Според своето качество възхваляването на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се видоизменя.
Възхваляването на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) става чрез възприемане на неговата сунна, чрез подражание, чрез послушание на неговите повели и възбрани и тяхното потвърждаване и чрез служене (ибада) на Аллах Теаля по неговия метод.
„Кажи: „Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден." (3:31)
„Онова, което Аллах е дарил на Своя Пратеник, от жителите на селищата, принадлежи на Аллах и на Пратеника, и на роднините [му], и на сираците, и нуждаещите се, и пътниците, [в нужда], за да не бъде, в обръщение сред богатите измежду вас. И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.” (59:7)
„О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход." (4:59)
В хадис от сборника на Муслим Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Ако някой извърши дело, което не е от нашата повеля, това дело се отхвърля."
Не е позволено Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) да бъде възвеличаван с възхвали извън допустимите за творението и да бъде обожествяван. В хадис отразен от Бухари, Ибни Хамбел, Нисаи и Ибн Мадже Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Не ме възвеличавайте престъпвайки границите по начина по който християните възвеличиха Иса синът на Мерйем."
„Предпазвайте се от престъпване на границите. Престъпването на границите погуби вашите предци (предишните народи)."
Пратеникът на Аллах Теаля Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е раб на Аллах, който не се обожествява и е пророк, който не може да се отхвърля. Той не може да бъде обожествяван, а се следва неговия път.
Да се иска нещо от него (помощ при трудности или да се търси убежище при него) представлява престъпване на границите. Това е така, защото искането на помощ и търсенето на убежище представлява служене (ибада), а то се насочва единствено и само към Аллах Теаля. Поезията и писанията относно Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), които са пресилени и преминават границите са вид ширк (съдружаване с Аллах).