Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) и малкото сираче

Днес всички бяха радостни и най-вече децата.

Защото днес беше Байрам.

А кой не обича Байрама!

И особено децата – през байрамския ден те са толкова жизнерадостни...

През тази байрамска утрин хората се изпълваха с нова надежда, честитяха си празника един на друг, а децата, облечени в нови дрехи, скачаха и играеха навън.
Край един ъгъл обаче седеше едно малко момиче, което плачеше без глас.

Седнало и подпряло глава на ръцете си, то гледаше как децата играят.

Гледаше ги и проливаше сълзи като из ведро.
След байрамския намаз пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) поздрави всички мюсюлмани и заедно с няколко сахабета се отби през къщите на някои свои приятели.

Поздрави всеки, когото срещна – малък, и голям.

Всяко семейство, което Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем)

посети, преливаше от радост и щастие.
На излизане от къщата на един свой приятел

Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем)

видя плачещото на ъгъла момиче.

Приближи се до него, погали го по косите с нежните си ръце и мило го попита:

"Дете мое, всички деца са изпълнени с радост, смеят се, играят и се веселят, а ти плачеш.

 Днес е Байрам, а хората на този ден са щастливи.

 Ти защо плачеш?"

 Като подсмърчаше, малкото момиче продължаваше да плаче.

 Без да погледне към човека, задал й въпроса, започна да разказва:

 "Миналия байрам баща ми беше с нас, а сега вече го няма. В последната битка, борейки се смело рамо до рамо с пророка Мухаммед

 (салляллаху алейхи уе селлем),

стана шехид (загинал за вярата).

 Много ми е тъжно от неговото отсъствие.

 Всички деца са с нови дрехи и имат джобни пари, но майка ми нито имаше възможност да ми ушие нови дрехи, нито можа да ми даде джобни пари за Байрама.

Много е трудно, когато си сирак!"

 След като спря да говори, малкото момиче се разплака още по-силно.
Като чу тези думи, Хз. Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем)

много се натъжи, погали малкото сираче по главата и му каза:

 "Не плачи вече, дете мое, изправи глава.

Ако искаш, аз да ти стана баща, Айше ще ти бъде майка, а Фатима ще ти бъде сестра.

Какво ще кажеш?"
Малкото момиче вдигна очи и погледна към човека, който й говореше.

Като видя до себе си Пророка

 (салляллаху алейхи уе селлем),

много се учуди и изведнъж толкова се зарадва, че чак извика:

 "Искам, много искам!"

 Хз. Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем)

хвана сирачето за ръка и заедно тръгнаха към къщи. Нямаше на света по-щастливо от малкото момиче.

Когато пристигнаха, Хз. Фатима го преоблече с хубави и нови дрехи, изми лицето и ръцете му, разреса косите му...

А Хз. Айше го нахрани и му даде джобни пари за Байрама.
Малкото момиче огледа себе си – чисто, облечено в нови дрехи, чувстваше се много щастливо.

А в джоба му вече дрънкаха парички.

Излезна навън да играе.

Децата, които се веселяха, видяха малкото момиче да излиза от дома на Пророка

(салляллаху алейхи уе селлем)

и отидоха при него да разберат какво се е случило. Попитаха го защо е толкова щастливо.

 Очите му блестяха от радост, а лицето му изпълнено с усмивка.

 То отговори:

"Днес най-щастливото дете на земята съм аз.

Аз вече си имам татко.

И вашият баща, ако беше Хз. Мухаммед

(салляллаху алейхи уе селлем),

майка ви – Хз. Айше, а сестра ви – Хз. Фатима, няма ли да сте радостни!?"
После радостно заиграха заедно.

Изпълнено от щастие, малкото момиче прекара Байрама, дните на които му донесоха толкова радост и веселие.