен на смъртта, поради което жените се увеличават и живеят по-дълго от мъжете. Ето защо, жените изпитват нужда от мъже, които да им помагат и предпазват, а няма по-правилен начин това да се реализира, освен с позволението на многоженството. Втората световна война(1939-1945 год.) доведе до загуба на повече от 20 милиона мъже. Броя на вдовиците достига 25 милиона. Германските жени излизат по улиците на митинги, искайки позволяването на многоженството. Тогава, Германия иска от Ал-Азхар да ги запознае с условията на многоженството в Исляма, за да го приложи до разрешаване на възникналия проблем. Световната младежка конференция проведена в Мюнхен(Германия) през 1948г., решава, че позволяването на многоженството е единственото и правилно разрешаване на проблема. 4. Когато в една страна намаляват мъжете, тя се нуждае от увеличаване на децата и младежите, и многоженството е единственият и правилен начин за увеличаване на мъжете и наваксване на загубата на мъже в най-кратък срок. 5. Мъжът може да се ожени, но после жена му да я сполети парализа или продължителна болест, което я възпрепятства да изпълнява нейните задължения към цялото семейство, и специално към мъжа й. Също така, жената може да бъде неспособна да роди. В този случай Исляма разрешава на мъжа да сключи брак с втора жена, която ще го предпази от грях и дари с наследство. В такива състояния не е желателно мъжа да се развежда с първата си жена, а напротив, морално и човешко е да бъде добър с нея, да я остави под своята опека и да не я лишава от нежността си и милостта си. 6. Работата на мъжа може да е свързана с много пътуване, постоянно преместване и движение. Неговият престой в тези страни, към които пътува, може да продължи със седмици и месеци и да не може да вземе със себе си семейството си и децата си. Този мъж се страхува да не извърши блудство, да не попадне в мрежата на греховете и прегрешенията, така че е разумно и приемливо да му се позволи да сключи брак с друга жена. 7. Мъжът може да бъде наставник на сираци, поради което да общува с тях, а от тях може да има жени, които да го предизвикват към развала. Сключването на брак с тях е най-добрият начин, помагащ му да се грижи за тях и да ги предпазва.
Позволяването на многоженството при условията, които е предписал исляма, е голямо добро за човечеството, поради горе изброените причини. Исляма показва най-добрия начин за решаване на този проблем. Всичко това доказва прелестите на ислямската религия и това, че нейните предписания са гаранция за осъществяване благата на хората и техните нужди.