Интелектуалната природа на човека се основава,както вече бе споменато,на съзнанието или ума,на силата на логиката. Ислямът отделя извънредно внимание на този аспект и изгражда интелектуалната същност на човека върху най-здравите основи,които можем да класифицираме,както следва:
1. Истинско познание, основано на ясни доказателства и неоспорими факти,придобити чрез опит или експеримент,или чрез двете. В тази връзка ще посочим,че без съмнение Коранът е първият източник,който подбужда към усърдно търсене на знание чрез изследване,медитация и наблюдение. Всъщност,Аллах е възложил на всеки мюсюлманин,мъж или жена,да търси знания в най-широкия смисъл на думата,за да търси истината. Природата и цялата вселена са открити и вечно отворени съкровища от знания и истини,а Коранът е първата книга,посочила тези богати извори. Той не приема наследени “истини” или факти,за които няма доказателства.
Доколкото ни е известно, Коранът е първото Свещено Писание, което разумно е поставило въпроса “Защо?” и е поискало доказателства за всяко убеждение или спор:
И рекоха[хората на Писанието]: “В Рая ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им:“Дайте своя довод,ако говорите истината!” [2: 111]
Или приеха вместо Него други богове? Кажи[о,Мухаммед]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези,които са с мен,и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват. [21: 24]
Самият Коран е вечно интелектуално предизвикателство. То подбужда човешкия ум да намери в него каквото и да е противоречие или да отхвърли каквато и да е истина в него, или да съчини нещо подобно на Корана. Отворете която и да е глава на Корана и ще откриете най-горещия апел за търсене на познанието чрез неизчерпаемите източници на природата. Отдаването на истинското знание се разглежда от Исляма като отдаване на Аллах.
2. Вторият елемент на тази постановка е вярата във Всевишния Аллах. Вярата в Аллах е крайпътен камък на цялата ислямска религиозна структура. Но за да направи вярата в Аллах здрава, Ислямът изисква тя да бъде основана върху непоколебима сигурност и пълно убеждение, които не могат да бъдат придобити без правилно приложение на ума.Никой ленив,застоял или безразличен ум и никое ограничено виждане не са способни да достигнат висините на Най-Висшата Истина Аллах,нито могат да достигнат истинските дълбочини на вярата.
Ислямът не признава вярата, ако тя е придобита чрез сляпа имитация, ако се приема сляпо или без размисъл. Този факт е много важен, що се отнася до интелектуалния живот на човека. Ислямът изисква вяра в Аллах и Коранът неведнъж призовава към вярата в Аллах. Но тези заявления не са предназначени за съхранение в кабинетните библиотеки или за заучаване наизуст. Важността им се състои в това, че те са гореща покана и настоятелен зов към ума да се събуди и да мисли, да разсъждава и медитира.
Без съмнение, Коранът съдържа основната истина и факти за Аллах, но също така е вярно,че той не иска човек да постъпва като ленив наследник, който не полага никакви усилия. Той иска човек да увеличава интелектуалното си богатство чрез сериозни опити и искрен труд, тъй че да придобие интелектуална сигурност. “Както дошло, така и отишло” Ислямът не одобрява вярата, която лесно идва и лесно си отива. Ислямът иска вярата в Аллах да бъде ефективна и постоянна, да просветлява всеки ъгъл в човешкото сърце и да преобладава във всички аспекти на човешкия живот.
Повърхностната вяра не може да направи това и Ислямът никога не би я приел.
Когато изисква вяра в Аллах, основана на знание и изследване, Ислямът оставя широко отворени всички области на мисълта, за да подбужда ума към вникване колкото се може по-надълбоко. Той не поставя никакви ограничения пред свободно мислещия, който търси знание, за да разшири кръгозора и ума си. Той го убеждава да прибягва до всички методи на знанието, независимо дали са чисто рационални или експериментални. Призовавайки ума по този начин, Ислямът показва високото си уважение и желае да го освободи от ограниченията на сетивното познание. Той иска да извиси личността и да є придаде увереност в небесната сила, за да разшири разума във всички сфери на мисълта: материална и трансцедентална, научна и художествена,експериментална и т.н. Ето защо, вярата в Аллах подхранва интелекта и прави интелектуалния живот процъфтяващ и резултатен. Когато духовните и интелектуални дейности на човека се организират според ислямското учение, както бе споменато по- горе, вътрешната природа на човека става правилна и здрава. И когато човек е вътрешно сигурен и здрав, външният му живот ще бъде също такъв.