Чудесата в детството му
Момчето било връчено според традицията на кърмачка – Халима, от рода на Бани Са'д. Непосредствено след това тя имала достатъчно мляко, както за храненичето, така и за своето дете. Изсъхналите й земи отново се раззеленили, палмите давали плодове и добитъкът наедрял. Старото й магаре също "се стегнало" и една камила, която почти била "изсъхнала", започнала да дава отново достатъчно за пиене за цялото семейство.
Един път Халима изгубила в блъсканицата из улиците на Мекка момчето, точно когато искала да го върне на майка му; Варака ибн Науфал и един друг мъж от Курайшите (рода Курайш) го намерили. Варака го вдигнал на раменете си, заобиколил с него Ка'ба и се молил за него.
Халима отишла веднъж с момчето на панаира 'Указ. Там то било забелязано от ясновидец ('Арраф) от рода на Худайл, който като го видял извикал: „О Вие люде на Худайл, Вие Араби! Убийте онова момче!“ При това Халима се измъкнала мълчешком, а заобикалящите запитали ясновидеца: „Какво е това момче?“ Той отговорил: „Той ще убие привържениците на вашата религия, ще срути боговете ви и ще ви победи.“
С думите –
Не разтворихме ли Ние твоята гръд [о, Мухаммад]? (94:1)
- в началото на сура 94 се обръща внимание на едно друго чудо.
Пророкът сам разказал за това изживяване от детството:
"Докато пазих добитъка с „брат си“ - синът на Халима, ме изненадаха два чисто бели образа. В началото ми се стори, че това са големи птици, но след това разбрах че се бъркам. Бяха двама мъже с бели одежди, които не познавах. Единият попита другия, като ме имаше на предвид: „Той ли е?“ Този отговори: „Да.“ Аз се бях вцепенил от ужас. Те ме взеха, сложиха ме да легна и ми разтвориха гръдта. Изглеждаше така сякаш търсеха нещо там; когато го намериха, го изхвърлиха, а отворената част отново се затвори. След това те изчезнаха, така сякаш бяха просто сенки." [Предадено от Муслим]
Ал-Байхаки разказва с детайли за „разтварянето на гръдта“ в първия том на книгата Dala'il an-Nubuwwa; там двете същества носят скъп съд пълен със сняг, с който измили по „един приятен начин“ сърцето му. Това което извадили, било черна точка от кръв - „част от сатаната“, която те заместили със светлина, за да го подготвят да приеме Божието откровение чист и неопетнен.
След като затворили гръдта му, единият казал: "Премери го с десет от този народ!" Но той ги надвил, и това станало дори когато го премерили със сто и хиляда от рода му. При това другият казал: "Остави го! Ако го премериш даже с целия му народ, той безсъмнено ще ги надвие!"
На 13 год. имал възможността да придружи чичо си Абу Талиб на караванно пътешествие до Сирия. Там живял монахът Бахира, който забелязал от прозореца на дома си облак във формата на бяла птица и изглеждало така сякаш облакът следвал караваната. От писанията, които чел, знаел за предвещанието за пророк след Исус и затова приготвил на бързо за ядене и се затичал да покани пътниците. Когато накрая се запознал с Мухаммед, разпознал в него очаквания пратеник на Аллах.
Момчето било връчено според традицията на кърмачка – Халима, от рода на Бани Са'д. Непосредствено след това тя имала достатъчно мляко, както за храненичето, така и за своето дете. Изсъхналите й земи отново се раззеленили, палмите давали плодове и добитъкът наедрял. Старото й магаре също "се стегнало" и една камила, която почти била "изсъхнала", започнала да дава отново достатъчно за пиене за цялото семейство.
Един път Халима изгубила в блъсканицата из улиците на Мекка момчето, точно когато искала да го върне на майка му; Варака ибн Науфал и един друг мъж от Курайшите (рода Курайш) го намерили. Варака го вдигнал на раменете си, заобиколил с него Ка'ба и се молил за него.
Халима отишла веднъж с момчето на панаира 'Указ. Там то било забелязано от ясновидец ('Арраф) от рода на Худайл, който като го видял извикал: „О Вие люде на Худайл, Вие Араби! Убийте онова момче!“ При това Халима се измъкнала мълчешком, а заобикалящите запитали ясновидеца: „Какво е това момче?“ Той отговорил: „Той ще убие привържениците на вашата религия, ще срути боговете ви и ще ви победи.“
С думите –
Не разтворихме ли Ние твоята гръд [о, Мухаммад]? (94:1)
- в началото на сура 94 се обръща внимание на едно друго чудо.
Пророкът сам разказал за това изживяване от детството:
"Докато пазих добитъка с „брат си“ - синът на Халима, ме изненадаха два чисто бели образа. В началото ми се стори, че това са големи птици, но след това разбрах че се бъркам. Бяха двама мъже с бели одежди, които не познавах. Единият попита другия, като ме имаше на предвид: „Той ли е?“ Този отговори: „Да.“ Аз се бях вцепенил от ужас. Те ме взеха, сложиха ме да легна и ми разтвориха гръдта. Изглеждаше така сякаш търсеха нещо там; когато го намериха, го изхвърлиха, а отворената част отново се затвори. След това те изчезнаха, така сякаш бяха просто сенки." [Предадено от Муслим]
Ал-Байхаки разказва с детайли за „разтварянето на гръдта“ в първия том на книгата Dala'il an-Nubuwwa; там двете същества носят скъп съд пълен със сняг, с който измили по „един приятен начин“ сърцето му. Това което извадили, било черна точка от кръв - „част от сатаната“, която те заместили със светлина, за да го подготвят да приеме Божието откровение чист и неопетнен.
След като затворили гръдта му, единият казал: "Премери го с десет от този народ!" Но той ги надвил, и това станало дори когато го премерили със сто и хиляда от рода му. При това другият казал: "Остави го! Ако го премериш даже с целия му народ, той безсъмнено ще ги надвие!"
На 13 год. имал възможността да придружи чичо си Абу Талиб на караванно пътешествие до Сирия. Там живял монахът Бахира, който забелязал от прозореца на дома си облак във формата на бяла птица и изглеждало така сякаш облакът следвал караваната. От писанията, които чел, знаел за предвещанието за пророк след Исус и затова приготвил на бързо за ядене и се затичал да покани пътниците. Когато накрая се запознал с Мухаммед, разпознал в него очаквания пратеник на Аллах.
Момчето било връчено според традицията на кърмачка – Халима, от рода на Бани Са'д. Непосредствено след това тя имала достатъчно мляко, както за храненичето, така и за своето дете. Изсъхналите й земи отново се раззеленили, палмите давали плодове и добитъкът наедрял. Старото й магаре също "се стегнало" и една камила, която почти била "изсъхнала", започнала да дава отново достатъчно за пиене за цялото семейство.
Един път Халима изгубила в блъсканицата из улиците на Мекка момчето, точно когато искала да го върне на майка му; Варака ибн Науфал и един друг мъж от Курайшите (рода Курайш) го намерили. Варака го вдигнал на раменете си, заобиколил с него Ка'ба и се молил за него.
Халима отишла веднъж с момчето на панаира 'Указ. Там то било забелязано от ясновидец ('Арраф) от рода на Худайл, който като го видял извикал: „О Вие люде на Худайл, Вие Араби! Убийте онова момче!“ При това Халима се измъкнала мълчешком, а заобикалящите запитали ясновидеца: „Какво е това момче?“ Той отговорил: „Той ще убие привържениците на вашата религия, ще срути боговете ви и ще ви победи.“
С думите –
Не разтворихме ли Ние твоята гръд [о, Мухаммад]? (94:1)
- в началото на сура 94 се обръща внимание на едно друго чудо.
Пророкът сам разказал за това изживяване от детството:
"Докато пазих добитъка с „брат си“ - синът на Халима, ме изненадаха два чисто бели образа. В началото ми се стори, че това са големи птици, но след това разбрах че се бъркам. Бяха двама мъже с бели одежди, които не познавах. Единият попита другия, като ме имаше на предвид: „Той ли е?“ Този отговори: „Да.“ Аз се бях вцепенил от ужас. Те ме взеха, сложиха ме да легна и ми разтвориха гръдта. Изглеждаше така сякаш търсеха нещо там; когато го намериха, го изхвърлиха, а отворената част отново се затвори. След това те изчезнаха, така сякаш бяха просто сенки." [Предадено от Муслим]
Ал-Байхаки разказва с детайли за „разтварянето на гръдта“ в първия том на книгата Dala'il an-Nubuwwa; там двете същества носят скъп съд пълен със сняг, с който измили по „един приятен начин“ сърцето му. Това което извадили, било черна точка от кръв - „част от сатаната“, която те заместили със светлина, за да го подготвят да приеме Божието откровение чист и неопетнен.
След като затворили гръдта му, единият казал: "Премери го с десет от този народ!" Но той ги надвил, и това станало дори когато го премерили със сто и хиляда от рода му. При това другият казал: "Остави го! Ако го премериш даже с целия му народ, той безсъмнено ще ги надвие!"
На 13 год. имал възможността да придружи чичо си Абу Талиб на караванно пътешествие до Сирия. Там живял монахът Бахира, който забелязал от прозореца на дома си облак във формата на бяла птица и изглеждало така сякаш облакът следвал караваната. От писанията, които чел, знаел за предвещанието за пророк след Исус и затова приготвил на бързо за ядене и се затичал да покани пътниците. Когато накрая се запознал с Мухаммед, разпознал в него очаквания пратеник на Аллах.
Момчето било връчено според традицията на кърмачка – Халима, от рода на Бани Са'д. Непосредствено след това тя имала достатъчно мляко, както за храненичето, така и за своето дете. Изсъхналите й земи отново се раззеленили, палмите давали плодове и добитъкът наедрял. Старото й магаре също "се стегнало" и една камила, която почти била "изсъхнала", започнала да дава отново достатъчно за пиене за цялото семейство.
Един път Халима изгубила в блъсканицата из улиците на Мекка момчето, точно когато искала да го върне на майка му; Варака ибн Науфал и един друг мъж от Курайшите (рода Курайш) го намерили. Варака го вдигнал на раменете си, заобиколил с него Ка'ба и се молил за него.
Халима отишла веднъж с момчето на панаира 'Указ. Там то било забелязано от ясновидец ('Арраф) от рода на Худайл, който като го видял извикал: „О Вие люде на Худайл, Вие Араби! Убийте онова момче!“ При това Халима се измъкнала мълчешком, а заобикалящите запитали ясновидеца: „Какво е това момче?“ Той отговорил: „Той ще убие привържениците на вашата религия, ще срути боговете ви и ще ви победи.“
С думите –
Не разтворихме ли Ние твоята гръд [о, Мухаммад]? (94:1)
- в началото на сура 94 се обръща внимание на едно друго чудо.
Пророкът сам разказал за това изживяване от детството:
"Докато пазих добитъка с „брат си“ - синът на Халима, ме изненадаха два чисто бели образа. В началото ми се стори, че това са големи птици, но след това разбрах че се бъркам. Бяха двама мъже с бели одежди, които не познавах. Единият попита другия, като ме имаше на предвид: „Той ли е?“ Този отговори: „Да.“ Аз се бях вцепенил от ужас. Те ме взеха, сложиха ме да легна и ми разтвориха гръдта. Изглеждаше така сякаш търсеха нещо там; когато го намериха, го изхвърлиха, а отворената част отново се затвори. След това те изчезнаха, така сякаш бяха просто сенки." [Предадено от Муслим]
Ал-Байхаки разказва с детайли за „разтварянето на гръдта“ в първия том на книгата Dala'il an-Nubuwwa; там двете същества носят скъп съд пълен със сняг, с който измили по „един приятен начин“ сърцето му. Това което извадили, било черна точка от кръв - „част от сатаната“, която те заместили със светлина, за да го подготвят да приеме Божието откровение чист и неопетнен.
След като затворили гръдта му, единият казал: "Премери го с десет от този народ!" Но той ги надвил, и това станало дори когато го премерили със сто и хиляда от рода му. При това другият казал: "Остави го! Ако го премериш даже с целия му народ, той безсъмнено ще ги надвие!"
На 13 год. имал възможността да придружи чичо си Абу Талиб на караванно пътешествие до Сирия. Там живял монахът Бахира, който забелязал от прозореца на дома си облак във формата на бяла птица и изглеждало така сякаш облакът следвал караваната. От писанията, които чел, знаел за предвещанието за пророк след Исус и затова приготвил на бързо за ядене и се затичал да покани пътниците. Когато накрая се запознал с Мухаммед, разпознал в него очаквания пратеник на Аллах.