Със сабя ли е разпространяван Ислямът?
“Коранът или сабята” ли е бил девизъът на
Исляма?
Империалисти със светска власт и грабители ли са били мюсюлманите?
Някои хора биха разсъждавали върху това,базирайки се на стабилни основи, други базирайки се на отречени интерпретации, а трети не могат да решат, объркани са, но има и някои,които се съпротивляват. Но какво е мнението на Корана по всички тези въпроси?
Повеля за всеки честен човек, уважаващ себе си, е да предаде своето откритие на
другите хора.
Коранът изяснява, че независимо дали искаме или не, войната е необходимост на съществуването, факт от живота дотогава, докато в света съществува световна несправедливост, потисничество, капризи, амбиции и произволни претенции. Това може да звучи странно. Но не е ли исторически факт, че човечеството от ранната зора на своята история до днес е страдало от локални и глобални войни? Не е ли също факт,че победоносните съюзници по-често уреждат споровете за своите придобивки и положението на своите победени врагове чрез войни и заплахи за война? Дори днес човечеството живее в постоянен страх и слухове за война в толкова много горещи точки по света. Можеше ли Аллах да не отбележи тези факти от живота? И можеше ли Коранът да не се заеме с този въпрос по реалистичен и действен начин? Със сигурност не! Ето защо Ислямът е признал войната като законно и оправдано средство за самозащита и възстановяване на справедливостта, свободата и мира. Коранът казва:
Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас.Аллах знае, вие не знаете. [2 : 216]
... Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодат за световете. [2: 251]
И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. [22 :40]
Въпреки че е реалистичен в подхода си, Ислямът никога не търпи агресия по своя инициатива или по чиято и да е инициатива, нито поддържа воденето на агресивни войни. Всевишния Аллах повелява на мюсюлманите да не започват враждебни действия или какъвто и да е акт на агресия, да не нарушават правата на другите. В допълнение към вече казаното в предишната глава, някои знамения от Корана имат важно значение. Всевишния Аллах казва:
И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. А престанат ли Аллах е опрощаващ, милосърден. И се сражавайте с тях,докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли,тогава да не се враждува, освен против угнетителите! [2: 190-193]
Войната не е цел на Исляма, нито е нормално състояние за мюсюлманите. Тя е крайно средство и се използва при извънредни обстоятелства, когато всички други мерки са безполезни. Това е истинското състояние на войната в Исляма. Ислямът е религията на мира неговото значение е “мир”. Едно от имената на Аллах е “Мир”.
Всекидневните поздрави на мюсюлманите и ангелите е “мир”, Раят е Домът на мира,прилагателното “мюсюлманин” означава “мирен”. Мирът е същността, значението,емблемата и целта на Исляма. Всяко същество има право да се наслади на мира при
Исляма и на добрината на мирните мюсюлмани независимо от религия, география или
раса дотогава, докогато няма агресия срещу Исляма и мюсюлманите. Ако немюсюлманите поддържат мир с мюсюлманите, ако дори са безразлични към Исляма,не може да има основание или оправдание за обявяване на война срещу тях. Няма религиозна война за налагане на Исляма върху немюсюлманите, защото ако Ислямът не възниква от дълбоки убеждения, той не ще бъде приет от Аллах. Ако има религия или конституция, която да гарантира свобода на религията и да забранява принудата в религията, това е Ислямът и само Ислямът. По този въпрос Коранът казва следното:
Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ. [2: 256]
Дори когато Ислямът се разпространява, на мюсюлманите не само се забранява да употребяват сила, но им се повелява да използват най-мирните средства. Всевишния Аллах казва на Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари!):
Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените. [16 :125]
“И с хората на Писанието спорете само по най-хубавия начин, освен с онези от тях, които угнетяват, и кажете:Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени. [29 :46]
Ако Ислямът до такава степен е отреден за мира, и ако мюсюлманите до такава степен са отдадени на мира, и ако Коранът предпочита мира, защо тогава Мухаммед е водил войни и е командувал битки? Защо Коранът казва: “Убийте ги” и “Бийте се с тях”? За да анализираме тази наглед невинна информация, абсолютно необходимо е да споменем някои исторически факти, които съответстват и предшестват мюсюлманските войни срещу езичниците.
След като получил пророчеството от Аллах, Мухаммед свикал хората и им казал какво е получил, апелирайки да се откажат от идолопоклонничеството и да повярват в Аллах, Единния и Истинския Бог. Първоначалният му мирен и логичен призив бил посрещнат не само със съпротива, но с подигравки и смях. Той постоянно се опитвал да представи на своите хора благословения Зов, но без особен успех. Понеже не бил оставен да разпространява открито Исляма, той трябвало да прибегне до лична проповед за няколко години, за да запази живота на няколко свои последователи и да смекчи техните лишения. Когато до него дошли повелите на Аллах да проповядва открито, преследванията и мъченията срещу мюсюлманите се засилили. Но колкото повече се засилвали преследванията, толкова повече растял и броят на мюсюлманите.
Езичниците опитали всякакъв натиск и изкушения, за да заглушат Зова на Аллах, но колкото повече опитвали, толкова по-твърди ставали Мухаммед и мюсюлманите.
Когато езичниците не успели да разколебаят вярата на вярващите със заплахи, натиск,конфискация на имуществото, насмешки и т. н., те организирали остър бойкот,ожесточена кампания за отхвърляне на мюсюлманите. Мюсюлманите били принудени да останат за няколко години изолирани в много тесен кръг, неспособни да проповядват, продават, купуват, да встъпват в брак или да контактуват със свои съграждани от Мека. Дори това не разколебало вярата на мюсюлманите. Бойкотът продължил, докато самите езичници се уморили да го спазват и се наложило да го отменят.
Отменянето на острия бойкот не било знак на мир или начало на спокойствие от страна на езичниците. Тъкмо обратното, натискът и преследването продължили бързо да нарастват. Накрая езичниците свикали събор при затворени врати на най-високо равнище, за да обсъдят какво да предприемат, за да елиминират Исляма и да се освободят от Мухаммед веднъж завинаги. Приели единодушно решение да се избере по един силен мъж от всяко племе и да се убие Мухаммед в леглото. Ала не било писано мисията на Мухаммед да свърши на този етап. Затова Аллах му позволил да напусне Мека, неговия скъп роден град, да се пресели в Медина и да обедини местните мюсюлмани и преселниците, избягали по-рано от Мека в Медина.
И когато неверниците лукавстваха срещу теб,да те задържат или да те убият,или да те прокудят...Те лукавстват,а Аллах проваля тяхното лукавство.Аллах е над лукавите. [8 :30]
Ако вие не му помогнете[на Мухаммад],Аллах вече му помогна,когато неверниците го прогониха и бе един от двамата,когато бяха в пещерата;когато рече той на своя другар:“Не страдай!Аллах е с нас.”И низпосла Аллах Своето успокоение над него,и го подкрепи с воини,които вие не видяхте,и стори Той словото на неверниците да е най-презряното,а Словото на Аллах най-възвишеното.Аллах е всемогъщ,премъдър. [9: 40]
Това било великото събитие хиджра или преселването, с което започва историята на Исляма и според което се изчислява мюсюлманското летоброене.
Бягайки от Мека, мюсюлманите практически били принудени от много обстоятелства да изоставят цялото си имущество, вещите и дори семействата си.
Веднага щом се установил в Медина, Мухаммед започнал отново мирната си проповед и мирния си призив към Исляма. Някои местни жители откликнали положително на призива към Аллах и веднага се превърнали в пълноценни членове на мюсюлманската общност. Други не приели Исляма, а поддържали традиционните си вярвания. Тъй като Мухаммед бил предопределен за благороден мир и реформа, той сключил договори с немюсюлманите, като им обезпечил свобода и сигурност, и за пръв път създал в сърцата им съзнание за общност вместо тясната племенна привързаност.
Докато Мухаммед бил зает с тези реформи, опитвайки се да организира мюсюлманската общност в Медина и да наложи основите на стабилно и мирно общество, в което мюсюлмани и немюсюлмани да живеят заедно, враговете в Мека не знаели почивка. Те изгаряли от омраза към мюсюлманите и решителността им да унищожат Исляма растяла с всеки изминат ден. Обмисляли своята тактика и веднага след като приключили с новите си кроежи, се заели с тяхното изпълнение решили да причинят неприятности на мюсюлманите отвътре и отвън. Организирали грабителски набези за атакуване на Медина и завръщане в Мека с богата плячка. Немюсюлманите в Медина започнали да изпитват силна завист заради популярността на Исляма и новия дух на братство сред мюсюлманите, нещо, което те самите не били изпитвали или не биха желали да знаят, че съществува. Така враговете в Мека побързали да се
възползуват от ситуацията и да създадат вътрешни трудности за мюсюлманите.
Обзетите от завист медински немюсюлмани отговорили бързо и открито на меканското подстрекателство и скоро в цяла Медина започнали да възникват сериозни конфликти.
Тогава мюсюлманите се намирали под постоянна заплаха отвътре от неудовлетворените в Медина, както и отвън от набезите, които Мека организирала. В един момент преследванията и заплахите станали непоносими. Семействата на мюсюлманите били отделяни от тях със сила, имуществото им конфискувано, кръвта им проливана, принудили ги да напуснат скъпия си роден град на три изселнически вълни две в Абисиния и една в Медина. Страданията продължавали вече тринадесет години. С новата тактика на меканските врагове за мюсюлманите не оставало друго,освен да чакат накрая да бъдат унищожени в една касапница или да се защитят срещу гнета и преследванията. Ислямът дошъл да им гарантира достойнство и сила, свобода и сигурност, и да ги съедини с Всевишния Аллах, Върховния Извор на добрина и подкрепа, сила и мир. Но въпреки всичко те били в тревога без покой, заплашвани и ужасявани. Аллах им поръчал да установят мир, да повеляват правилното и да възбраняват неправилното, да поддържат угнетените, да освобождават робите, да доказват колко надежден и полезен е Аллах за Своите раби. Но как биха могли да сторят това, когато те самите били угнетени и подложени на терор?
Най-много ги обърквал фактът, че Коранът не казвал нищо по този въпрос и не им давал напътствия какво да правят. Объркването им не продължило дълго и Аллах облекчил тяхната болка чрез едно Божествено решение на техните проблеми и проблемите на всеки друг, озовал се в подобна ситуация. Ето как Всевишния Аллах изразил своето решение:
Аллах закриля вярващите.Аллах не обича никой изменник,неблагодарник.На онези,срещу които е обявена война,им се позволи[да воюват],защото бяха угнетени Аллах има сила да им помогне,онези,които бяха прокудени от техните домове без право,само защото казват:“Аллах е нашият Господ!”И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите,и църквите,и синагогите,и джамиите,където името на Аллах се споменава много.Аллах ще подкрепи онези,които Го подкрепят.Аллах е всесилен,всемогъщ.Онези,които,ако ги утвърдим на земята,отслужват молитвата и дават милостинята закат,и повеляват одобряваното,и възбраняват порицаваното...При Аллах е завършекът на делата. [22 :38-41]
С това разрешение от Аллах мюсюлманите вече не били обречени на преследване или гнет. Те започнали да оказват съпротива, за да възстановят спокойствието, да си възвърнат мира и свободата, да се съберат отново със семействата си и да вземат обратно имуществото си. Имало битки и войни с яростните езичници, които нагло отричали правото на мюсюлманите на свобода и мир. Но никога не е имало агресия от страна на мюсюлманите, опустошаване на къщи, реколта, запаси и т.н. убийства на деца, жени, възрастни или инвалиди. Мюсюлманите спазвали нормите и останали в границите на законите на Аллах. Това било нещо невиждано преди и после.
Мюсюлманите трябвало да се сражават при тези обстоятелства и с тези принципи, и с наставлението на Аллах те накрая постигнали решителни победи.
Толкова много е казано или писано за “безжалостните мюсюлмани”, появили се неочаквано от горещите и сухи пустини на тъмна Арабия, за да завоюват Византия и Персия, и дори дръзнали да обкръжат стените на Европа. Мнозина са изразили мнението, че тези мюсюлмани били водени от религиозно усърдие в разпространението на Исляма със сила дотам, докъдето стигнат. Много други смятат това мнение за необмислено и наивно, защото Ислямът по своята същност не може да бъде наложен със сила. А ако е бил наложен със сила на победените хора, той не би могъл дълго да се задържи и в същото време е било възможно да се ликвидират немюсюлманите в тези страни. Ала историята е свидетелка на факта, че докъдето и да е стигал Ислямът, той оцелявал с изключение на Испания по определени причини, и докъдето и да са
стигнали мюсюлманските воини, мирно съжителствали мюсююлмани с немюсюлмани.
Нещо повече, дори казват, че човек не може да наложи със сила религия като Исляма на някого и той да стане толкова искрен и честен в своята вяра, колкото тези, които приели Исляма в новите земи. Необходима е не само “принуда” за развитие на такива добри мюсюлмани сред победените хора. Изисква се много повече от едно налагане, за да се стигне дотам, че те да се придържат към “наложената със сила” религия и да я пазят в душите си.
Друга насока на мислене приемат такива, които обичат да се наричат“интелектуалци” или “просветени критици” и “авторитети”. Тях не ги удовлетворява необмисленото и наивно мнение за разпространяването на Исляма със сила. Те твърдят,че мюсюлманите водели агресивните войни, защото се задушавали от жегата и сушата на Арабия, и експанзията им просто била мотивирана от икономически нужди и обстоятелства. Тези войни и “приключения” не били религиозни или духовни, а просто резултат от належащи потребности. Това може да означава, че арабите не са се издигнали на такова високо равнище на саможертва и посвещаване, и че след смъртта на Мухаммед неговите съвременници загубили интерес към религията и се заели да удовлетворяват непосредствените си нужди. Това може да означава също, че самият Ислям е неспособен да създаде жар и усърдие, каквито са наблюдавани при
мюсюлманските арабски войни по онова време. Тук се съдържат разнообразни насоки и
“интелектуалците”, поддържащи подобно мнение, не са сигурни коя вероятност ще има
предимство над другите?
Съществува още една тенденция, възприета от хора, които виждат в мюсюлманските войни извън Арабия единствено страстно желание за грабежи и набези. Те не съзират друг мотив и не оценяват мюсюлманския апел като продиктуван от определени мотиви.