Вахид Р. "Приезд Ибн Фадлана в Булграьi" (Източник). |
Ибн Фадлан, който през XX век участва в мисия на халиф Ал Муктадир до волжките българи, описва преживяванията си, хората и местата в пътеписа Рисала.
Неговата роля в това пътуване се е състояла да прочете писмо от халифа до царя, да му връчи дарове и да води обучението на българите по ислямско право.
Пътуването и различните племена на които попада делегацията, са ярко описани от Ибн Фадлан в неговата творба Рисала. Това е не само най-ранното описание на Волжския регион на арабски, но също дава и топографски данни за околните райони приблизително до 60 градуса северна ширина, и е важен антропологичен източник за различни народи населяващи района.
Той подробно описва народите в района, техните маниери, търговия, храненителни навици, начин на живот и обичаи, като например оставянето на болен човек сам в шатра на хляб и вода докато умре или се възстанови. Също описва и религиозни и други ритуали, като изгарянето на мъртъв господар в лодка заедно със слугините му.
Нещо което изглежда тревожи Ибн Фадлан, са изключително кратките нощи в района. Той е чакал за азана за късния намаз, разговаряйки половин час с един шивач от Багдад и когато чува азана разбира, че е вече сутрин. И нощите, установява той, са толкова светли, че човек може да разпознае друг на един хвърлей разстояние.
Пътешествието на Ибн Фадлан го отвежда до мястото, където се срещат реките Кама и Волга - няколкостотин мили от планината Урал. А този пасаж от неговите записки, е типичен за степента на достоверност, която той предоставя за народите, които е срещал:
"Не бива Мюсюлманин да прекосява земите им, без да се сприятели с някого от тях, при когото да отседне и на когото да носи подаръци от земите на Исляма - роба, покривало за жена му, пипер, просо, стафиди и ядки. Когато пристигне в дома на приятеля си, последният разпъва палатка за него и носи толкова овце, колкото състоянието му позволява, така че Мюсюлманинът да може да коли от тях. Турците не колят животните през гърлото, те само удрят овцата по главата, докато умре".