Както е известно основният принцип и първото предписание на Аллах за човека е свидетелството (келиме-и шехадет). След него е намаза. Задължителният характер на намаза съществува още от началното време на откровението. Причината, както е отразено от Бухари и Муслим, са първите низпослани знамения на Свещения Коран:
„Чети [о, Мухаммед] в името на твоя Господ, Който сътвори човека от съсирек! Чети! Твоят Господ е Най-щедрия, онзи, Който научи чрез калема, научи човека на онова, което не е знаел."
(96: 1-5)
„О, ти, който се обвиваш [в своите одежди], стани и предупреждавай!"
(74: 1-2)
Оповестяването във второто знамение ангажира Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) с пророческата мисия.
Първоначално намаза е бил заповядан да се изпълнява сутрин и вечер по две части (два рекята). В нощта на възнесението (Мирадж) е дадено предписанието за петкратния намаз, пак по две части (разбира се за задължителния намаз – фарзовете). След преселението частите на намаза се увеличават, като намаза на пътника остава две части.
Първоначално говоренето по време на намаз е било позволено и не е имало Тешеххуд (последното Еттехияту). След известно време била спусната забрана за говоренето и дошла повеля за изпълнението на Тешеххуд.
По това време – в Мекканския период – езан не е имало. Езана се появява в Медина т.е. след преселението. Както езана, така и намаз като Джума намаз, Байрам намаз, намаз при слънчево затъмнение, намаз за дъжд, тарауих намаз и други като тях са започнали да се отслужват след преселението в Медина.