Потенциално невярващи хора не съществуват.
В Корана се говори за „куффар“ – покриващи истината, която е заложена в тях, поради което превода на този термин като неверници е неправилен и подвеждащ.
Често за „мушрикин“ – съдружаващите, се казва неверници, но нека да видим какво казва Корана:
И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, ще рекат: “Сътворил ги е Всемогъщия, Всезнаещия…
/43: 9/
И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им служим [на идолите].” Те нямат знание за това, а само съчиняват.
/43: 20/
Единствено Аллах е достоен за чистата религия.
А които приемат покровители вместо Него, казват:
“Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.”
/39: 3/
Те също вярват в Аллах, но приемат посредници, за да ги доближат до Аллах.
Когато стане въпрос за вяра, повечето от хората казват вярваме, а в какво всъщност и как вярват?
Ето, от горните знамения и съдружаващите и хората на писанието казват, че вярват в Аллах.
Каква вяра е тогава - достатъчна ли е такава вяра, за да са убедени и да им дава покой – да несе лутат и да са напътени?
Както е видно от знаменията, служат и на Аллах, и на негови творения. Къде остава единобожието „теухид“?!
Нека сега се върнем сред мюсюлманите и зададем въпроса, колко хора вярват, защото са убедени?
Да, всички вярват, както по-горе бе посочено, защото това е заложено във всеки. Колко хора са се поинтересували и обърнали към Словото на Аллах, за да проверят това, в което вярват?
С изключение на много малък процент, мюсюлманите приемат това, което някой друг им е казал; хора от семейството, учителя, шейха, ходжата, без да го подлагат на проверка.
Приемат това, което им се каже, като чистата истина от Аллах. А когато хвърлим поглед върху общността, лесно откриваме различни групи, обособили се следвайки религиозна личност, която е била близо до тях.
Едните приемат за вярно едно /това, което техния лидер им казва /, другите друго.
Не е ли такава ситуацията и между различните религии?
Ситуацията е абсолютно идентична.
Аллах Всевишния постановява на Пратеника с.а.с. да им каже:
Кажи:
В Корана се говори за „куффар“ – покриващи истината, която е заложена в тях, поради което превода на този термин като неверници е неправилен и подвеждащ.
Често за „мушрикин“ – съдружаващите, се казва неверници, но нека да видим какво казва Корана:
И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, ще рекат: “Сътворил ги е Всемогъщия, Всезнаещия…
/43: 9/
И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им служим [на идолите].” Те нямат знание за това, а само съчиняват.
/43: 20/
Единствено Аллах е достоен за чистата религия.
А които приемат покровители вместо Него, казват:
“Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.”
/39: 3/
Те също вярват в Аллах, но приемат посредници, за да ги доближат до Аллах.
Когато стане въпрос за вяра, повечето от хората казват вярваме, а в какво всъщност и как вярват?
Ето, от горните знамения и съдружаващите и хората на писанието казват, че вярват в Аллах.
Каква вяра е тогава - достатъчна ли е такава вяра, за да са убедени и да им дава покой – да несе лутат и да са напътени?
Както е видно от знаменията, служат и на Аллах, и на негови творения. Къде остава единобожието „теухид“?!
Нека сега се върнем сред мюсюлманите и зададем въпроса, колко хора вярват, защото са убедени?
Да, всички вярват, както по-горе бе посочено, защото това е заложено във всеки. Колко хора са се поинтересували и обърнали към Словото на Аллах, за да проверят това, в което вярват?
С изключение на много малък процент, мюсюлманите приемат това, което някой друг им е казал; хора от семейството, учителя, шейха, ходжата, без да го подлагат на проверка.
Приемат това, което им се каже, като чистата истина от Аллах. А когато хвърлим поглед върху общността, лесно откриваме различни групи, обособили се следвайки религиозна личност, която е била близо до тях.
Едните приемат за вярно едно /това, което техния лидер им казва /, другите друго.
Не е ли такава ситуацията и между различните религии?
Ситуацията е абсолютно идентична.
Аллах Всевишния постановява на Пратеника с.а.с. да им каже:
Кажи:
“О, хора на Писанието, елате към слово, общо и за нас, и за вас – да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!”
А отвърнат ли се, кажете:
“Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани
“Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани
/отдадени на Него/!”
/3: 64/
Общото, което може да обедини всички е единобожието – служенето единствено на Него.
Подражаването е враг номер едно на човека, защото чрез него се повлича в заблудата.
Вследствие на него, човек се доверява на други човеци, не проверява, не подлага на критика и така приема нещата.
В Корана Аллах Всевишния многократно е посочил именно тази причина за отклоненията и заблудата на отминалите народи:
И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат:
“Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.
Общото, което може да обедини всички е единобожието – служенето единствено на Него.
Подражаването е враг номер едно на човека, защото чрез него се повлича в заблудата.
Вследствие на него, човек се доверява на други човеци, не проверява, не подлага на критика и така приема нещата.
В Корана Аллах Всевишния многократно е посочил именно тази причина за отклоненията и заблудата на отминалите народи:
И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да рекат:
“Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.
/43: 23/
Аллах Всевишния е посочил, че знаещите са тези, които най-много се страхуват от Аллах.
Той обаче не е ги е посочил като ориентир за истината, защото истината е от Него и като ориентир е посочил Своето Слово – Корана.
Аллах Всевишния е посочил, че знаещите са тези, които най-много се страхуват от Аллах.
Той обаче не е ги е посочил като ориентир за истината, защото истината е от Него и като ориентир е посочил Своето Слово – Корана.
Въпреки знанието си, виждаме как множество учени явно престъпват нормите на Аллах, което не е оправдание за останалите да ги следват.
По същия начин, учените казват много истини, но като хора, не са защитени да кажат и неистини.
Това, което касае и интересува като учените, така и всеки човек, както вярващите, така и всички хора по света е истината.
Ето защо, истината е изгубеното от мюсюлманина, където и да я открие, той приема именно нея.
Една често използвана дилема за оправдание на подражателството и като довод за истинност е, че през вековете е имало много учени и няма как да не са разбрали и казали кое е истината.
Ако това беше така, Аллах Всевишния щеше да посочи именно тях като ориентир, а не Корана."
По същия начин, учените казват много истини, но като хора, не са защитени да кажат и неистини.
Това, което касае и интересува като учените, така и всеки човек, както вярващите, така и всички хора по света е истината.
Ето защо, истината е изгубеното от мюсюлманина, където и да я открие, той приема именно нея.
Една често използвана дилема за оправдание на подражателството и като довод за истинност е, че през вековете е имало много учени и няма как да не са разбрали и казали кое е истината.
Ако това беше така, Аллах Всевишния щеше да посочи именно тях като ориентир, а не Корана."