Бягащите от светлината
След смъртта на Хадиджа, Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, напуснал за кратко време Мека заедно със Зейд, когото бил осиновил, и отишъл в град Таиф. Там останал десет дни. Но пътуването не облекчило болката му. Хората, които срещнал там, го огорчили още повече.
Устремените към светлината
Междувременно през различни периоди Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) се срещнал в местността Акаба с жители на Медина, дошли да посетят Кааба. По време на тези срещи, състояли се през единадесетата година от пророчеството, представителите на племената Аус и Хазрадж дали обет за вярност на божия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем). По същото време те обещали, че не ще приписват на Аллах съдружници и ще се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. При заминаването си за Медина те отвели и един учител, който да ги въведе в Исляма. Ислямът се разпространил в Медина за кратко време. Това силно възрадвало Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). По същото време се случило и друго радостно събитие – осъществило се божественото пътуване и угощение възнесението, наречено „Мирадж". С това степента на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) се въздигнала и той можел да достигне най-възвишените места. Бил удостоен с благоволение, с което никой преди това не бил удостояван.
След Мирадж, през дванадесетата година от пророчеството, по време на поклоничеството, пак при Акаба, хората от Медина се срещнали още веднъж с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Тук чрез ръкостискане дали обет за вярност на Пророка. Дали дума, че ще го пазят и ако е необходимо, ще се бият и с араби, и с чужденци. След тази среща Медина станала място за подслон на мюсюлманите.
Преселението
Ислямът се разпространил и в Медина. Прославеният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) позволил на сподвижниците си, които вече не издържали на злините на езичниците, да отидат в Медина. Така започнало преселението през 622 година. За кратко време почти всички мюсюлмани се преместили в Медина. Мюсюлманите, които се преселили, изоставяйки в Мека близките си и имотите си, били наречени „МУХАДЖИР" (ПРЕСЕЛНИЦИ). А мюсюлманите от Медина, които им помагали, били назовани „АНСАР" (ПОМОЩНИЦИ).
Славният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) все още се намирал в Мека. Преселението в Медина разтревожило меканците. Събрали се и решили да погубят Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Когато чул за опасността, Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) казал да повикат Али и му заповядал: „Аз отивам в Медина. Тези вещи утре ги дай на собствениците им. Непосредствено след мен ела и ти. Тази нощ легни в моето легло."
Али, Аллах да е доволен от него, приел това. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) излязъл. Срещнал се с Абу Бакр (радиаллаху анху). Заедно с него тръгнали на път. Укрили се в пещера на планината Саур. Меканци проследили Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Обявили награда за онзи, който го убие. Всевишният Аллах предпазил Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) от нападението на разярените.
Разстоянието между Мека и Медина било тринадесет нощи път с камила. Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и неговите придружители изминали разстоянието за осем дни и достигнали село Куба. Там останали четиринадесет дни. Един петъчен ден Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) заедно с придружаващия го Абу Бакр (радиаллаху анху) и с дошлите да го посрещнат поели към Медина. По пътя отслужили петъчната молитва и Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) произнесъл проповед. Следобед влязъл в Медина. Гражданите посрещнали Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) с възторг. Настанал невиждан в Медина празник.
Неговото влизане в Медина се приема за повратен момент в световната история и този ден е смятан за най-славния ден. Така започнал десетгодишният период на Славния Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) в Медина.
Медински период (622-633)
Между помощниците и изселниците в Медина било обявено братство. Започнало строителството на мединската джамия. Било сключено споразумение за съжителство с юдеите.
Меканци не оставили на спокойствие мюсюлманите и в Медина, постоянно ги нападали, предизвиквали войни. Последвали битките Бадр, Ухуд, Хандак. От друга страна, юдеите в Медина не пропуснали случай да подстрекават езичниците и християните извън Медина. Заредили се нападки срещу Исляма. С помощта на Аллах всички те се оказали напразни. На шестата година от преселението било сключено споразумението Худайбия с меканците. Това означавало официално признаване на Исляма и от тях. Славата на Исляма всекидневно растяла на Арабския полуостров.
На седмата година от преселението били изпратени пратеници при владетелите на Иран, Абисиния, Египет, Гасанидското княжество, ал-Йамама и били призовани към Исляма.