Отговорът на тези и много други подобни въпроси се състои в словото на Всевишния Аллах: „Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас – за всеки, който се надява на Аллах и Сетния ден и често споменава Аллах."(ел-Ахзаб, 33:21)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е последният Пратеник на Великия Аллах, но той също е и човек, който живее като всички останали хора и има необходимост от всичко, от което имат нужда и другите хора. Точно в такъв аспект той може да ни послужи като пример, тъй като пророчеството е дадено само на него, а не на неговите сподвижници и последователи. От тази гледна точка образът на Пратеника на Аллах може да бъде разгледан в няколко аспекта:
Първо: Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е последният Пратеник на Всевишния Аллах и като такъв той оповестява заповедта на Аллах на всички хора, както и неговото пророчество се отнася до всяка епоха и всяка точка на Вселената. Това може би е причината ислямът да бъде приложим винаги и навсякъде. За това, че е последен Пратеник на Аллах, са доказателствата в Корана и суннета, но научните истини, които се съдържат в тях, също са ярки доказателства за откровението, което е получил Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Не би било възможно да се обясни успехът на един неграмотен мекканец, какъвто е бил той, освен с факта, че е Пратеник на Аллах.
Второ: Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) прилага на практика всичко, което говори, съветва и поучава хората около себе си. Това е именно личността на Пророка, която трябва да бъде следвана от всички мюсюлмани. В този смисъл той изпълнява своята роля като съвсем обикновен човек, но по начин, които е сходен с човешкото естество, подобаващ на принципността и добрия характер. Така например можем да видим Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) като съпруг. Той остава верен на първата си съпруга до края на нейния живот. По време на брачния си живот с Хатидже той не се жени за втора жена, въпреки че това е позволено, както от исляма, така и от арабската традиция. Що се отнася до въпроса за останалите му съпруги, с които свързва живота си по-късно, към тях той също е изключително справедлив и добър. Когато Айше (радиаллаху анха) била запитана за характера му, тя отговорила: „Нима не четем Корана! Неговият характер е Коранът." Именно неговият характер е Коранът, защото точно в Корана Великият Аллах повелява: „Ти наистина имаш велик нрав." (ел-Калем, 68:4)
По отношение на обноските му със съпругите той казва: „Най-добър от вас е този, който е най-добър към семейството си. Измежду вас аз съм най-добър към семейството си."
Личността му може да се разглежда и като наемен работник. През юношеството си той е бил пастир. Това означава, че му е била поверявана стока, за която да отговаря. Но по-голям интерес представлява навлизането му в търговския живот, когато Хатидже му поверява богатство, с което да търгува. Благодарение на неговата честност тя го харесва и по-късно се омъжва за него.
Като работодател неговият образ личи от думите му: „Когато някой наеме работник, нека му плати за свършената работа, преди да е изсъхнала потта от челото му."
Следователно Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) се стремял да не ощетява никого, тъй като препитанието на хората трябва да бъде припечелено по съвсем честен начин. Препитанието е изпитание за хората, поради което печеливш е онзи, който успее да надмогне себе си и да спазва принципите на исляма и човечността.
Препитанието или прехраната е важно и от гледна точка на това, че то влияе върху формирането на характера на човека, върху отношението на човека с останалите хора, а също така и върху отношението му с Аллах. Човек, за да се запази чист и неопетнен, за да запази чистотата на своята генетичност, трябва да се пази от неща, които са забранени от исляма, и респективно да се пази от нечестно припечелване на средства. Пример за това, как трябва да се пазим от харам, е Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Ако човек успее да уреди въпроса с прехраната и характера си, той започва да оказва положително влияние на останалите хора и преди всичко на семейството си. Примерът за това влияние и за доброто възпитание на семейството не може да се вземе от друго лице освен от Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и този пример се вижда много добре в думите му: „Обичам дъщеря си Фатиме, но ако тя открадне, ще отсека ръката й.“
Израз, който не е упрек, а принцип, не е заплаха, а предупреждение, не е гръмко слово без покритие, а изява на справедливост... Да, след като той не посяга на чуждо богатство, най-близките му също нямат право да посягат. Нещо повече – той забрани на семейството си, даже и на потомството си да се възползват от зекят. Защото те са потомство на Пророк, който е изградил живота си върху принципите на вахий, доказал е на света, че е честен и справедлив и не може хора от неговото потекло да използват това за материални облаги. Те са наследници на Пророк, това е по-достойно от получаването на милостиня.
Последният аспект е образът на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) като общественик, за което Всевишният Аллах казва: „И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете." (ел-Енбия, 21:107)
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бе политик, дипломат, пълководец, държавен глава... Като такъв дейността му беше успешна, защото бе съобразена не с личната изгода, а със загриженост за обществото. Това се вижда и от хадиса, в който казва: „Седем групи хора ще бъдат подслонени под сянката на Трона в Съдния ден, когато не ще има друга сянка освен сянката на Трона на Аллах. Единият вид хора е справедлив управник."
Нека всички се замислим за делата си и се опитаме да ги съпоставим с делата на Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем). Ако не успеем напълно да ги съобразим с неговите, то да се опитаме да му подражаваме.