Относно нейните достойнства:
Съществуват множество хадиси за достойнството на доброволната молитва намаз преди задължителната(фард) молитва сабах намаз, които ще споменем по-надолу:
1. От Айша радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве аля алихи ве селлем, е казал за двата рекята преди фард намаза на сабах следното:
“Те са ми по-скъпи от целия този свят”.
/Този хадис е сведен от Ахмед, Муслим, и ат-Тирмизи./
2. От Абу Хурейра радияллаху анху,се предава,че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Не се отказвайте от двата рекята(преди) сабах намаз,дори и ако ви преследва конница”.
/Този хадис е сведен от Ахмед, Абу Дауд, ал-Бейхаки, и ат-Тахави. В този хадис се съобщава, че не трябва да се оставят двата рекята преди сабах(феджър) намаз независимо от степента на оправданието, дори това да е преследване от страна на врага./
3. От Айша радияллаху анха, се предава:
“Не се е случвало така,че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, да е извършвал някоя от доброволните молитви намаз толкова неотклонно, както той е извършваше двата рекята преди сабах намаз”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари,Муслим, Ахмед и Абу Дауд./
От Айша радияллаху анха, се предава:
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в двата рекята преди задължителната (фард) молитва сабах намаз е чел: (Куль йа айюхаль-кафирун!) и (Куль хувеЛлаху ахад), и ги е чел тихо”.
/Този хадис е сведен от Ахмед и ат-Тахави,а хадис с подобно съдържание е сведен и от Ибн Маджа./
Съобщава се,че броят на рекятите при доброволните намази преди и след обедния зухр намаз са четири,шест или осем рекята:
Съобщение в полза на четирите рекята. .
Ибн Омар радияллаху анху, е казал:
“Аз съм запомнил от Пророка салляллаху алейхи ве селлем, десет рекята[в доброволните намази]:
два рекята преди обедния намаз/зухр/ и два рекята след него, два рекята след вечерния намаз/магриб/ в къщи, два рекята след нощния намаз/иша/ в къщи, и два рекята преди сутрешния намаз/сабах/”.
/Този хадис е сведен от ал-Бухари./
Съобщение в полза на шест рекята. Абдуллах Ибн Шакик е казал:
“Аз попитах Айша радияллаху анха, за намаза на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и тя ми каза:
“Той извършваше четири рекята преди обедния намаз/зухр/ и два след него”.
/Този хадис е сведен от Ахмед, Муслим, и други./
От Умм Хабиба Бинт Абу Суфян радияллаху анха, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Този, който извършва(допълнителен,доброволен) намаз от дванадесет рекята в течение на деня и нощта, ще му бъде построен дом в Дженнета: и(това са)–четири рекята преди обедния намаз/зухр/ и два след него,два рекята след вечерния намаз/магриб/, два рекята след вечерния намаз/иша/ и два рекята преди сутрешния намаз/феджър/”.
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който го е определил като надежден хасен и достоверен сахих. Версията на хадиса сведен от Муслим е съкратена./
От Сунната е след(фарда) вечерния намаз/магриб/, да се изпълни доброволен намаз от два рекята, както бе споменато в хадиса от Ибн Омар радияллаху анхума.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, не е оставял тези доброволни намази.
Вече споменахме хадисите в които се говори за законността на двата рекята след нощния намаз/ишa) Гореспоменатите доброволни намази са “сунна муаккида”, но също така има и намази които са “сунна гайри муаккида” и те са следните:
Два или четири рекята пред следобедния намаз/аср/:
Има няколко хадиса в които е споменато за тях, и поради многото повторения те се подкрепят един друг.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал:
“Аллах да омилостиви тези, които извършват четири рекята пред следобедния намаз/аср/”.
/Този хадис е сведен от Ахмед, Абу Дауд, ат-Тирмизи, който го е определил като надежден хасен,а Ибн Хиббан и Ибн Хузейма са потвърдили неговата достоверност./
Също така в хадис предаден от Али радияллаху анху, се съобщава, че:
“Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал четири рекята пред следобедния намаз/аср/, отделяйки всеки два рекята със слова на приветствие(теслим) на приближените меляикета, пророците, и онези, които са ги последвали измежду правоверните и мюсюлманите”.
/Този хадис е сведен от Ахмед,ан-Насаи,Ибн Маджа,и ат-Тирмизи, който е отнесъл този хадис към надеждните хасен./
Описвайки извършването на седжде при намаз, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, Абу Хумайд ас-Саиди радияллаху анху, е казал:
“Извършвайки седжде по време на намаз, той салляллаху алейхи ве селлем, се опираше в земята на дланите си и не допираше с лактите си нито земята, нито тялото, а пръстите на краката му сочеха страната към Кибля”
/Този хадис е сведен от ал-Бухари/
По време на седенето за(произнасянето) тешеххуд следва да се сяда върху стъпалото на левия крак, с вертикално изправено дясно стъпало, палците на това дясно стъпало трябва да са насочени към страната на Къбля.
Указание за това се явява хадис предаден от Ваил Ибн Худжр радияллаху анху, който е казал:
“(На времето) аз отидох до Мекка, казвайки си, че трябва непременно да видя, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е извършвал намаз.
И когато той салляллаху алейхи ве селлем, премина в седене за тешеххуд, седна върху лявото си стъпало и сложи лявата си ръка(върху лявото си бедро), а дясното стъпало бе изправено вертикално.”
/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, който го е квалифицирал като хасен сахих, съгласно който постъпват болшинството отучените улема./
Съобщава се също така, че Ваил Ибн Худжр радияллаху анху, е казал:
“Случи ми се да извърша намаз зад Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който сядаше върху лявото си стъпало, като преминаваше към тешеххуд.”
/Този хадис е сведен от ат-Тахави./
Рифаа Ибн Рафи радияллаху анху, е предал, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал на един бедуин:
“Когато в намаз(стигнеш) до седжде,(почакай известно време), а когато присядаш, то сядай върху лявия си крак(стъпало)./
Този хадис е сведен от Ахмед, Ибн Абу Шайба, Ибн Хиббан./ Абдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар рахимеху Аллах, е предал, че той често е виждал, как Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, по време на намаз е присядал(за произнасянето на тешеххуд), със скръстосани крака.
(Абдуллах Ибн Абдуллах казал):
“И аз, тогава все още млад, постъпвах по същия начин, обаче Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, ми забрани да постъпвам така, като каза:
"В съответствие със Сунната(при произнасяне на тешеххуд) по време на намаз е необходимо да се поставя вертикално дясното стъпало,(опирайки земята с палците на крака), а левия крак да се свива".
Аз му казах: "Но, нали ти правиш така !".
Той отвърна: "Наистина, краката ми вече не ме държат."
/Този хадис е сведен от ал-Бухари./
В друга версия на този хадис се съобщава, че(Абдуллах Ибн Омар) е казал:
“Съгласно Сунната по време на намаз дясното стъпало, чиито пръсти трябва да сочат Къбля, следва да се държи вертикално, а да се седи трябва върху лявото стъпало.”
/Този хадис е сведен от ан-Насаи./
Описвайки намаза на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, Айша радияллаху анха, е казала:
“Произнасяйки приветствието след всеки два рекята, той сядаше върху лявото си стъпало, а дясното бе изправено вертикално, и той забраняваше да се седи върху двете пети.”
/Този хадис е сведен от Муслим./
/ Oткъс от Книгата “الفقه الحنفي في ثوبه الجديد” - “Ханефитският фикх в новия му облик” на шейх Абд ал-Хамид Махмуд Тахмаз ал-Хамави ал-Макки, стр.53/