Хей, възлюбени! С помощта на ярки доказателства и хубави религиозни проповеди прикани хората да тръгнат по пътя към Всевишния! Бори се с тях с помощта на непоклатими и чудесни предисловия, обори ги с благи и сладки приказки (за да може да бъде приета отправената от Теб покана)” („Сурата Нахл”, стр. 125)
Нашият Пророк, вземайки за пример тези и други подобни призиви, посочваше верния път на мюсюлманите, като подкрепяше тези свои твърдения с непоклатими доказателства.
Той не проявяваше гняв и насилие в посочването на верния път и в своите духовни напътствия. На своите противници отговаряше с един искрен и неподправен тон, напътстваше ги с благи думи и благоразположение. При разкриването на правотата и истината винаги си служеше с благ език, стараеше се да употребява само най-сладките думи. С огромно търпение и разбиране премахваше всякакви съмнения и нерешителност, породили се в главите на слушателите. Отнасяше се с уважение към своите събеседници и за да успее да ги убеди, красноречиво и на разбираем език разговаряше поотделно с всеки един от тях. Дори и когато зададените му въпроси понякога биваха бръщолевения, той ги посрещаше с лека усмивка и не ги приемаше на сериозно. Ефектът от проповедите и напътствията Му се коренеше преди всичко в снизхождението към човешките недостатъци и тяхното опрощаване. Даже при завладяването на гр. Мека Той беше простил на тези, които бяха убили обичния му чичо и близките му роднини и съратници. А точно в него ден цялата власт и сила бяха в ръцете Му. Той можеше да ги накаже така, както Си пожелаеше.
Ето с такива викши ценности и висок морал Той оказа влияние върху умовете на околните, събуди техните задрямали способности и качества, успя да ги доразвие. Превърна ги в звезди, светещи на човешкия небосклон. Повдигна спусналата се вековна завеса на невежеството, разсея мъглите над човечеството. Промени обществените порядки. В живота на хората въведе висшите ценности като правосъдието, диалога, взаимопомощта. Срещу всички болести, заплашващи индивидуалния и обществения живот, Той откри лекарства и с позволението на Аллах изцели цялото човечество.
Пътят на ролята на вестителя минава през „слабостта, потребностите, състраданието и мисълта”. Това е дело в името на спасението на вярата. Това е дело, насочено към спасението на човечеството от страшните мъки в задгробния им живот и поставянето на висши цели. Дело, целящо да спаси човечеството от влиянието на ежедневните нужди, от лапите на дявола и непоправимо деградиралите нрави и желаещо да им позволи да вкусят от насладата на вярващите раби. Когато един човек успее да сграбчи този висш идеал, тази благодат на Всевишния, първото нещо, което той ще направи, е да засвидетелства почитта си към Великия Аллах, който му е помогнал в тежката задача да превъзмогне слабостта и земните си потребности, като възхвалява неговата мощ и благоволение.
Слабостта и човешките потребности са двете чувствителни страни на раба, неговите най-характерни особености. Както когато четем „Сурата Фатиха”, резюмирайки смисъла й с израза „Само на Тебе се кланяме и само Теб те молим за помощ”, се уповаваме в най-великия сред великите – Аллах – и само от Него очакваме помощ във всичките си дела, както в земния си, така и в отвъдния си живот. Ето така воините на вярата и служещите на Свещения Коран, трудейки се неуморно с всички сили за да разцъфти синчеца в сърцата на хората, поели по верния път, разбират, че този голям успех е невъзможно да бъде постигнат само със собствените им сили и възможности, ето защо те се осланят в благоволението на Аллах си всички си слабости и ежедневни нужди.
Третата стъпка включва съжалението към хората, които са непокорни и грешни, отправили се към Ада, както и притичването им на помощ с лекарско състрадание и майчина обич. Четвъртата стъпка е мотивираното извършване на тези действия.
Най-големият ислямски учен през настоящия век - Бедиюззаман Саид Нурси - ни дава нагледен урок, в който според поучението и начина на изложение на Пророка Мохамед ни посочва, че най-важното условие за разпространението на Исляма сред цялото човечество е „да бъдеш преценен морално според морала на Свещения Коран”.
Ето защо един мюсюлманин преди всичко следва да живее по каноните на Исляма. След това, ако това няма да навреди, то трябва да бъде разказано с благ и подходящ тон. По-нататък нещата трябва да бъдат предадени в ръцете на Аллах.
Както постъпва един човек, който иска да отгледа дърво, обръща внимание на следните неща: семето да е почистено, нивата да е подходяща за засяване, сезонът да е благоприятен и човекът, който ще го засява, да е вещ в тази област. Ето защо, ако семето за посев не е качествено, нивата е с твърда и неплодородна почва, неподходящият сезон и засяването му от страна на човек, който нищо не разбира от тази работа, в резултат на всичко това целият хвърлен труд ще отиде на вятъра. След като един градинар, притежаващ посочените качества, свърши своята работа, той не трябва да влиза сред нивата, за да поникнат цветята и розите и не е нужно той да се опитва да ги превърне в дървета. Той изпълнява това, което се иска от него и оставя нещата в ръцете на Аллах.
Точно по този начин трябва да се живее и тълкува Ислямът – правилният Ислям и правотата, достойна за Исляма. Мислите и съжденията, които не са в светлината на Исляма, но са представени като такива, ощетяват както самия Ислям, така и този, който представя тези мисли и съждения като такива.
Освен това, много е важен и сезонът на посланието. Важно е също така и средата, духовният свят на човека и неговите очаквания. Всяко семе, което не е засято в подходящия сезон, може да бъде похабено.
От друга страна пък този, който ще отправи посланието относно Исляма, трябва да е добре подготвен как да го представи, да притежава качества и свойства да предаде това послание по най-подходящия начин, без да го преекспонира, да го представи по начин, по който ще завладее умовете, сърцата и душите на своите слушатели. Той трябва да е кадърен и вещ като лекар-специалист.
След като един вярващ мюсюлманин изпълни тези свои задължения, той оставя отварянето на тези души към вярата и разцъфването в тях на розите на Исляма изцяло в ръцете на Аллах и не се меси в Неговите работи.
Отговор: Най-напред да разгледаме темата от гледна точка на Неговата светла личност. Преди всичко трябва да се знае, че нашият Пророк (АСМ), намиращ се на върха на добродетелите и морала, до двадесет и петата си годишнина не се е женил. Ако вземем под внимание и горещият и сух климат в страната, в която живееше, то живеенето толкова продължително време, спазвайки моралните норми, както и това, че е било прието и предавано това и вчера, и днес по същия начин показва, че в него моралът е основата и Той притежава една нечовешка воля и чудесно състояние на духа. Ако в това отношение нашият Пророк (АСМ) допуснеше и най-малката грешка, то неговите врагове – вчерашни и днешни – щяха да разтръбят това още на мига, на всеослушанието на целия свят. Обаче всичките му врагове – нови и стари – които Му приписваха много неприлични дела, при все това не са посмели да изрекат дори и една-единствена дума в това отношение.
Първата си женитба Пророкът Мохамед (сав) направи на двадесет и пет годишна възраст. Тази женитба, от гледна точка на Аллах и неговия Пророк, беше много възвишена и изключителна, но беше осъществена с жена, която беше на четиридесет години и зад гърба си вече имаше два брака. Това щастливо семейно гнездо просъществува точно двадесет и три години и подобно на пердето, спуснало се на осмата годината от пророкуването Му, приключи, оставяйки след себе си един горчив копнеж. Този път Пророкът Мохамед (сав), също както и когато беше на двадесет и пет години, отново беше останал сам. Да, след прекарания двадесет и три годишен щастлив семеен живот, минал сред семейството, съпругата и децата, в продължение на четири-пет години Той живя отново сам. Вече беше петдесет и три годишен.
Ето така продължават следващите му женитби и те са в период, в който възрастта Му напредва и тези бракове все по-малко имат стойности като истински такива. В една топла и гореща страна като неговата, след навършването на петдесет и три годишна възраст, не е възможно даже и да се помисли за плътски желания и полово влечение, това не може да се побере нито в разсъдъка, нито в сърцето.
Тук му е мястото да отбележим факта, че нашият Пророк (АСМ) набляга на необходимостта от многоженството:
А) Най-напред трябва да се знае, че хората, които разглеждат този факт по този начин или не приемат никаква вяра и принципи, нямат абсолютно никакво право да осъждат това, защото те са против всички принципи. Без да спазват никакви закони и правила, те имат връзки с много жени, даже сключват и потайни бракове. Това са хора, принадлежащи към различни религиозни групи. Техните действия и стремежи са предприети несправедливо, без ясни цели и без да се замислят много–много, даже са в положение, в което човек може да ги съжали. Защото, държейки в ръцете си свещените книги и приелите за свои пророци общности, принадлежащи към тези книги, теса всъщност толкова многобройни, че те са се женили многократно и са сключвали не един и два брака. Например: Спомняйки си за Пророка Соломон (ас) и Пророка Давид (ас), хората, които твърдят, че принадлежат към техните племена и общности, при възражение в тази връзка се вижда много ясно, че те не се отнасят много справедливо. Всъщност, не стига, че началото на многоженството не е дадено от страна на нашия Пророк (сав), а то не противоречи и на духа на пророчествата. Ето защо, както ще видим и по-нататък, многоженството има многобройни ползи както от мисията на Пророка, така и по отношение на това, преминаващо отвъд границите на мислите.
Да, многоженството, по-специално за пророците, идващи на земята наред с новите религиозни догми и шериати, е един вид необходимост. Понеже религията има многопосочни значения в семейните тайнства, тези посоки може да научи само законната му съпруга. Ето защо, без да прибягваме до завоалирани представи и заобиколни понятия за изясняването на тези страни на религията – колкото и понякога този вид на повествование да затруднява разбирането и приложенията му в различните точки от живота – това трябва да се говори много ясно и това поражда необходимостта от жени-възпитателки.
Ето, преди всичко тези чисти и святи жени на Пророка (АСМ) в това пророческо семейство, се явяват като водачи на всички жени, предаващи и отговарящи за посланията към женската част на обществото и те са жизнена потребност както за Пророка, за пророчествата, така също са и неотменима потребност за женското общество, даже е дотолкова важно, че не би могло да се живее без нея.
Б) Другото положение засяга връзките на Пророка със съпругите му, и това е :
1/ Поради факта, че между съпрузите има възрастни, лица на средна възраст и младежи, това налага и изграждането на различни верски разпоредби през това време и този период. И тук лично нашият Пророк (сав) е намирал възможност да прилага тези норми в семейството с помощта на своите съпруги.
2/ Поради това, че всяка от неговите съпруги беше от различно племе, преди всичко това ставаше причина за зараждането и укрепването на обич и взаимоотношения най-напред между тези племена, а чрез святата личност на самия Пророк (АСМ), това се пренасяше и върху всички отделни общности. Всяко племе и всеки род Го припознаваха като свой, посредством религиозните чувства, усещаха една дълбока привързаност и връзка с Него.
3/ Всяка жена, която се жени за Него, е от различно племе, и по време на земния Му живот, а и след това, става причина за създаването на много здрави религиозни връзки в своята общност. Те предават на близки и далечни роднини всички православни послания на Пророка (АСМ), превеждат и поясняват всички религиозни норми и канони. Благодарение на това и способностите на Пророка Мохамед (АСМ), ведно с жените и мъжете, научават Свещения Коран, поученията и Хадисите и усвояват религиозните послания и догми.
4/ С помощта на тези свои бракове, нашият Свят Пророк (АСМ) беше установил връзки едва ли не с целия Арабски полуостров и беше станал неканен гост в почти всяко семейство. Посредством тази непосредствена близост, се създаваха възможности всеки да Го доближи и да чуе и запомни отблизо религиозните канони и проповеди. В същото време всяко едно от тези родове и племена се смятаха един близки Нему и се гордееха с това. Родът на Махзумогулларъ се родееха с него чрез Юммю Селеме, родът Емеви – чрез Юммю Хабибе, Хашемитите – чрез Зейнеп бинтю Джахш (ра), считаха себе за Негови близки и се смятаха за много щастливи от този факт…
В) Всичко станало дотук беше се развило по начин, който можеше да обхване всички останали пророци както в най-общ смисъл, така и с някои свои характерни страни. Нека сега да вземем за разглеждане добродетелите на всяка една от Неговите съпруги от лична гледна точка и от техните добродетели, разглеждани една по една. Тук сега ясно ще видим, че човешката логика срещу святото житие на Пророка (АСМ), подкрепен от вестителя, остава много принизена чак ниско до земята или казано по-иначе – човешката мисъл, насочена срещу този гений, останал в сянката на вестителя, се увива под формата на двоен възел.
1/ Първата Му съпруга е Св. Хатидже (ра) – нашата свята майка. Тази рядко срещана женитба, при която жената е по-възрастна от мъжа с петнадесет години, е много ярък пример за всяка женитба. Той през целия си живот с дълбока благодарност и привързаност остава тясно свързан със светлия и скъп спомен за Св. Хатидже, не я забравя даже и след нейната смърт, даже при всеки удобен случай и на всяко място Той споменава нея.
След раздялата със Св. Хатидже, Пророкът (сав) не се ожени в продължение на четири-пет години. Въпреки, че наоколо е било пълно със сирачета, Той, изтърпявайки всички несгоди и лишения, полагал за тях и майчински, и бащински грижи. Е, как мислите, ако Той имаше и най-малко влечение и пристрастеност към жените – и преди това и сега – така ли щеше да постъпи?..
2/ Дори и да не е в точния порядък, втората Му съпруга е Аише-и Съддъка (ра). Тя е дъщеря на най-близкия Му приятел и беше един вид най-необикновен дар, даден на този велик човек от неговия приятел, с когото цял живот бяха делили и радости, и мъки. В деня, когато всички близки отношения и роднински връзки щяха да достигнат своя край, само по този начин щеше да се прояви честта, тази свята близост до Него. Да, по този начин и съпругата Му Аише-и Съддъка, наред със Св. Ебу Бекир, щяха да станат достойни за честта да бъдат най-близко до Него, без да оставят никакви празнини нито от морално, нито пък от материално естество.
Отделно от това, Св. Аише, която беше надарена с рядък ум, беше създадена така, че да бъде достоен наследник на това пророческо дело. По време на съвместния им съпружески живот и службата й в по-сетния период тя доказва многократно, че това рядко стойностно същество е достойно да бъде съпруга само на Пророка. Понеже тя се представя като най-яркият разказвач на Хадисите, най-прекрасният повествовател и най-рядък представител на „Фъкъх” (религиозното право), представяше и представляваше Пророка (АСМ) със всичките му безподобни страни и истини по един тълкувателен изказ, който не можеше да бъде сравнен с нищо друго.
Във връзка с това, в съня си, Пророкът получава знак, че ще се ожени с нея и преди в полезрението й да попадне някой друг, тя вече пристъпваше към дома на Пророка…
Ето защо, тя става източник на чест и достойнство за Св. Ебу Бекир, а чрез развиване и усъвършенстването на своите способности и умения, тя щеше да се окичи с прозвището на най-добрите ученици на Пророка, като по този начин щеше да се подготви за ролята си на голям учител и повествовател. По този начин, тя беше влязла в светото семейство на Пророка (АСМ) и като съпруга, и като една прилежна ученичка.
3/ Отново, без да спазваме реда на женитбите, стигаме до третата Му съпруга - Юммю Селеме (ра). Юммю Селеме принадлежеше към рода на Махзум и беше от първите мюсюлмани. Тя беше преживяла големи страдания в гр. Мека. Най-напред се e преселила в Хабешистан, а след това – в гр. Медина и според тогавашните условия, тя заема място в най-челните редици на приелите новата вяра.
В този дълъг и труден път до нея е бил и нейният съпруг, който наравно с нея изтърпява всички несгоди. Съпругът на Юммю Селеме е бил един безпримерен човек. След заедно преживените премеждия и нещастия, нейният другар в живота – Ебу Селеме – умира в гр. Мека и тя остава сама с децата си. Първите, които протягат съчувствено ръка на тази изстрадала жена, която е останала напълно сама само със своите сирачета, далеч от дом и роден край, бореща се за оцеляването на децата си, са Ебу Бекир и Юмер (ра). Но тя отхвърля тяхната помощ, защото в нейните очи няма човек, който можеше да запълни мястото на нейния мъж Ебу Селеме.
Най-накрая, Пратеникът на Аллах (сав) с предложението си за женитба й протегна своята ръка. Този брак беше съвсем естествен, понеже тази жена, която с цената на много лишения и жертви не беше се отрекла от Исляма и вярата, след като дълго време беше живяла в един от най-благородните родове на Арабия, сега беше останала напълно сама и не можеше да бъде оставена да проси милостиня. Особено ако се вземе предвид на какви лишения се беше подложила тя в името на чистата обич, сърдечността и Исляма, на нея непременно трябваше да й се подаде ръка за помощ. И така, господарят на Вселената, вземайки я под крилото на свещения брак, беше протегнал ръката Си за помощ. Да, това, което Той вършеше още от младежките си години – да помага и надзирава безпризорните, да подава ръка на сираците, да ги покровителства и храни, сега, според реалните условия на живот, се реализираше по този начин.
Юммю Селеме, също както и Св. Аише, беше способна и умна жена. Тя носеше качествата, които бяха необходими на един учител и повелител. Ето защо, подадената за помощ ръка от една страна я вземаше под покровителство, а в същото време преди всичко ставаше приемането в лоното на Всевишния на още един талантлив и любознателен ученик - една жена, на която щяха да й бъдат благодарни всички жени чак до Второ пришествие.
В противен случай, с нищо и с никакви думи не може да се обясни фактът, че на Повелителя на Вселената, наближаващ вече шестдесетгодишна възраст, защо Му трябваше да се ожени повторно и да се нагърби и с изхранването на още гладни гърла, да изтърпи безброй лишения? Това няма абсолютно никаква връзка особено с половото влечение и пристрастеността към жените!..
4/ Другата Му съпруга беше Ремле бинт-и Ебии Сюфян (Юммю Хабибе) (ра). Дъщерята на един човек, предвождащ богохулствата срещу Пророка (сав) и срещу пророчествата през един известен период от време…Тя също беше една от първите, приели Исляма и заели място в първите му редици. По време на гоненията тя се преселва в Хабешистан (Абисиния), където мъжът й приема християнството, а скоро след това умира. Тя е също една много изстрадала жена..
Хората около нея бяха бедни, нямаха никакви материални възможности. Нямаше кой да се погрижи за тях, нямаше кой да сподели с тях тежкия живот. Как щеше да постъпи Юммю Хабибе? Или щеше да смени вярата си и да се обърне към християнството, или щеше да се върне в богохулната бащина къща, или пък щеше да обикаля от врата на врата и да стане просякиня. Нито един от тези варианти не бяха приемливи за тази горда, набожна, благородна и най-богата от гледна точка на авторитета на семейството й жена. Имаше един-единствен изход: намесата на Пророка и подаването на ръка за помощ…
И ето, това беше постигнато с женитбата Му с Юммю Хабибе. Тази жена, която в името на вярата беше изтърпяла всякакви лишения и нещастия, далеч от роден край и родина, заобиколена от негри, претърпяла тежки дни заради обръщането на вярата на съпруга й и по-късно неговата ненавременна смърт, сега съвсем естествено встъпваше в брак с Пророка в присъствието на Неджаши. Това не само не бива да бъде порицано, а трябва и да бъде приветствано, защото по този начин тя се вливаше в „общността на Всевишния”.
И не на последно място – тази велика жена щеше да донесе много неща в съзнателния живот на мюсюлманите и в отношенията между мъжете и жените. По този начин и Той от една страна се сдобиваше със съпруга, а от друга страна пък – печелеше още един ученик, който се включваше в това свято семейство.
В същото време, благодарение на тази женитба, семейството на Ебу Сюфйян получаваше възможност за свободен достъп до семейството на Пророка Мохамед (АСМ) и придобивайки един нов поглед към света, изглеждаше доста по-улегнало. Не само спрямо семейството на Ебу Сюфйян, а може би това беше с характера да стане хадис, който ще окаже влияние върху всички от рода Емеви. Даже би могло да се каже, че това строго и затворено семейство, чрез женитбата на Юммю Хабибе омекна чувствително и беше вече готово да приеме всякакви благодеяния.
5/ Една от тези, които встъпиха в това щастливо семейство, беше и Зейнеб бинти Джахш (ра). Св. Зейнеб беше колкото благородна, толкова и с дълбок, чувствителен вътрешен мир. Тя беше роднина на Султан Енбия, растеше и крепнеше в близост до него, беше под неговото покровителство. Когато Пророкът Мохамед (сав) я поиска за съпруга на Зейд (ра), нейното семейство не беше много съгласно и бяха намекнали на Пророка, че биха я дали на Него. В края на краищата, с настояването на Пророка (сав), те се съгласиха да я омъжат за Зейд бин Харисе.
Зейд беше човек, който преди известно време беше попаднал в плен, престоял сред робите и с помощта на повелителя на Вселената, отново беше станал свободен човек. Пророкът Мохамед (сав), настоявайки за този брак, целеше да наложи и укрепи връзките между отделните хора, да осигури равновесие и хармония между тях и тази нелека задача Той искаше да започне с най-близките си хора. Но по всичко изглеждаше, че една много възвишена и изтънчена жена като Зейнеб, подчинила се на заповедта за женитба, не можеше дълго време да поддържа този брак. Този брак не беше дал нищо и на Зейд, а му беше причинил само страдания и мъки.
Най-накрая те се разведоха. Пророкът до последно се опитваше да уговаря Зейд да се откаже от това си намерение и те да продължат брака си. Точно в това време слезе Св. Джибрил (Архангел Гавраил) (ас) и с помощта на небесен ферман, донесе заповедта Зейнеб да се омъжи за Пророка Мохамед. Изпитанието, на което беше подложен Пророкът, беше доста тежко: понеже се извършваше нещо, което до този момент никой не беше правил и това беше обявяването на война срещу наложените и действащи традиции в обществото. Това беше една много тежка битка. Тя можеше да се води само за това, че беше заповядана от страна на Аллах. И ето така, Пророкът Мохамед, с дълбокото съзнание на послушен раб, с чувствителната си душа извърши това доста тежко за него дело. Както беше казала Св. Аише, въпреки повелята свише, ако беше богоугодно да скрие нещо от Свещения Коран, то Той тогава щеше да скрие частта от айета, в която Му беше заповядано да се ожени за Зейнеб. Да, това беше дошло толкова тежко за Пророка Мохамед (АСМ)…
Всевишната мъдрост пък изискваше това чисто и възвишено същество да се включи в семейството на Пророка, да го подготви за науката и познанието, да го натовари с посочването на верния път и да предава това послание. Най-накрая така и стана. И сетне, през по-нататъшния си улегнал живот, Пророкът започна да обръща внимание на потребностите и тънкостите, които семейният живот изискваше от Него.
6/ Една от удостоените с честта да попаднат сред членовете на щастливото семейство беше и Джювейрийе бинтюл-Харис. Срещу нейното племе, което беше немюсюлманско, се води война и всички те - мъже и жени – са взети в робство. Когато тази жена, която е по-рано е била част от султанския дворец, сега с накърнени чувства и потъпкана гордост е представена пред Пророка, тя е била изпълнена с гняв и отвращение.
Ето през това време Пророкът Мохамед (АСМ) разрешава този въпрос с един само замах – като отстраняване на един косъм, попаднал в бучка топена мас. Пророкът, встъпвайки в брак със Св. Джювейрийе (ра), издига Джювейрийе до висотата на майка на всички мюсюлмани, като едновременно с това я поставя и на пиедестала на уважението и почитта на вярващите мюсюлмани. Особено с изричането на словата от страна на Всевишния: „Роднините на Пророка не могат да бъдат роби”, с освобождаването на всички роби, бяха спечелени както сърцето на Джювейрийе, така и сърцата на нейния род.
Както сами виждате, Пророкът Мохамед, който е вече на шестдесетгодишна възраст, и в браковете си решава всички проблеми само с един замах. Обграден от всичките си страни с огън и хули, от Него лъха повеят на мира и спокойствието.
7/ Една от тези, които попадат сред щастливките, е и Сафиййе бинтю Хувей (ра). Тя е дъщеря на един от емирите на Хайбер. Баща й, брат й и съпругът и са убити в известния „Хайберски случай”, а нейното племе е поробено. Сафиййе (ра) е изпълнена с гняв и желание за мъст. Сключвайки брак, тя става съпруга на Пророка Мохамед, издига се и в очите на вярващите мюсюлмани, които се обръщат към нея с думите „майко, майчице”, както и от разтапящото и изчерпващо величие на Пророка, Св. Сафиййе (ра) бързо забравя за всичко станало с нея и започва да се гордее с факта, че е станала съпруга на Пророка.
Освен това, с помощта на Св. Сафиййе, много евреи получават възможност да се доближат и запознаят по-отблизо с Пророка Мохамед и да променят отношението си към Него. Както и във всички други деяния на Великия Аллах (сс), който с едно само действие извършваше безброй много неща и само в едно Негово действие се криеха безброй мъдрости и познания, както и във всички останали бракове, така и в тези женитби Той беше повелил много добрини и благодат.
Не на последно място, смятам, че това е и много подходящ начин и средство да се получи информация от средите на своите врагове и е един много поучителен урок за прозорливост. Св. Сафиййе и останалите жени, които произхождат от различни народи, оказват голямо влияние върху вътрешния мир на тези народи и способстват техните тайни да не попаднат в ръцете на враговете им.
8/ Другата жена, намерила място сред тези богоизбрани жени, е и Св. Севде Валиде. Тя е сред тези, заели места в първите редици на новата вяра. Тя е сред тези, които се преселват в Хабешистан (Абисиния) и има подобна на Юммю Хабибе съдба – там и тя остава вдовица.
Пророкът Мохамед помага да бъде излекувана и тази рана в сърцето на тази жена, превързва я. Протяга й ръка, спасява я от безизходицата и става неин другар. И без това тази велика жена не желаеше нищо по-силно на този свят, освен да бъде съпруга на Пророка Мохамед.
Ето така, във всичките Си женитби, в които имаше подобни мотиви и цели, Пророкът Мохамед (сав) не вложи абсолютно никакви чувства и плътски желания. Или както Халифът Рашид се е възпротивил на женитбите с първите му две жени, Той търси в жените до себе си вродени способности и умения, подобни на заобикалящите го везири, или пък – както виждаме и при другите – се е оженил за тях по други подбуди и по този начин се е нагърбил с непосилна тежест. Освен това, Пророкът Мохамед е разпределял справедливо измежду всичките си съпруги жилището си, осигурявал е прехраната им, обличал ги е, като е внимавал изключително много в отношението си към тях и се е стараел да не накърни и обиди нито една от тях, отнасял се е напълно справедливо към всички тях. Той е предотвратявал и не е допускал евентуалното възникване на разпри и крамоли между тях още в зародиш, а когато са възниквали такива събития – Той ги е разрешавал с лекотата на премахването на косъма, попаднал в бучка топена мас. Или както е казал Бърнард Шоу: „Най-важните проблем
Нашият Пророк, вземайки за пример тези и други подобни призиви, посочваше верния път на мюсюлманите, като подкрепяше тези свои твърдения с непоклатими доказателства.
Той не проявяваше гняв и насилие в посочването на верния път и в своите духовни напътствия. На своите противници отговаряше с един искрен и неподправен тон, напътстваше ги с благи думи и благоразположение. При разкриването на правотата и истината винаги си служеше с благ език, стараеше се да употребява само най-сладките думи. С огромно търпение и разбиране премахваше всякакви съмнения и нерешителност, породили се в главите на слушателите. Отнасяше се с уважение към своите събеседници и за да успее да ги убеди, красноречиво и на разбираем език разговаряше поотделно с всеки един от тях. Дори и когато зададените му въпроси понякога биваха бръщолевения, той ги посрещаше с лека усмивка и не ги приемаше на сериозно. Ефектът от проповедите и напътствията Му се коренеше преди всичко в снизхождението към човешките недостатъци и тяхното опрощаване. Даже при завладяването на гр. Мека Той беше простил на тези, които бяха убили обичния му чичо и близките му роднини и съратници. А точно в него ден цялата власт и сила бяха в ръцете Му. Той можеше да ги накаже така, както Си пожелаеше.
Ето с такива викши ценности и висок морал Той оказа влияние върху умовете на околните, събуди техните задрямали способности и качества, успя да ги доразвие. Превърна ги в звезди, светещи на човешкия небосклон. Повдигна спусналата се вековна завеса на невежеството, разсея мъглите над човечеството. Промени обществените порядки. В живота на хората въведе висшите ценности като правосъдието, диалога, взаимопомощта. Срещу всички болести, заплашващи индивидуалния и обществения живот, Той откри лекарства и с позволението на Аллах изцели цялото човечество.
Пътят на ролята на вестителя минава през „слабостта, потребностите, състраданието и мисълта”. Това е дело в името на спасението на вярата. Това е дело, насочено към спасението на човечеството от страшните мъки в задгробния им живот и поставянето на висши цели. Дело, целящо да спаси човечеството от влиянието на ежедневните нужди, от лапите на дявола и непоправимо деградиралите нрави и желаещо да им позволи да вкусят от насладата на вярващите раби. Когато един човек успее да сграбчи този висш идеал, тази благодат на Всевишния, първото нещо, което той ще направи, е да засвидетелства почитта си към Великия Аллах, който му е помогнал в тежката задача да превъзмогне слабостта и земните си потребности, като възхвалява неговата мощ и благоволение.
Слабостта и човешките потребности са двете чувствителни страни на раба, неговите най-характерни особености. Както когато четем „Сурата Фатиха”, резюмирайки смисъла й с израза „Само на Тебе се кланяме и само Теб те молим за помощ”, се уповаваме в най-великия сред великите – Аллах – и само от Него очакваме помощ във всичките си дела, както в земния си, така и в отвъдния си живот. Ето така воините на вярата и служещите на Свещения Коран, трудейки се неуморно с всички сили за да разцъфти синчеца в сърцата на хората, поели по верния път, разбират, че този голям успех е невъзможно да бъде постигнат само със собствените им сили и възможности, ето защо те се осланят в благоволението на Аллах си всички си слабости и ежедневни нужди.
Третата стъпка включва съжалението към хората, които са непокорни и грешни, отправили се към Ада, както и притичването им на помощ с лекарско състрадание и майчина обич. Четвъртата стъпка е мотивираното извършване на тези действия.
Най-големият ислямски учен през настоящия век - Бедиюззаман Саид Нурси - ни дава нагледен урок, в който според поучението и начина на изложение на Пророка Мохамед ни посочва, че най-важното условие за разпространението на Исляма сред цялото човечество е „да бъдеш преценен морално според морала на Свещения Коран”.
Ето защо един мюсюлманин преди всичко следва да живее по каноните на Исляма. След това, ако това няма да навреди, то трябва да бъде разказано с благ и подходящ тон. По-нататък нещата трябва да бъдат предадени в ръцете на Аллах.
Както постъпва един човек, който иска да отгледа дърво, обръща внимание на следните неща: семето да е почистено, нивата да е подходяща за засяване, сезонът да е благоприятен и човекът, който ще го засява, да е вещ в тази област. Ето защо, ако семето за посев не е качествено, нивата е с твърда и неплодородна почва, неподходящият сезон и засяването му от страна на човек, който нищо не разбира от тази работа, в резултат на всичко това целият хвърлен труд ще отиде на вятъра. След като един градинар, притежаващ посочените качества, свърши своята работа, той не трябва да влиза сред нивата, за да поникнат цветята и розите и не е нужно той да се опитва да ги превърне в дървета. Той изпълнява това, което се иска от него и оставя нещата в ръцете на Аллах.
Точно по този начин трябва да се живее и тълкува Ислямът – правилният Ислям и правотата, достойна за Исляма. Мислите и съжденията, които не са в светлината на Исляма, но са представени като такива, ощетяват както самия Ислям, така и този, който представя тези мисли и съждения като такива.
Освен това, много е важен и сезонът на посланието. Важно е също така и средата, духовният свят на човека и неговите очаквания. Всяко семе, което не е засято в подходящия сезон, може да бъде похабено.
От друга страна пък този, който ще отправи посланието относно Исляма, трябва да е добре подготвен как да го представи, да притежава качества и свойства да предаде това послание по най-подходящия начин, без да го преекспонира, да го представи по начин, по който ще завладее умовете, сърцата и душите на своите слушатели. Той трябва да е кадърен и вещ като лекар-специалист.
След като един вярващ мюсюлманин изпълни тези свои задължения, той оставя отварянето на тези души към вярата и разцъфването в тях на розите на Исляма изцяло в ръцете на Аллах и не се меси в Неговите работи.
Отговор: Най-напред да разгледаме темата от гледна точка на Неговата светла личност. Преди всичко трябва да се знае, че нашият Пророк (АСМ), намиращ се на върха на добродетелите и морала, до двадесет и петата си годишнина не се е женил. Ако вземем под внимание и горещият и сух климат в страната, в която живееше, то живеенето толкова продължително време, спазвайки моралните норми, както и това, че е било прието и предавано това и вчера, и днес по същия начин показва, че в него моралът е основата и Той притежава една нечовешка воля и чудесно състояние на духа. Ако в това отношение нашият Пророк (АСМ) допуснеше и най-малката грешка, то неговите врагове – вчерашни и днешни – щяха да разтръбят това още на мига, на всеослушанието на целия свят. Обаче всичките му врагове – нови и стари – които Му приписваха много неприлични дела, при все това не са посмели да изрекат дори и една-единствена дума в това отношение.
Първата си женитба Пророкът Мохамед (сав) направи на двадесет и пет годишна възраст. Тази женитба, от гледна точка на Аллах и неговия Пророк, беше много възвишена и изключителна, но беше осъществена с жена, която беше на четиридесет години и зад гърба си вече имаше два брака. Това щастливо семейно гнездо просъществува точно двадесет и три години и подобно на пердето, спуснало се на осмата годината от пророкуването Му, приключи, оставяйки след себе си един горчив копнеж. Този път Пророкът Мохамед (сав), също както и когато беше на двадесет и пет години, отново беше останал сам. Да, след прекарания двадесет и три годишен щастлив семеен живот, минал сред семейството, съпругата и децата, в продължение на четири-пет години Той живя отново сам. Вече беше петдесет и три годишен.
Ето така продължават следващите му женитби и те са в период, в който възрастта Му напредва и тези бракове все по-малко имат стойности като истински такива. В една топла и гореща страна като неговата, след навършването на петдесет и три годишна възраст, не е възможно даже и да се помисли за плътски желания и полово влечение, това не може да се побере нито в разсъдъка, нито в сърцето.
Тук му е мястото да отбележим факта, че нашият Пророк (АСМ) набляга на необходимостта от многоженството:
А) Най-напред трябва да се знае, че хората, които разглеждат този факт по този начин или не приемат никаква вяра и принципи, нямат абсолютно никакво право да осъждат това, защото те са против всички принципи. Без да спазват никакви закони и правила, те имат връзки с много жени, даже сключват и потайни бракове. Това са хора, принадлежащи към различни религиозни групи. Техните действия и стремежи са предприети несправедливо, без ясни цели и без да се замислят много–много, даже са в положение, в което човек може да ги съжали. Защото, държейки в ръцете си свещените книги и приелите за свои пророци общности, принадлежащи към тези книги, теса всъщност толкова многобройни, че те са се женили многократно и са сключвали не един и два брака. Например: Спомняйки си за Пророка Соломон (ас) и Пророка Давид (ас), хората, които твърдят, че принадлежат към техните племена и общности, при възражение в тази връзка се вижда много ясно, че те не се отнасят много справедливо. Всъщност, не стига, че началото на многоженството не е дадено от страна на нашия Пророк (сав), а то не противоречи и на духа на пророчествата. Ето защо, както ще видим и по-нататък, многоженството има многобройни ползи както от мисията на Пророка, така и по отношение на това, преминаващо отвъд границите на мислите.
Да, многоженството, по-специално за пророците, идващи на земята наред с новите религиозни догми и шериати, е един вид необходимост. Понеже религията има многопосочни значения в семейните тайнства, тези посоки може да научи само законната му съпруга. Ето защо, без да прибягваме до завоалирани представи и заобиколни понятия за изясняването на тези страни на религията – колкото и понякога този вид на повествование да затруднява разбирането и приложенията му в различните точки от живота – това трябва да се говори много ясно и това поражда необходимостта от жени-възпитателки.
Ето, преди всичко тези чисти и святи жени на Пророка (АСМ) в това пророческо семейство, се явяват като водачи на всички жени, предаващи и отговарящи за посланията към женската част на обществото и те са жизнена потребност както за Пророка, за пророчествата, така също са и неотменима потребност за женското общество, даже е дотолкова важно, че не би могло да се живее без нея.
Б) Другото положение засяга връзките на Пророка със съпругите му, и това е :
1/ Поради факта, че между съпрузите има възрастни, лица на средна възраст и младежи, това налага и изграждането на различни верски разпоредби през това време и този период. И тук лично нашият Пророк (сав) е намирал възможност да прилага тези норми в семейството с помощта на своите съпруги.
2/ Поради това, че всяка от неговите съпруги беше от различно племе, преди всичко това ставаше причина за зараждането и укрепването на обич и взаимоотношения най-напред между тези племена, а чрез святата личност на самия Пророк (АСМ), това се пренасяше и върху всички отделни общности. Всяко племе и всеки род Го припознаваха като свой, посредством религиозните чувства, усещаха една дълбока привързаност и връзка с Него.
3/ Всяка жена, която се жени за Него, е от различно племе, и по време на земния Му живот, а и след това, става причина за създаването на много здрави религиозни връзки в своята общност. Те предават на близки и далечни роднини всички православни послания на Пророка (АСМ), превеждат и поясняват всички религиозни норми и канони. Благодарение на това и способностите на Пророка Мохамед (АСМ), ведно с жените и мъжете, научават Свещения Коран, поученията и Хадисите и усвояват религиозните послания и догми.
4/ С помощта на тези свои бракове, нашият Свят Пророк (АСМ) беше установил връзки едва ли не с целия Арабски полуостров и беше станал неканен гост в почти всяко семейство. Посредством тази непосредствена близост, се създаваха възможности всеки да Го доближи и да чуе и запомни отблизо религиозните канони и проповеди. В същото време всяко едно от тези родове и племена се смятаха един близки Нему и се гордееха с това. Родът на Махзумогулларъ се родееха с него чрез Юммю Селеме, родът Емеви – чрез Юммю Хабибе, Хашемитите – чрез Зейнеп бинтю Джахш (ра), считаха себе за Негови близки и се смятаха за много щастливи от този факт…
В) Всичко станало дотук беше се развило по начин, който можеше да обхване всички останали пророци както в най-общ смисъл, така и с някои свои характерни страни. Нека сега да вземем за разглеждане добродетелите на всяка една от Неговите съпруги от лична гледна точка и от техните добродетели, разглеждани една по една. Тук сега ясно ще видим, че човешката логика срещу святото житие на Пророка (АСМ), подкрепен от вестителя, остава много принизена чак ниско до земята или казано по-иначе – човешката мисъл, насочена срещу този гений, останал в сянката на вестителя, се увива под формата на двоен възел.
1/ Първата Му съпруга е Св. Хатидже (ра) – нашата свята майка. Тази рядко срещана женитба, при която жената е по-възрастна от мъжа с петнадесет години, е много ярък пример за всяка женитба. Той през целия си живот с дълбока благодарност и привързаност остава тясно свързан със светлия и скъп спомен за Св. Хатидже, не я забравя даже и след нейната смърт, даже при всеки удобен случай и на всяко място Той споменава нея.
След раздялата със Св. Хатидже, Пророкът (сав) не се ожени в продължение на четири-пет години. Въпреки, че наоколо е било пълно със сирачета, Той, изтърпявайки всички несгоди и лишения, полагал за тях и майчински, и бащински грижи. Е, как мислите, ако Той имаше и най-малко влечение и пристрастеност към жените – и преди това и сега – така ли щеше да постъпи?..
2/ Дори и да не е в точния порядък, втората Му съпруга е Аише-и Съддъка (ра). Тя е дъщеря на най-близкия Му приятел и беше един вид най-необикновен дар, даден на този велик човек от неговия приятел, с когото цял живот бяха делили и радости, и мъки. В деня, когато всички близки отношения и роднински връзки щяха да достигнат своя край, само по този начин щеше да се прояви честта, тази свята близост до Него. Да, по този начин и съпругата Му Аише-и Съддъка, наред със Св. Ебу Бекир, щяха да станат достойни за честта да бъдат най-близко до Него, без да оставят никакви празнини нито от морално, нито пък от материално естество.
Отделно от това, Св. Аише, която беше надарена с рядък ум, беше създадена така, че да бъде достоен наследник на това пророческо дело. По време на съвместния им съпружески живот и службата й в по-сетния период тя доказва многократно, че това рядко стойностно същество е достойно да бъде съпруга само на Пророка. Понеже тя се представя като най-яркият разказвач на Хадисите, най-прекрасният повествовател и най-рядък представител на „Фъкъх” (религиозното право), представяше и представляваше Пророка (АСМ) със всичките му безподобни страни и истини по един тълкувателен изказ, който не можеше да бъде сравнен с нищо друго.
Във връзка с това, в съня си, Пророкът получава знак, че ще се ожени с нея и преди в полезрението й да попадне някой друг, тя вече пристъпваше към дома на Пророка…
Ето защо, тя става източник на чест и достойнство за Св. Ебу Бекир, а чрез развиване и усъвършенстването на своите способности и умения, тя щеше да се окичи с прозвището на най-добрите ученици на Пророка, като по този начин щеше да се подготви за ролята си на голям учител и повествовател. По този начин, тя беше влязла в светото семейство на Пророка (АСМ) и като съпруга, и като една прилежна ученичка.
3/ Отново, без да спазваме реда на женитбите, стигаме до третата Му съпруга - Юммю Селеме (ра). Юммю Селеме принадлежеше към рода на Махзум и беше от първите мюсюлмани. Тя беше преживяла големи страдания в гр. Мека. Най-напред се e преселила в Хабешистан, а след това – в гр. Медина и според тогавашните условия, тя заема място в най-челните редици на приелите новата вяра.
В този дълъг и труден път до нея е бил и нейният съпруг, който наравно с нея изтърпява всички несгоди. Съпругът на Юммю Селеме е бил един безпримерен човек. След заедно преживените премеждия и нещастия, нейният другар в живота – Ебу Селеме – умира в гр. Мека и тя остава сама с децата си. Първите, които протягат съчувствено ръка на тази изстрадала жена, която е останала напълно сама само със своите сирачета, далеч от дом и роден край, бореща се за оцеляването на децата си, са Ебу Бекир и Юмер (ра). Но тя отхвърля тяхната помощ, защото в нейните очи няма човек, който можеше да запълни мястото на нейния мъж Ебу Селеме.
Най-накрая, Пратеникът на Аллах (сав) с предложението си за женитба й протегна своята ръка. Този брак беше съвсем естествен, понеже тази жена, която с цената на много лишения и жертви не беше се отрекла от Исляма и вярата, след като дълго време беше живяла в един от най-благородните родове на Арабия, сега беше останала напълно сама и не можеше да бъде оставена да проси милостиня. Особено ако се вземе предвид на какви лишения се беше подложила тя в името на чистата обич, сърдечността и Исляма, на нея непременно трябваше да й се подаде ръка за помощ. И така, господарят на Вселената, вземайки я под крилото на свещения брак, беше протегнал ръката Си за помощ. Да, това, което Той вършеше още от младежките си години – да помага и надзирава безпризорните, да подава ръка на сираците, да ги покровителства и храни, сега, според реалните условия на живот, се реализираше по този начин.
Юммю Селеме, също както и Св. Аише, беше способна и умна жена. Тя носеше качествата, които бяха необходими на един учител и повелител. Ето защо, подадената за помощ ръка от една страна я вземаше под покровителство, а в същото време преди всичко ставаше приемането в лоното на Всевишния на още един талантлив и любознателен ученик - една жена, на която щяха да й бъдат благодарни всички жени чак до Второ пришествие.
В противен случай, с нищо и с никакви думи не може да се обясни фактът, че на Повелителя на Вселената, наближаващ вече шестдесетгодишна възраст, защо Му трябваше да се ожени повторно и да се нагърби и с изхранването на още гладни гърла, да изтърпи безброй лишения? Това няма абсолютно никаква връзка особено с половото влечение и пристрастеността към жените!..
4/ Другата Му съпруга беше Ремле бинт-и Ебии Сюфян (Юммю Хабибе) (ра). Дъщерята на един човек, предвождащ богохулствата срещу Пророка (сав) и срещу пророчествата през един известен период от време…Тя също беше една от първите, приели Исляма и заели място в първите му редици. По време на гоненията тя се преселва в Хабешистан (Абисиния), където мъжът й приема християнството, а скоро след това умира. Тя е също една много изстрадала жена..
Хората около нея бяха бедни, нямаха никакви материални възможности. Нямаше кой да се погрижи за тях, нямаше кой да сподели с тях тежкия живот. Как щеше да постъпи Юммю Хабибе? Или щеше да смени вярата си и да се обърне към християнството, или щеше да се върне в богохулната бащина къща, или пък щеше да обикаля от врата на врата и да стане просякиня. Нито един от тези варианти не бяха приемливи за тази горда, набожна, благородна и най-богата от гледна точка на авторитета на семейството й жена. Имаше един-единствен изход: намесата на Пророка и подаването на ръка за помощ…
И ето, това беше постигнато с женитбата Му с Юммю Хабибе. Тази жена, която в името на вярата беше изтърпяла всякакви лишения и нещастия, далеч от роден край и родина, заобиколена от негри, претърпяла тежки дни заради обръщането на вярата на съпруга й и по-късно неговата ненавременна смърт, сега съвсем естествено встъпваше в брак с Пророка в присъствието на Неджаши. Това не само не бива да бъде порицано, а трябва и да бъде приветствано, защото по този начин тя се вливаше в „общността на Всевишния”.
И не на последно място – тази велика жена щеше да донесе много неща в съзнателния живот на мюсюлманите и в отношенията между мъжете и жените. По този начин и Той от една страна се сдобиваше със съпруга, а от друга страна пък – печелеше още един ученик, който се включваше в това свято семейство.
В същото време, благодарение на тази женитба, семейството на Ебу Сюфйян получаваше възможност за свободен достъп до семейството на Пророка Мохамед (АСМ) и придобивайки един нов поглед към света, изглеждаше доста по-улегнало. Не само спрямо семейството на Ебу Сюфйян, а може би това беше с характера да стане хадис, който ще окаже влияние върху всички от рода Емеви. Даже би могло да се каже, че това строго и затворено семейство, чрез женитбата на Юммю Хабибе омекна чувствително и беше вече готово да приеме всякакви благодеяния.
5/ Една от тези, които встъпиха в това щастливо семейство, беше и Зейнеб бинти Джахш (ра). Св. Зейнеб беше колкото благородна, толкова и с дълбок, чувствителен вътрешен мир. Тя беше роднина на Султан Енбия, растеше и крепнеше в близост до него, беше под неговото покровителство. Когато Пророкът Мохамед (сав) я поиска за съпруга на Зейд (ра), нейното семейство не беше много съгласно и бяха намекнали на Пророка, че биха я дали на Него. В края на краищата, с настояването на Пророка (сав), те се съгласиха да я омъжат за Зейд бин Харисе.
Зейд беше човек, който преди известно време беше попаднал в плен, престоял сред робите и с помощта на повелителя на Вселената, отново беше станал свободен човек. Пророкът Мохамед (сав), настоявайки за този брак, целеше да наложи и укрепи връзките между отделните хора, да осигури равновесие и хармония между тях и тази нелека задача Той искаше да започне с най-близките си хора. Но по всичко изглеждаше, че една много възвишена и изтънчена жена като Зейнеб, подчинила се на заповедта за женитба, не можеше дълго време да поддържа този брак. Този брак не беше дал нищо и на Зейд, а му беше причинил само страдания и мъки.
Най-накрая те се разведоха. Пророкът до последно се опитваше да уговаря Зейд да се откаже от това си намерение и те да продължат брака си. Точно в това време слезе Св. Джибрил (Архангел Гавраил) (ас) и с помощта на небесен ферман, донесе заповедта Зейнеб да се омъжи за Пророка Мохамед. Изпитанието, на което беше подложен Пророкът, беше доста тежко: понеже се извършваше нещо, което до този момент никой не беше правил и това беше обявяването на война срещу наложените и действащи традиции в обществото. Това беше една много тежка битка. Тя можеше да се води само за това, че беше заповядана от страна на Аллах. И ето така, Пророкът Мохамед, с дълбокото съзнание на послушен раб, с чувствителната си душа извърши това доста тежко за него дело. Както беше казала Св. Аише, въпреки повелята свише, ако беше богоугодно да скрие нещо от Свещения Коран, то Той тогава щеше да скрие частта от айета, в която Му беше заповядано да се ожени за Зейнеб. Да, това беше дошло толкова тежко за Пророка Мохамед (АСМ)…
Всевишната мъдрост пък изискваше това чисто и възвишено същество да се включи в семейството на Пророка, да го подготви за науката и познанието, да го натовари с посочването на верния път и да предава това послание. Най-накрая така и стана. И сетне, през по-нататъшния си улегнал живот, Пророкът започна да обръща внимание на потребностите и тънкостите, които семейният живот изискваше от Него.
6/ Една от удостоените с честта да попаднат сред членовете на щастливото семейство беше и Джювейрийе бинтюл-Харис. Срещу нейното племе, което беше немюсюлманско, се води война и всички те - мъже и жени – са взети в робство. Когато тази жена, която е по-рано е била част от султанския дворец, сега с накърнени чувства и потъпкана гордост е представена пред Пророка, тя е била изпълнена с гняв и отвращение.
Ето през това време Пророкът Мохамед (АСМ) разрешава този въпрос с един само замах – като отстраняване на един косъм, попаднал в бучка топена мас. Пророкът, встъпвайки в брак със Св. Джювейрийе (ра), издига Джювейрийе до висотата на майка на всички мюсюлмани, като едновременно с това я поставя и на пиедестала на уважението и почитта на вярващите мюсюлмани. Особено с изричането на словата от страна на Всевишния: „Роднините на Пророка не могат да бъдат роби”, с освобождаването на всички роби, бяха спечелени както сърцето на Джювейрийе, така и сърцата на нейния род.
Както сами виждате, Пророкът Мохамед, който е вече на шестдесетгодишна възраст, и в браковете си решава всички проблеми само с един замах. Обграден от всичките си страни с огън и хули, от Него лъха повеят на мира и спокойствието.
7/ Една от тези, които попадат сред щастливките, е и Сафиййе бинтю Хувей (ра). Тя е дъщеря на един от емирите на Хайбер. Баща й, брат й и съпругът и са убити в известния „Хайберски случай”, а нейното племе е поробено. Сафиййе (ра) е изпълнена с гняв и желание за мъст. Сключвайки брак, тя става съпруга на Пророка Мохамед, издига се и в очите на вярващите мюсюлмани, които се обръщат към нея с думите „майко, майчице”, както и от разтапящото и изчерпващо величие на Пророка, Св. Сафиййе (ра) бързо забравя за всичко станало с нея и започва да се гордее с факта, че е станала съпруга на Пророка.
Освен това, с помощта на Св. Сафиййе, много евреи получават възможност да се доближат и запознаят по-отблизо с Пророка Мохамед и да променят отношението си към Него. Както и във всички други деяния на Великия Аллах (сс), който с едно само действие извършваше безброй много неща и само в едно Негово действие се криеха безброй мъдрости и познания, както и във всички останали бракове, така и в тези женитби Той беше повелил много добрини и благодат.
Не на последно място, смятам, че това е и много подходящ начин и средство да се получи информация от средите на своите врагове и е един много поучителен урок за прозорливост. Св. Сафиййе и останалите жени, които произхождат от различни народи, оказват голямо влияние върху вътрешния мир на тези народи и способстват техните тайни да не попаднат в ръцете на враговете им.
8/ Другата жена, намерила място сред тези богоизбрани жени, е и Св. Севде Валиде. Тя е сред тези, заели места в първите редици на новата вяра. Тя е сред тези, които се преселват в Хабешистан (Абисиния) и има подобна на Юммю Хабибе съдба – там и тя остава вдовица.
Пророкът Мохамед помага да бъде излекувана и тази рана в сърцето на тази жена, превързва я. Протяга й ръка, спасява я от безизходицата и става неин другар. И без това тази велика жена не желаеше нищо по-силно на този свят, освен да бъде съпруга на Пророка Мохамед.
Ето така, във всичките Си женитби, в които имаше подобни мотиви и цели, Пророкът Мохамед (сав) не вложи абсолютно никакви чувства и плътски желания. Или както Халифът Рашид се е възпротивил на женитбите с първите му две жени, Той търси в жените до себе си вродени способности и умения, подобни на заобикалящите го везири, или пък – както виждаме и при другите – се е оженил за тях по други подбуди и по този начин се е нагърбил с непосилна тежест. Освен това, Пророкът Мохамед е разпределял справедливо измежду всичките си съпруги жилището си, осигурявал е прехраната им, обличал ги е, като е внимавал изключително много в отношението си към тях и се е стараел да не накърни и обиди нито една от тях, отнасял се е напълно справедливо към всички тях. Той е предотвратявал и не е допускал евентуалното възникване на разпри и крамоли между тях още в зародиш, а когато са възниквали такива събития – Той ги е разрешавал с лекотата на премахването на косъма, попаднал в бучка топена мас. Или както е казал Бърнард Шоу: „Най-важните проблем