C ВРЕМЕТО ЕЗИЧНИЦИТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ОЗЛОБЯВАЛИ
Курайшите засилвали враждебното си отношение към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и първите мюсюлмани – подигравали им се, оскърбявали ги, насилвали ги, прогонвали ги от Мека и впоследствие посягали и на живота им.
В началото езичниците не оценили Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) – не възразили на призива му, но се подигравали на него и на мюсюлманите. В Свещения Коран това тяхно поведение е оповестено със следните Слова:
„Онези, които станаха престъпници, се смееха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях, си смигваха."
[82:29-30]
С низпославането на знамението:
"[О, неверници], вие и това, на което служите вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него ще влезете."
[21:98]
езичниците много се разгневили и започнали да нападат мюсюлманите. Така започнал периодът на оскърбленията.
По-късно езичниците се обърнали към вожда на племето Бану Хашим – Абу Талиб - да възпре нападките на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), син на неговия брат, срещу вярванията и идолите им. Като не получили отговор на тази молба, лично се обърнали към Пророка. Казали му: „О, Мухаммед, по произход и положение ти си въздигнат. Но сред арабите ти направи това, което никой друг не е правил досега – раздели ни и ни скара един с друг. Ако целта ти е да станеш богат, да те направим най-богатия от племето ни. Ако искаш да управляваш, да те поставим начело. Ако възнамеряваш женитба, да ти дадем най-знатните и най-богати момичета от нашето племе. Ако си се отдал на зли духове, да те лекуваме. Ще пожертваме, каквото пожелаеш. Откажи се от това дело, не разваляй нашия ред!" Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил:
„От това, което изрекохте, нищо няма у мен. Моят Господ ме изпрати като Пророк при вас, низпосла ми Писание. Оповестявам ви повелите на Всевишния Аллах. Ако повярвате, ще бъдете щастливи и в земния, и в отвъдния живот. Ще чакам и ще търпя, докато Всевишният отсъди между нас. Откажете се от вярата в идолите и се покланяйте единствено на Аллах!"
„Когато триста и шестдесет наши идоли не могат да управляват Мека, как тогава само един Бог ще управлява света?" - казали те и си отишли.
МЪЧЕНИЯТА
След като езичниците не могли да постигнат никакъв резултат при срещите си с Абу Талиб и Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), те започнали да потискат и измъчват мюсюлманите. Изтезавали самотните и бедни мюсюлмани, по-точно – робите и робините, подлагали ги на нечувани в световната история мъчения. Хабаб, Билял, Ясир, Сумайя са само някои от тях...
Хабаб бил ковач. Хвърлили го върху торящи въглени и го натискали върху тях, като го принудили да се гърчи до угасването им.
След като го вързали за различни камили и ги подгонили, в противоположни посоки, бащата на Аммар – Ясир бил разкъсан. Съпругата му Сумайя не издържала на това зверско убийство и започнала да злослови срещу мъчителите. Тогава Абу Джахил я убил със стрела.
Аммар, чиито майка и баща били зверски убити, не издържал на мъченията, на които бил подложен и изрекъл думите, които езичниците желаели. След като се спасил, плачейки разказал за случилото се на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. А той му казал: „Ако отново те мъчат, пак изречи същото, за да се спасиш!"
Синът на Халаф, Уммуя, всеки ден полагал своя роб Билял от Абисиния чисто гол върху горещия пясък, слагал на гърдите му голям камък, оставял го с часове под изгарящото слънце, измъчвал го, за да се отрече от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и от Исляма. Един ден завързал здраво ръцете и краката му, метнал въже на врата му и го дал на децата от улицата да влачат голото му тяло по горещия мекански пясък. Дори в такова състояние, с изподран и окървавен гръб, в полусъзнание той повтарял: „Ахад, Ахад!" („Бог е един, Бог е един!").
Първоначално не можели да посегнат на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), защото се страхували от хашимитите и защото се намирал под покровителството на Абу Талиб. С времето започнали да го обиждат, като го наричали „луд", „гадател", „поет", „магьосник". Накрая не могли да се въздържат от нападки и мъчения, и от всякакви други злини, насочени срещу Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Нощем трупали по пътищата тръни, хвърляли мръсотии, мажели вратата му с кръв, хвърляли пред нея нечистотии. С времето злините на езичниците ставали непоносими. Мюсюлманите стигнали до положение, при което не можели да се подслонят в Мека.
ИЗПИТАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ
Междувременно през петата и седмата година от началото на пророческата мисия една част от мюсюлманите се преселвали на два пъти в Абисиния.
През седмата година от меканския период мюсюлманите от квартала на Абу Талиб се намирали под блокада. През този период на оскъдица, който продължил три години мюсюлманите изживели множество трудности. Гладували, защото не можели открито да купуват храна. Стараели се да се прехранват с корите на дърветата и с треви. Децата умирали от глад. В свещените месеци, когато се забранявали битките, блокадата се смекчавала. През тези месеци славният Пратеник можел да изпълнява дълга си и да разпространява Исляма.
На десетата година от пророчеството тази ужасна обсада била вдигната. Трудният живот приключил. Мюсюлманите се зарадвали, но радостта им не продължила дълго. Починал покровителят и защитникът на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) от осемгодишната му възраст – Абу Талиб. Неговата смърт силно разстроил Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Три дни след това към тъгата му се добавила нова, по-голяма тъга. Починала и нашата майка Хадиджа (радиаллаху анха). Тя била най-голямата подкрепа на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и състрадателна приятелка в живота му дотогава. Смъртта на най-близките му хора потопила всички мюсюлмани в печал. Поради това десетата година била наречена „година на скръбта".C ВРЕМЕТО ЕЗИЧНИЦИТЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ОЗЛОБЯВАЛИ
Курайшите засилвали враждебното си отношение към Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и първите мюсюлмани – подигравали им се, оскърбявали ги, насилвали ги, прогонвали ги от Мека и впоследствие посягали и на живота им.
В началото езичниците не оценили Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) – не възразили на призива му, но се подигравали на него и на мюсюлманите. В Свещения Коран това тяхно поведение е оповестено със следните Слова:
„Онези, които станаха престъпници, се смееха на онези, които повярваха. И когато минаваха край тях, си смигваха."
[82:29-30]
С низпославането на знамението:
"[О, неверници], вие и това, на което служите вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него ще влезете."
[21:98]
езичниците много се разгневили и започнали да нападат мюсюлманите. Така започнал периодът на оскърбленията.
По-късно езичниците се обърнали към вожда на племето Бану Хашим – Абу Талиб - да възпре нападките на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), син на неговия брат, срещу вярванията и идолите им. Като не получили отговор на тази молба, лично се обърнали към Пророка. Казали му: „О, Мухаммед, по произход и положение ти си въздигнат. Но сред арабите ти направи това, което никой друг не е правил досега – раздели ни и ни скара един с друг. Ако целта ти е да станеш богат, да те направим най-богатия от племето ни. Ако искаш да управляваш, да те поставим начело. Ако възнамеряваш женитба, да ти дадем най-знатните и най-богати момичета от нашето племе. Ако си се отдал на зли духове, да те лекуваме. Ще пожертваме, каквото пожелаеш. Откажи се от това дело, не разваляй нашия ред!" Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил:
„От това, което изрекохте, нищо няма у мен. Моят Господ ме изпрати като Пророк при вас, низпосла ми Писание. Оповестявам ви повелите на Всевишния Аллах. Ако повярвате, ще бъдете щастливи и в земния, и в отвъдния живот. Ще чакам и ще търпя, докато Всевишният отсъди между нас. Откажете се от вярата в идолите и се покланяйте единствено на Аллах!"
„Когато триста и шестдесет наши идоли не могат да управляват Мека, как тогава само един Бог ще управлява света?" - казали те и си отишли.
МЪЧЕНИЯТА
След като езичниците не могли да постигнат никакъв резултат при срещите си с Абу Талиб и Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), те започнали да потискат и измъчват мюсюлманите. Изтезавали самотните и бедни мюсюлмани, по-точно – робите и робините, подлагали ги на нечувани в световната история мъчения. Хабаб, Билял, Ясир, Сумайя са само някои от тях...
Хабаб бил ковач. Хвърлили го върху торящи въглени и го натискали върху тях, като го принудили да се гърчи до угасването им.
След като го вързали за различни камили и ги подгонили, в противоположни посоки, бащата на Аммар – Ясир бил разкъсан. Съпругата му Сумайя не издържала на това зверско убийство и започнала да злослови срещу мъчителите. Тогава Абу Джахил я убил със стрела.
Аммар, чиито майка и баща били зверски убити, не издържал на мъченията, на които бил подложен и изрекъл думите, които езичниците желаели. След като се спасил, плачейки разказал за случилото се на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. А той му казал: „Ако отново те мъчат, пак изречи същото, за да се спасиш!"
Синът на Халаф, Уммуя, всеки ден полагал своя роб Билял от Абисиния чисто гол върху горещия пясък, слагал на гърдите му голям камък, оставял го с часове под изгарящото слънце, измъчвал го, за да се отрече от Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и от Исляма. Един ден завързал здраво ръцете и краката му, метнал въже на врата му и го дал на децата от улицата да влачат голото му тяло по горещия мекански пясък. Дори в такова състояние, с изподран и окървавен гръб, в полусъзнание той повтарял: „Ахад, Ахад!" („Бог е един, Бог е един!").
Първоначално не можели да посегнат на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем), защото се страхували от хашимитите и защото се намирал под покровителството на Абу Талиб. С времето започнали да го обиждат, като го наричали „луд", „гадател", „поет", „магьосник". Накрая не могли да се въздържат от нападки и мъчения, и от всякакви други злини, насочени срещу Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Нощем трупали по пътищата тръни, хвърляли мръсотии, мажели вратата му с кръв, хвърляли пред нея нечистотии. С времето злините на езичниците ставали непоносими. Мюсюлманите стигнали до положение, при което не можели да се подслонят в Мека.
ИЗПИТАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ
Междувременно през петата и седмата година от началото на пророческата мисия една част от мюсюлманите се преселвали на два пъти в Абисиния.
През седмата година от меканския период мюсюлманите от квартала на Абу Талиб се намирали под блокада. През този период на оскъдица, който продължил три години мюсюлманите изживели множество трудности. Гладували, защото не можели открито да купуват храна. Стараели се да се прехранват с корите на дърветата и с треви. Децата умирали от глад. В свещените месеци, когато се забранявали битките, блокадата се смекчавала. През тези месеци славният Пратеник можел да изпълнява дълга си и да разпространява Исляма.
На десетата година от пророчеството тази ужасна обсада била вдигната. Трудният живот приключил. Мюсюлманите се зарадвали, но радостта им не продължила дълго. Починал покровителят и защитникът на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) от осемгодишната му възраст – Абу Талиб. Неговата смърт силно разстроил Пророка (салляллаху алейхи уе селлем). Три дни след това към тъгата му се добавила нова, по-голяма тъга. Починала и нашата майка Хадиджа (радиаллаху анха). Тя била най-голямата подкрепа на Пророка (салляллаху алейхи уе селлем) и състрадателна приятелка в живота му дотогава. Смъртта на най-близките му хора потопила всички мюсюлмани в печал. Поради това десетата година била наречена „година на скръбта".