Победата
На осмата година от преселението била освободена Мека. Така била преодоляна съпротивата на езичниците и се изкоренили основите на агресията. Кааба, символът на единобожието, била почистена от идолите. Премахнало се идолопоклонничеството. Кааба била спасена и се осъществило първото и най-важното от задълженията на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем).
След завладяването на Мека центровете, където се подвизавали враговете на Исляма на Арабския полуостров, един по един били завладени. През деветата година от преселението, с похода Табук срещу най-голямата империя на века – Византия, силата на Исляма станала достояние на всеки. Славата на Исляма се разпространила по целия арабски свят. Арабските племена започнали да изпращат свои представители в Медина и едно по едно доброволно започнали да приемат Исляма. По тази причина годината била наречена „година на пратениците".
Поклонение хадж и щастлив завършек
На деветата година от преселението поклонението хадж било обявено за задължително. През тази година Абу Бакр (радиаллаху анху) отишъл в Мека като емир на поклонението. Славният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) изпълнил дълга си да извърши поклонение хадж на десетата година от преселението. Това поклонение на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) било назовано „Прощалното поклонение". След една година той починал и за него това поклонение било първото и последното. Било обявено, че Славният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) ще отиде в Мека с намерение за поклонение. Мюсюлманите от всички страни се събрали там. С група от около четиридесет хиляди души, на двадесет и пети ден от месец Зу-л-Каада, Славният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) тръгнал на път. След десет дни, на четвъртия ден от месец Зу-л-Хиджжа отишъл в Мина, оттам на деветия ден отишъл на Арафат. Пред намиращите се там 124 хиляди мюсюлмани, върху камилата си той произнесъл най-голямата проповед на ислямската революция. Разяснил основните принципи на Исляма. С това поклонение Ислямът достигнал зрелостта си. Тук дошло и последното откровение от Корана. След като изпълнил и останалите си задължения, свързани с поклонението, Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) се върнал в Медина.
На единадесетата година от преселението през месец Сафар славният Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) се разболял. През първите дни дори болен той ходел на джамия. Със засилването на болестта предоставил на Абу Бакр (радиаллаху анху) да отслужва молитвата. Простил се със сподвижниците си. Веднъж болен се изкачил на катедрата за проповеди и отново отправил напътствия към мюсюлманите. Напомнил им, че „след неговата кончина не трябва да изпадат в безпокойство, а да продължат братството помежду си". В деня на смъртта си с помощта на Али и Фатима (радиаллаху анхума) отново отишъл в джамията на утринната молитва. Отслужил молитвата зад Абу Бакр (радиаллаху анху). След молитвата произнесъл кратка реч, като препоръчал „да се пазят от служене на идоли и от превръщането на гробищата в място за служене.”
Преселение във вечността (смъртта)
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) починал преди залез слънце през първия понеделник от месец Рабиу-л-Аууал в стаята на Айша (радиаллаху анха). Погребението се извършило през нощта на срядата. И близките, и цяла Медина потънали в траур. Мюсюлманите никак не можели да повярват на тази смърт, някои дори се разгневявали на хората, които казвали, че Пророкът (салляллаху алейхи уе селлем) е починал.
Абу Бакр (радиаллаху анху) не се поддал на безпокойството. Отишъл в стаята на дъщеря си – Айша (радиаллаху анха). Открил лицето на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и плачейки, с почит го целунал между очите и казал за утеха на семейството му:
„Майка ми и баща ми да бъдат жертва за теб, о, Пратенико на Аллах! Ти вкуси смъртта, отредена от Аллах, но оттук нататък си безсмъртен. В живота ти бе прекрасен и смъртта ти е също добра."
Отишъл в джамията. Хората се стекли, за да чуят Абу Бакр (радиаллаху анху). Той се изкачил на мястото за проповеди и казал:
„О, хора! Ако между вас има вярващи на Мухаммед, нека знаят, че Мухаммед почина. Тези, които служат на Аллах, да знаят, че само Аллах е вечен. Той никога не умира." и цитирал следното знамение:
„Мухаммед е само един пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните."
[3:144]
Междувременно Абу Бакр, Аллах да е доволен от него, бил избран за халиф. В джамията народът му засвидетелствал верността си.
Погребението на Славния Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) било подготвено едва след един ден, във вторник. Този най-важен дълг бил изпълнен от най-близките му. Бил умит от Али, Аллах да е доволен от него. Гробът му бил изкопан под постелята, където сдал дух, в стаята на Айша (радиаллаху анха). Молитвата се извършвала поединично и продължила до вечерта. Последният от божите пророци, милостта за световете Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил погребан в нощта на вторник срещу сряда (2/3 Рабиу-л-аууал 11 по хиджра или 28/29 май 632г.)