Вярата на мюсюлманите,че Мухаммед е последният Пророк на Аллах,неправилно е била разбирана от много хора и следователно има нужда от разяснение.Това вярване в никакъв случай не означава,че Аллах е затворил Своята врата на милосърдието или е оттеглил Своето напътствие.То не налага ограничение в издигането на велики религиозни личности,нито изключва появата на велики набожни мъже,нито означава,че Аллах е отредил арабите,измежду които Мухаммед е избран,да стоят над другите.Аллах не е пристрастен към никоя раса,възраст или поколение и Неговата врата на милосърдието е винаги отворена и достъпна за тези,които Го търсят. Той говори на човека по един от следните три начина:
1) с откровение,което се появява под формата на мисли или идеи,положени от Аллах в сърцата и умовете на набожните хора;
2) под завоалирана форма,проявяваща се като гледки или видения,когато съответният получател спи или е в състояние на транс;
(3) чрез небесния посредник Джибрил,чрез когото Аллах изпраща своите слова:
С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или[като] проводи пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен,премъдър. [42 :51]
Тази последна форма е най-великата и чрез нея Коранът е бил низпослан на Мухаммед. Тя е предназначена единствено за пророците, сред които Мухаммед е последният. Като го е избрал да бъде последен пратеник, Аллах не е изоставил хората,нито ги е лишил от възможността да търсят Аллах или да останат на Неговия път.
Напротив, с избирането на Мухаммед за последен пратеник и с низпославането на Корана като последна божествена книга, Аллах оставя постоянен посредник между Него и човека, и оставя лъч от напътствие и светлина.
Освен тези общи разсъждения има други, по-конкретни и точни, които обясняват защо Мухаммед е бил последният от пратениците на Аллах. От тях можем да споменем следните:
Коранът отбелязва с конкретни, ясни думи, че Мухаммед е бил изпратен за човечеството от Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и на земята [7: 158]:
“Ние те изпратихме само като милост за световете” 33:40
Коранът е славата на Аллах, а всичко, което е от Аллах, е истина, към която се придържа всеки мюсюлманин и върху която трябва да размишлява всеки човек.
Посланието на Мухаммед не е било просто национално възраждане или расов монопол на една или друга раса, нито е било временно освобождаване от ограниченията и несправедливостта. Също така, то не е било рязка промяна или отклонение от хода на историята.
Посланието на Мухаммед е било и е универсална,всеобща благодат,наследство,в което участват много общности и вечно духовно послание.То е развитие и продължение на предходните послания и добро обобщение на всичко, което е низпослано от Аллах преди. То е послание, което не признава граници на пол,възраст,цвят или регионални черти. Насочено е към човека във всички времена, а той се нуждае именно от това. На тази основа мюсюлманите вярват, че Мухаммед е последен пророк,защото Коранът свидетелства за това и защото посланието на Мухаммед е
... книга, в която няма съмнение. [ 2: 2
“Алиф, Лам, Ра. Книга, която низпослахме на теб, за да изведеш
хората от тъмнините към светлината, с позволението на техния Господ, към
пътя на Всемогъщия, Всеславния. [14:1
Самият Мухаммед е казал, че е последният Пророк на Аллах. Никой не може да оспорва истината на това изказване. В живота си Мухаммед е бил известен като всеправдив, честен и скромен човек. Не само мюсюлманите, но и най-упоритите му противници не подлагали на съмнение неговата честност и правдивост. Неговият характер, неговите духовни постижения и велики реформи са без прецедент в цялата човешка история. Човечеството ще гледа на него така, докато историята не създаде равностоен на Мухаммед. Той е казал, че е последният Пророк, защото това е истината от Аллах, а не защото е искал лична слава или е търсел лични придобивки. Победата не го опорочила, триумфът не отслабил прекрасните му качества и властта не извратила неговия характер. Той бил неподкупен, последователен и недостъпен за изкушението да получи лична придобивка или слава. Неговите думи излъчват ослепителна светлина на мъдрост и истина.
Мухаммед бил единственият Пророк,който изпълнил своето послание и завършил дейността си приживе.Преди той да умре,Коранът казал,че религията на Аллах била изградена,благодатта на Аллах към вярващите завършена,и истината на откровението защитена и сигурно запазена и занапред:
Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. [5 :3]
Когато той умрял,Ислямът бил завършен и общността на вярващите мюсюлмани била добре изградена.Коранът е записан изцяло в оригиналната му версия,още докато Мухаммед бил жив. Всичко това означава,че религията на Аллах е приложена от Мухаммед както на теория,така и на практика,и че Владението на Аллах е било установено тук на земята.Владението на Аллах не е недостижим идеал и не е свързано само с Отвъдното,а засяга и настоящето.То е съществувало и процъфтявало в епохата на Мухаммед и може да съществува и процъфтява във всяка епоха, ако има искрени вярващи и хора на вярата.Това е доказано от Мухаммед и от неговите постижения.
Така,ако един човек е бил предопределен да стане връх на пророчеството,кой друг би могъл да е той освен Мухаммед? И ако някоя книга е била предназначена да изпълни Откровенията, може ли тя да е друга освен Корана? Фактическото прилагане на посланието на Аллах на земята и автентичното записване на целия Коран приживе на Мухаммед не трябва да оставят никакво съмнение в това, че той е последният Пророк.
Повелята на Аллах,че Мухаммед е последният Пророк се базира на оригиналната и
чиста автентичност на Корана,на убедителните и уникални постижения на Мухаммед,
на универсалността на Исляма и на приложимостта на кораничното учение към всяка
ситуация, всяка епоха и всеки човек.Ислямът е религия,която преминава границите и
прониква далеч зад всички бариери на раса,цвят,възраст,богатство и престиж. Това е
религията, която гарантира на хората, на всички хора,равенство и братство,свобода и
достойнство,мир и чест,напътствие и спасение.Това е чистата есенция на религията
на Аллах и вид подкрепа, която Той винаги е оказвал на човека от началото на историята. С Мухаммед и Корана е настъпила кулминацията на религиозната еволюция. Това е само началото на нов подход, тържествено откритие на една ера, в която човекът напълно е подсигурен с Божественото напътствие и с практически примери, от които има нужда. Това Божествено напътствие се съдържа в Корана, най-автентичното и неизменно откровение на Аллах, а тези практически примери се откриват в личността на Мухаммед. Ако предстои да има нов пророк или нова книга,какво би могло да добави това към качеството на пророчеството или към истината на Корана? Ако целта му е да запази словото на Аллах или да защити истината на Откровението, това е направено чрез Корана. Или ако целта му е да докаже,че Законът на Аллах може да бъде изпълнен в историята, или че Владението на Аллах може да бъде установено на земята,всичко товаа е било доказано от Мухаммед. И ако целта е да насочва човека към Аллах и към правия път в живота,това е добре утвърдено от Корана и от Мухаммед. Човек не се нуждае повече от ново откровение или от нови пророци. Това,от което най-много се нуждае,е да се пробуди,да разтвори своето съзнание и да пречисти своето сърце. Сега той има нужда да се възползва повече от съществуващите Откровения,да се възползва от съществуващите нови източници и да черпи от неизчерпаемите съкровища на Исляма,които са обединили,запазили и усъвършенствували чистотата на предишните откровения.
Всевишния Аллах е решил Мухаммед да бъде последният Пророк и така е станало.
Никой пророк преди Мухаммед не е извършил или направил толкова,колкото е извършил той. Както и никой след него от претендентите за пророчество не е направил нещо сравнимо с това,което той е направил.
Това Божествено решение е изпреварило великите исторически събития,които са последвали. Той известил добрите новини за човека,че ще навлезе в нов етап на интелектуална зрялост и духовни висини,че отсега нататък може да живее без нови пророци или нови откровения,да бъде свободен с помощта на богатото наследство на пророчеството и на откровенията на Мухаммед,и на неговите предшественици.
Това решение изпреварило факта,че културите,расите и религиите в света ще стават все по-близки,и че човечеството може да живее добре с една универсална религия,в която Аллах заема Своето заслужено място и човек осъзнава своята същност. Това било тържествено свидетелство за великата роля, която напредналото знание и сериозните интелектуални постижения ще имат за насочването на човека към Аллах.
Вярно е,че човек може да съчетае напредналото си знание и добрия си интелектуален потенциал с духовните и моралните учения на Корана и тогава той не може да не признае съществуването на Аллах и да не се съобразява със Закона на Аллах.
Историческата сцена на пророчеството завършила с Мухаммед,за да докаже,че човек по собствена инициатива може да съзрее,да даде на знанието възможност да изпълни правилно своята задача и да изследва обширната вселена,сътворена от Аллах,и да даде на ума възможност да размисли и наблюдава.
Същността на посланието на Мухаммед е такава,че то е адресирано до всички хора и насочено към всички поколения.
Мухаммед не е бил просто един лидер или освободител на нация.
Той е бил,и още е,сред великите личности в историята,най-добрият образец за човек,който търси Аллах.
У него всеки може да открие нещо, от което да се поучи и прекрасни примери на добрина и благочестие.
Всяко поколение може да открие своята изгубена надежда.