Чудото на рождението му
Още преди раждането на пророка е имало знаци предвещаващи неговата поява.
Не само, че е предизвестен от предшествениците си с името Ахмeд, а и годината в която е роден е годината на Слонът, през която Аллах по един необикновен начин предпазил свещенния Си дом в Мекка от унищожение чрез войските на абесинския крал Абраха. Този крал получил властта над Йемен след персийските крале и направил храм, за които напразно се надявал да се превърне в цел за поклоненията на арабите. Когато това не се получило, решил да премахне "конкуренцията" от пътя си и подготвил армията и слоновете си за война; Това се казва в сура 105 в Корана:
"1. Не видя ли [о, Мухаммад] как постъпи твоят Господ с владетелите на слона? 2. Не превърна ли Той коварството им в заблуда? 3. И изпрати срещу тях ята от птици, 4. които ги замеряха с камъни от печена глина. 5. И ги стори да приличат на проядени листа."
Ибн Са`д казва в книгата си "Kitab at-Tabaqat al-Kabir", че една “чужда” жена, предполага се може би сестрата на Варака Ибн Науфал, се предложила на Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб, когато той бил на път за вкъщи. Той отхвърлил предложението й и отишъл вместо това при жена си; имал полов контакт с нея, след което тя забременяла с момче. Когато по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб отново срещнал “чуждата” жена и я пожелал, тя отказала, тъй като "Светлината била изчезнала от лицето му." Тя се надявала тази светлина да се прехвърли върху нея чрез съединяването на телата им.
Когато няколко месеца по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб пътувал с една каравана за Медина да посети близки на майка си, се удавил и умрял. В скръбта по починалия й съпруг и в мъката по неродения живот в утробата й младата вдовица Амина имала една нощ в полусън видение. Един небесен пратеник и се явил с думите: "Ти си бременна с владетеля на този народ; При раждането му кажи: Давам го под закрилата на Единствения и го наричам Мухаммед."
След това бременността на Амина протекла леко и приятно; тя не изпитвала умората, която чувстват жени в нейното положение, дори раждането протекло необичайно. По време на раждането присъствали 4 небесни същества, детето било родено без нечистотите на майчината утроба, с вече откъсната пъпна връв и обрязано. "Родих го чист както се раждат агнетата, без всякаква нечистотия." – разказвала тя по-късно.
Момчето се подпряло уж на пода, за да издигне главата си към небето; ал-Бусири пояснява това по следния начин: "С вдигната глава - това обръща внимание на пълното владеене; поглед отправен нагоре - това говори за висшето му призвание." (Хамзия I, 34)
Евреите в Медина видяли през онази нощ една светла звезда на небето, огънят на "Магус" изгаснал и една ясна светлина осветила дворците на Сирия. Съдебната зала в палата на персийския крал се срутила и реката Тигрис излязла от коритото си, но ясновидците му не могли да му дадат никакъва информация за тези загадъчни събития.
"Нощта на великолепието" е най-висшата от всички нощи, заради откровението на Книгата.
Още преди раждането на пророка е имало знаци предвещаващи неговата поява.
Не само, че е предизвестен от предшествениците си с името Ахмeд, а и годината в която е роден е годината на Слонът, през която Аллах по един необикновен начин предпазил свещенния Си дом в Мекка от унищожение чрез войските на абесинския крал Абраха. Този крал получил властта над Йемен след персийските крале и направил храм, за които напразно се надявал да се превърне в цел за поклоненията на арабите. Когато това не се получило, решил да премахне "конкуренцията" от пътя си и подготвил армията и слоновете си за война; Това се казва в сура 105 в Корана:
"1. Не видя ли [о, Мухаммад] как постъпи твоят Господ с владетелите на слона? 2. Не превърна ли Той коварството им в заблуда? 3. И изпрати срещу тях ята от птици, 4. които ги замеряха с камъни от печена глина. 5. И ги стори да приличат на проядени листа."
Ибн Са`д казва в книгата си "Kitab at-Tabaqat al-Kabir", че една “чужда” жена, предполага се може би сестрата на Варака Ибн Науфал, се предложила на Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб, когато той бил на път за вкъщи. Той отхвърлил предложението й и отишъл вместо това при жена си; имал полов контакт с нея, след което тя забременяла с момче. Когато по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб отново срещнал “чуждата” жена и я пожелал, тя отказала, тъй като "Светлината била изчезнала от лицето му." Тя се надявала тази светлина да се прехвърли върху нея чрез съединяването на телата им.
Когато няколко месеца по-късно Абдуллах ибн Абд ал-Мутталиб пътувал с една каравана за Медина да посети близки на майка си, се удавил и умрял. В скръбта по починалия й съпруг и в мъката по неродения живот в утробата й младата вдовица Амина имала една нощ в полусън видение. Един небесен пратеник и се явил с думите: "Ти си бременна с владетеля на този народ; При раждането му кажи: Давам го под закрилата на Единствения и го наричам Мухаммед."
След това бременността на Амина протекла леко и приятно; тя не изпитвала умората, която чувстват жени в нейното положение, дори раждането протекло необичайно. По време на раждането присъствали 4 небесни същества, детето било родено без нечистотите на майчината утроба, с вече откъсната пъпна връв и обрязано. "Родих го чист както се раждат агнетата, без всякаква нечистотия." – разказвала тя по-късно.
Момчето се подпряло уж на пода, за да издигне главата си към небето; ал-Бусири пояснява това по следния начин: "С вдигната глава - това обръща внимание на пълното владеене; поглед отправен нагоре - това говори за висшето му призвание." (Хамзия I, 34)
Евреите в Медина видяли през онази нощ една светла звезда на небето, огънят на "Магус" изгаснал и една ясна светлина осветила дворците на Сирия. Съдебната зала в палата на персийския крал се срутила и реката Тигрис излязла от коритото си, но ясновидците му не могли да му дадат никакъва информация за тези загадъчни събития.
"Нощта на великолепието" е най-висшата от всички нощи, заради откровението на Книгата.